Надежда всяка...

Станислав Йежи Лец с черен хумор бе формулирал следния афоризъм: "Знам къде има най-много надежда - пред входа на ада, под надписа "Надежда всяка тука оставете".
Очевидно това е последното и най-голямото коварство на ада - пред самия му вход да се изпълниш с надежда, че нещата вътре не са толкова лоши.
Българските избори през 2009 г. все повече заприличват на черен афоризъм. Българите гласуваха с много надежда за много промяна. И получиха много промяна, която обаче приличаше на серия от удари в лицето. "Най-много сълзи са пролети заради сбъднати молитви", твърдеше майка Тереза.
Хаотичната тенденция на пречупената надежда доскоро не можеше да бъде уловена, освен по разговорите в автобусите, но вече се появи и в социологическите проучвания. Първият блясък на наближаващата на хоризонта буря...
Изследване на "Галъп" вчера разкри тревожни данни - 57% от хората вече не вярват, че страната върви на добре. Числото на разочарованите е смущаващо голямо. И предвещава много люти дни за управлението.
Защото с една или друга управленска рокада премиерът Борисов вече няма да може да върне енергичното доверие в себе си. Махането или не на Цветан Цветанов също не е отговор на песимизма. 57% разочаровани днес са най-малко толкова бесни хора утре, които ще търсят сметка лично от човека начело и няма да се задоволявят с извинения и медийни проблясъци.
Мащабно е и сриването на вътрешния министър Цветан Цветанов. Зрелищното му и телевизионно оплитане по темата за имотите, богатите тъстове и всички останали щедри роднини е прекършило политическите му крила, които го бяха отвели в рейтинговите висини някъде около премиера.
Сривът на доверие все повече превръща вътрешния министър в основния шут на кабинета, след като сривът му е толкова очевиден.
Цветанов много бързо извървя политическия път от носител на надежда до клоун, но това е съдбата на всеки човек, който си е повярвал, че може със сила да промени негативното отношение към него.
По същия път към нанадолнището се спуска и премиерът Бойко Борисов. Рейтингът на кабинета му пада, неговият личен рейтинг пада, а могъщата някога харизма се е олющила като мазилка на панелен блок.
Борисов и Цветанов са видимите лица на падението на този кабинет. Оттук нататък филмът не е нов, ще гледаме засилваща се истерия, политически пируети и скандални фрази, които да скрият, че ГЕРБ тръгват към историята с гръм и трясък. Ама в лошата част от историята. Онази, която много прилича на ад.
Надежда всяка тука оставете!