На раздумка с президента

Георги ПЕНЧЕВ

Можеш да седнеш на раздумка само с близък човек, на когото всичко можеш да кажеш. Такъв искам да е моят бъдещ президент. Казвам моят, защото ни омръзна на най-високото място в държавата да се пъчи личност, за която дори се съмняваш дали наистина е българин. Тази раздумка е въображаема. Но искрена и добронамерена, защото който и от кандидатите да стане президент, все едно е на годините на моя син. Със синовете си бащите говорят честно и откровено. Бащините думи трябва да звучат като съвет, но и като заръка. Когато синът тръгва на дълъг и труден път, бащината заръка няма цена.
Надявам се най-напред моят президент да е човек мъдър и разумен, с него българите да могат да говорят като със свой син. На такъв човек хората могат да кажат всичко, което им тежи. Но те мога да му дадат и мъдри съвети, дето никакви съветници не могат да родят. Аз бих му казал няколко думи:
Сине, България загива! Чезнат българите, изтриват от картата български села. Страшен облак пълзи по нашето небе и след малко години може да ни няма на света. България плаче за спасител! Сине, надеждата е в теб. Очите на българите са обърнати към теб. Нямаш по-важна грижа от грижата за Отечеството. Ако сега и ти не сториш нужното - утре ще е късно. Не започвай като другите преди теб да плачеш, че нямаш голяма власт, че малко зависи от теб. Повярвай, сине, сега всичко зависи от теб. Всичко, защото ония преди теб - и президенти, и премиери, се оказаха фалшиви хора. Много приказки без полза. Затова България все повече потъва.
Няма да е лесно да се обърне колелото на живота. Говори се за демографска катастрофа, а специалистите казват демографски срив. Умират повече българи, отколкото се раждат. Всяка година изчезва един сравнително голям наш град. Изчезва безследно, завинаги. Няма по-голяма, по- неотложна и важна национална идея от идеята за спасението на България.
Вменявам ти, като на най-обичан син - използвай всички лостове, за да задвижиш колелото на държавата. Ние сме педя земя и шепа хора, задържали сме се векове на този полуостров. Много бури са вилнели над главите ни, много врази са ни клали, но винаги сме устоявали. Защото са се раждали мъдри и силни управници, които са мислели за хората и за държавата, а не за себе си. Събери най-умните глави на държавата и не гледай кой от каква партия е, а дали е мъдър и разумен човек. Те могат да те посъветват какво да се стори, с какво да се започне.
От годините съм се научил, че гладна мечка хоро не играе. Затова се разбягаха хората и запустяха селата, защото хлябът свърши. Гладът прогони хората. Гладните хора не мислят за деца и за поколение. Защото не знаят как да вържат двата края на своя ден. От хляба трябва да се започне. Което ще рече да има работа за хората. Българите не са мързелив народ, но нашенската управия от последните преходни години го направи различен от това, което му е коренът. Защо мислиш се нароиха толкова крадци и убийци. Дори циганите търсеха дом и имаха работа. Работата прави човека човек. Безделието ражда престъпници. Тези прости истини навярно добре ги знаеш. Но също трябва да знаеш, че тайната на живота е в тези прости истини, доказани от вековете. Който знае как да ги използва, той е успявал.
И още нещо искам да ти река. Дръж се за българската земя и за българите. Там е нашата сила, там е нашето спасение. Допреди десетина години тази земя ни хранеше щедро, даже изнасяхме и продавахме наша родитба на другите държави. Не се е сменила земята, небето е същото, хората се сменят, както е било от векове. Какво се е променило, че да не може тази земя да ни храни. Нещо в човешката управа е объркано. Там е станало затлачването и животът е секнал. Трябва да се отпуши, за да текне пак. Още много и разни малки и по-големи пътеки могат да се намерят, за да заживеят днешните хора по-сносно. Тогава ще помислят да раждат деца. Тогава нашата България ще излезе на своя, на истински път.
Нося един срам и много искам да го проумееш и да ни отървеш от него. Уж сме някакво европейско семейство, но често и по разни поводи ни напомнят, че сме най-бедната страна в този съюз. Непоносимо обидно е. Все едно, че сме най-глупавите, че сме най-калпавите и петним другите европейци. Затова ни гледат отвисоко, смятат ни за друго качество хора. Пък и когато нашите управници така си чупят гърбовете, че губят човешкия си образ - срам да ти стане. Защото подтикват другите да ни оставят пред вратата на семейството. Уж сме европейци, но не съвсем. Обидно е, защото имаме една от най-старите държави, защото сме дали на тази Европа и на света прозрения, които поколенията тачат. Не забравяй тази обида и стори всичко, но я изтрий от лицето на България.
Такава е моята раздумка с утрешния президент. Едно само се моля - да е истински българин, а не ветропоказател. Да е разумен и мъдър, да е достоен човек. И ние да сме горди с него.