Началото на края

Депутатите подкараха парламентарния влак към последната му спирка. Пътят на 44-то Народно събрание до нея е дълъг почти два месеца и е началото на края. Какви бариери и спънки ще има по него тепърва ще видим. Но още при откриването на новия политически сезон управляващите показаха за сетен път, че нищо ново не са научили и нищо старо не са забравили. Те отново демонстрираха арогантност, самонадеяност, самовлюбеност и безпринципност. И доказаха, че заветната мечта на папагала е да повтаря себе си...

Че този парламент вече е на дъното и копае под него, е видно дори и за най-големите оптимисти. И се сещам за думите на полския философ Станислав Лец: "Мислех си, че съм стигнал дъното, когато изведнъж отдолу се почука..." Кристално ясно е, че 44-то Народно събрание отдавна е безполезно и дори вече е вредно. От речите на лидерите на управляващите партии стана видно, че единствената им цел е да ползват трибуната в парламента за предизборни пререкания, агитация и довършване на лобистките закони. 

Залязващият парламент ще се запомни със срамно ниското доверие и с превръщането му от премиера в марионетка. В зала, пълна с послушници, които чинно гласуват, понякога без да знаят какво. Важното е, че вождът го е одобрил. 

С презрението, което Борисов демонстрира към народните представители, той разкри истинското си лице. Все по-празно кънтят самохвалните му слова колко голям държавник е. Лъсна истината, че началникът на ГЕРБ няма респект нито към Конституцията, нито към своите, нито към народа си...

Това Народно събрание ще се запомни най-вече с лобизма и с неглижирането от премиера. Той така и не благоволи да отиде в парламента и да говори пред народните представители и пред народа. А  поводи имаше колкото щеш. Когато цялата държава и целият свят тръпнеха пред неизвестния вирус, който покоси хиляди, Борисов се хилеше подигравателно на опозицията, която настояваше да обясни от трибуната как властта ще се справи с коварния враг. Отсъстваше и при приемането на безпрецедентни стъпки за спасяването на животи, съдби и бизнеси. Проблемите и сложните казуси никнеха по-бързо от гъби след дъжд, а премиерът джиткаше с джипката...

На фона на премиерското безхаберие още по-цинично и парфюмирано звучат венцехвалбите на ГЕРБ за цветята и розите, с които са послали пътя ни. И колко много работа е свършил кабинетът. И колко трудности е прескочил. Да ги ожалиш, горките! Не си дават сметка, че работата им започва да прилича на тази на кучето, което се опитва да настигне собствената си опашка и се върти в кръг.

Голяма работа, че хората тънат в мизерия. Че болни умират без лекарства. Че възрастните едва оцеляват. Че децата ни са с откраднато бъдеще. Последните четири години приличат на оня виц, в който песимистът казва, че по-лошо от това не може да стане. А оптимистът контрира: "А, може, може." Измислен е за ГЕРБ.