Надежда има тогава, когато нещо се случва

ЕЛИЦА ГЕОРГИЕВА е родена в София през 1982 г. Живее от 17 години в Париж, където завършва магистратура по кино и творческо писане в Университета "Париж-VIII" в Сен Дьони и осъществява многобройни проекти в областта на документалното кино, литературното писане и пърформънса. Автор е на романа "Космонавтите само минават" (изд. "Колибри"), създаден на френски, получава отличието "Андре Дюбрьой" (за първи роман, написан с хумор и критично чувство). Георгиева е автор на три документални филма: "Чужденка/-ки" - дипломната й работа, "В очакване" и "Всяка стена е врата". Последният й филм получи две награди на престижния фестивал "Cinema du Reel". Георгиева е използвала архивни кадри от култовото предаване на Българската национална телевизия "Вариант М", излъчвано от 1988 до 1992 г., с автор и водещ Светла Каменова. Действието се развива през 1989 г., след падането на Берлинската стена, през погледа на едно дете... Когато цяла България е по улиците... Той бе представен отново в навечерието на 10 ноември в клуб "Журналист" в СБЖ. 

 "Завършвам филма позитивно, защото има нови поколения, които продължават да се борят"

- По време на демократичните промени вие сте 7-годишно дете, кое ви провокира да направите филма "Всяка стена е врата" години по-късно? 

- Случайно намерих две VHS касети в шкафа. Филмът е сглобен от тях... За заглавие съм използвала един стих на американския поет Уолт Уитман. Филмът е метафора за надеждата, всъщност в предаването има много цитирани философи и поети, които са утописти и говорят много за надеждата. Струваше ми се по-интересно да наблегна на това, въпреки че филмът говори и за разочарованията. "Всяка стена е врата" показва пътя между двете състояния.

- 29 години по-късно надеждата още ли блести в очите на хората или точно обратното? Как ще коментирате т.нар. преход с днешна дата през погледа вече на пораснал човек, а не на учудено и питащо дете? 

- Това, което ме впечатлява за този период, е, че хората са били много стимулирани и е имало някакво концентрирано очакване. Тогава те си говорят по друг начин, защото това е момент, в който словото се освобождава и речта излиза на улицата. Хората започват да комуникират доста спонтанно и интензивно помежду си. Мисля, че това е едно от най-интересните явления. Много често, когато се случва нещо необичайно в историята, народът се сплотява. Силното в това предаване е, че то показва до голяма степен как българите са заедно и стават изведнъж активни. Излизат от своята закостенялост, както казва един от младежите във филма. Еманципират се или поне така се чувстват. Сега вече, след толкова много разочарования и след толкова очаквания, не можем да кажем, че се наблюдава същата концентрираност. Точно затова завършвам филма с нещо позитивно, защото има нови поколения, млади хора, които продължават да се борят и в крайна сметка не можем да кажем, че нищо не се случва... 

- Филмът ни напомня, че преходът продължава и промените не са това, което повечето българи са очаквали. И днес протестират. Разочарование се вижда в очите им, не толкова надежда...  

- В момента има други проблеми и се случват разни събития. Видяхме големи протести и през 2013 г., които бях снимала и исках и те да участват във филма, но кадрите не успяха да влязат. В голяма степен обаче те се превърнаха в  мотив този филм да бъде направен. Защото  надеждата е именно в тези моменти, когато отново нещо става и човек си мисли, че може да се противопостави на това, което се случва, а не просто да гледа пасивно.

- "Всяка стена е врата" е участвал във фестивали и е печелил много награди, как се приема сюжетът извън България? Във Франция например какви са реакциите?

- Този тип събития не са им непознати. Французите имат дълга активистка култура и социална политика. От друга страна, Френската комунистическа партия до голяма степен е гледала какво се случва в Източна Европа и доста време е давала за пример източните общества, а в  последните години - и техните разочарования, и можем да кажем, че не са чак толкова не наясно, както бихме могли да си помислим, за историята за края на комунизма, не непременно в България. 

Бях много учудена да видя какви са реакциите  - в такъв съдбовен за всеки момент - падането на Берлинската стена е историческа дата, която се е запечатала в съзнанието на всички, независимо от коя страна на стената са били. 

- Живеете от много години във Франция, където и творите, там държавата как подпомага изкуството и младите? 

- Френската държава отпуска много повече субсидии за изкуство, отколкото е тук. Ето например моят филм е направен изцяло във Франция, финансиран е от Френския киноцентър и региона на Париж. Творческо-документално кино, което е некомерсиално, по-често се спонсорира от фондове,  които са за такива неща. И в литературата също има много повече програми за писатели. Те помагат на творците и финансово, докато пишат.

- Каква ще е съдбата на "Всяка стена е врата" оттук нататък? Къде още предстои да бъде показан? 

- Ще бъде излъчван по БНТ. Очакваме отговор и от френската телевизия "Арте"... Филмът много се въртя по фестивали, имаше добра фестивална съдба. Но на тях се показват заглавия, правени през годината, сега този период вече отминава. Скоро ще го пуснем по различни платформи за документално кино. Хубавото на един филм е, че винаги може да бъде излъчен.