На ръба между реалността и абсурда

Вилия Моновска

v Могат ли ефимерните неща да бъдат нетленни?
v Можеш ли да пребориш въображението си, или то те побеждава по безмилостен начин?
v Има ли времето реални измерения, или тиктакането на часовника създава нови илюзии?
v Какъв е най-големият човешки страх - може би страхът от неразгадаемото?
v Трябва ли да вярваш на страха си?

     Най-големият успех на спектакъла "Зазиданите" (от младия поет и драматург Ясен Василев в Младежкия театър "Николай Бинев") е, че повежда зрителя по многобройни пътеки, които изглеждат задънени, но всъщност са безкрайни. Предлага пълна гама от емоции, умело изсмуквайки от клишетата на хоръра и мистерията нови значения и нови продължения. Разиграва ужаса с хумор. Разгръща един лабиринт на съзнанието, в който малко хора имат смелостта да проникнат, макар и в особени моменти да надникват в него като с кибритена клечка. Не очаквайте театрална форма, която търси припознаването ви с персонаж или ситуация. "Зазиданите" просто цели да ви уплете в магията си и да ви събуди от застоя на всекидневието.
    На ръба на реалността, на ръба на ирационалното, на ръба дори на абсурда, на ръба на света съществува една странна къща, чудовищна или призрачна, няма значение. Тя мени своя облик, като й се приписват толкова истории, че е невъзможно да я опознаеш. Всичко в нея се мести, расте или се смалява и чувството за това е осезаемо. То е постигнато посредством четирите подвижни елемента на сценографията - две шахматни платформи хоризонтално на около половин метър от пода и две стъклени врати вертикално. Тяхното прегрупиране изглежда като математическа формула, но в динамиката на действието дори наблюдателният зрител няма да открие неизвестните в алгоритъма. Те са в мисълта на режисьора Тея Сугарева, която успява да оживи абстрактното пространство с конкретни и малко необичайни движения.  
    Къщата е началото и краят. Тя е съществувала преди героите и остава след тях. Писателят (Йордан Ръсин) попада в нея не за да преодолее творческата си криза. Той е свързан с къщата по непонятен начин. Обсебен от намерената книга с поезия, заменила романа му, той не успява да си спомни дали е написал тези стихове. Може би тази магическа къща е капанът на неговото въображение, негова непозната същност, изплувала внезапно. Там писателят среща Айви (Деница Петкова) и още по-мистериозната си съседка Исидора (Яна Бобева), която никога не остарява.
От тях научава какви ли не тайни за зазидани вещици и вградени сенки, за жена, родила змия, за близкия фар, от който мнозина се хвърлили в морето. Тези истории са завързани, но по никакъв начин не съвпадат. Изгубил се в този нелогически пъзел, Писателят се натъква на необясними явления: стъпки, шепот, лица по прозорците, гротескни сънища. Смъртта витае наоколо, но сякаш и тя не е истинска. Той не успява да надвие прокобата, полудява под натиска на злото и не намира своеобразна пролука за примирено оцеляване както останалите герои. Дори свещеникът (Христо Ушев) е част от злите създания. Всеки фрагмент от пиесата отваря нов тунел към скритото, неразгадаемото, неунищожимото.
    Ако всеки човек живее в подобен собствен свят, който не може да подреди и от който не може да избяга, то и реалният свят е същият. Тогава действителността ли е отражението на вътрешния свят или обратно? "Зазиданите" прекрасно си играе с този въпрос. И както всеки от героите е зазидан в къщата, т.е. вкопчен, безсилен, обладан от страхове, то и всеки човек е зазидан в собствените си мисли, желания, въпроси без отговори. Как тогава да докосне другия?
    Под неумолимото "тик-так" (между фрагментите проехтявят стиховете от  "Часовникът" на Ясен Василев) Айви и Писателят се влюбват. Но осъществима ли е тази любов?  Най-оригиналната и многозначителна сцена е техният сексуален акт. Легнали неподвижно в средата на сцената, те търсят и докосват само ръцете си - най-силният жест на близост, искреност и нежност. Докато Христо Ушев и Яна Бобева в двата края на сцената, на платформите, в синхрон разиграват акта, в който другият човек е заменен със стол. Каква по-добра картина на идеята за разминаването и недостижимостта на хората, за самотата сред безбройните предмети около нас, които в спектакъла са живи и говорят.
    Диалогът на огледалата е като че ли най-големият шамар, отправен към зрителя. В него се преплитат проблемите за отчаяната и напразна суета, за необятността и скритите страни на отраженията, за неяснотата на живота и въпроса за смисъла му, за неподозираните сили, които върлуват навред и сеят съмнения, надежди, желания.
    Мистерията "Зазиданите" показва какво означава да си жертва от много страни, по много начини. И причините са също така многобройни. Но в този затворен кръг финалът е отворен.
    Спектакълът е ново душевно и мисловно приключение. Може да ви обърка, да ви изненада, да ви шокира, да ви провокира, да извади от вас демоните или да ги зашемети. Но ще ви зарадва с актьорска игра, изпълнена с младежки плам, много отчетливи емоционални състояния, в които гласовете са повече от гласове и тялото говори с нов език, като зазидано в камерното пространство на сцената и дишащо различен въздух, напрегнато и същевременно свободно.
Силно проличава симбиозата между актьорите. Заедно с режисьорът Тея Сугарева те са единен творчески екип още като студенти в НАТФИЗ при проф. Снежина Танковска. В дипломния спектакъл на Тея Сугарева "Мъртви души" от Михаил Булгаков по Гогол Йордан Ръсин и Христо Ушев изиграха главните роли. Деница Петкова и Яна Бобева също участват в представлението, което този сезон се играе и в Сатиричния театър. Така още в началото на творческия път на Тея Сугарева се забелязват няколко неща: че тя избира пиеси, които са огромно предизвикателство за млад режисьор; че прозряла и избрала веднъж нечий талант, тя му се доверява и се опитва да го развие и съвмести със своя; откроява се и засиленият й интерес към модернистичния театрален стил, който съчетава изобразяване на персонажите чрез преувеличени физически и мимически характеристики и решително и запомнящо се обиграване на театралното пространство. Освен това Тея Сугарева поставя акцент на подходящото осветление, което подсилва режисьорската идея и очертава по-ясна и значеща среда на действие. По този начин и "Зазиданите", и "Мъртви души" доказват оптимистичната вяра, че младите творци, които мечтаят, борят се и работят упорито в приятелско обкръжение, има какво (ново) да кажат и покажат, за да развълнуват театралните почитатели.


Вилия Моновска


Иван Ръсин (Писателят) и Деница Петкова (Айви) в сцена от спектакъла "Зазиданите"


Ясен ВАСИЛЕВ е роден през 1988 г. Завършва Френската гимназия в София, след което следва Драматургия в НАТФИЗ. "Зазиданите" е дипломната му работа и дебют на професионална сцена. Пиесата е написана през 2010 г., отличена е на конкурса за нова българска драматургия на Младежкия театър "Николай Бинев" през 2011 г.. Поставена е от Тея Сугарева на камерната сцена в същия театър през 2012 г. и е номинирана за Аскеер за съвременна българска драматургия през 2013 г.
Младият драматурт се интересува от "оживяването" на текстове и в последните пет години двете му книги с поезия "Сляп виси безкрая" и "Андрогин" са представяни многократно като литературни пърформанси, съчетаващи поезия, музика, движение и визия.


Тея СУГАРЕВА e родена през 1989 г. Завършва режисура за драматичен театър в НАТФИЗ в класа на проф. Снежина Танковска през 2012 г. Дипомният й спектакъл е "Мъртви души" по драматизацията на Булгаков по Гогол, който в момента се играе на сцената на Сатиричния театър. Следва професионалният й дебют - "Зазиданите" в Младежки театър "Николай Бинев", а през следващия сезон се очакват новите й две представления "Welkome, America" по Матей Вишнек в театър "София" и "Робин" по Анна Топалджикова в театър "Възраждане".