На "прекрасния остров" във вихъра на танца

Рангел Вангелов  

Когато моя колежка хореограф - Елина Топалска, се обади да ме покани да пътувам с танцовата й формация "Софистик-Живо" до Тайван, не бях готов за "скок" в тази екзотична за нас, европейците, страна. Предизвикателството обаче беше голямо и след кратко колебание заедно с петима от членовете на Танцов колектив "Вангелофф" решихме да поемем хвърлената ръкавица.
Фолклорният фестивал Nan Ying се провежда от 1996 г. в Тайнан - вторият по големина град в Тайван след столицата Тайпе. Организатори са местните общински власти. Полетът от София до Формоза - "прекрасния остров" (другото име на Тайван) продължи около 20 часа. На летището, изненадало ни приятно с чистотата си, ни чакаха Зоуи и Фаина. Те - усмихнати и енергични, ние - изморени от пътя. Време за отпускане обаче нямаше. След още 3 часа път със специален автобус, изпратен за нас, българите, пристигнахме в Тайнан.

Трогателно посрещане от децата на Тайнан

Началото на фестивала беше дадено лично от кмета на града на бляскава церемония, на която присъстваха всички танцови групи - участници във фестивала. Едно от впечатляващите с мащабите си мероприятия беше парадът. Участвахме в него, облечени в национални носии. Носехме табели, написани на английски и китайски език, с името на страната ни и флага на България. Същото правеха и другите участници. Местните жители ни се радваха, поздравяваха и се снимаха с нас! След парада изнесохме първия си концерт пред тайванска публика. Имаше 5 сцени, на които танцувахме по време на престоя си. Те се намираха в различни части на големия град.

Деликатес по тайнански - варени яйца в соев сос и черен чай

Всеки един от дните, прекарани в Тайнан, беше уплътнен до последната минута. Веднага след закуска започваха пътуванията ни до различни училища, детски градини и танцови школи. Организаторите на фестивала го бяха замислили не само като демонстрация на танцови умения, а преди всичко като културен обмен. Навсякъде ни посрещаха като важни гости с традиционни тъпани и барабани. Показваха ни местни национални танци. Демонстрираха как се приготвя тайвански чай, изнасяха програми на странни музикални инструменти, учиха ни да пишем на тяхната азбука. Най-много ни се радваха децата, с които рисувахме заедно и се опитвахме да свирим на техните инструменти. Посещенията ни бяха планирани така, че винаги обядвахме заедно с домакините. Опитахме ястия, които не сме си и помисляли, че ще вкусим. Кухнята беше най-големият ни шок. Не толкова с екзотичните блюда, колкото с липсата на сол, защото в Тайнан има солници, а подправката отсъства от трапезата. Другото, което ни озадачи, бяха супермаркетите. Чисти, подредени като в аптека, но... с ужасна (за нас) миризма в тях, разнасяща се от врящи в черен чай и соев сос яйца. Този местен деликатес се предлагаше на всяка каса във всеки магазин.

Парадът на участниците

След обед посещавахме интересни места в близост до сцените, на които танцувахме вечерта. Видяхме пивоварна за алкохол, произведен от ориз, солници, храмове, паркове, музеи. Разстоянията бяха много големи и понякога прекарвахме по 4-5 часа в път на ден. Посетихме нощния пазар на Тайнан - там се нагледахме на всичко. Още един шок, преплетен от силни миризми и много хора.
Преди да отпътуваме, "откраднахме" малко свободно време за столицата Тайпе. Нямаше как да си тръгнем, без да сме стъпили на небостъргача Тайпе 101. Неговите 101 етажа са построени за 4 години (между 1999 и 2003 г.). Висок е 508 метра. Зданието е облицовано със стъкло и алуминий, поддържано от 380 бетонни опори, които влизат на 80 метра в земята. Разгледахме първите пет етажа, на които се простира огромен търговски център с магазини на най-скъпите световни марки. Изкачихме се до последния достъпен етаж - 89-и, с един от най-бързите асансьори на света. Височината от първия до 89-ия етаж се "преодолява" само за 39 секунди. Усещането е за "изстрелване" със скорост над 63 км/ч., при която ушите заглъхват, а вакуумът е почти реален.
Гледката е завладяваща! Видяхме огромния глобус-маховик, намиращ се между 87 и 91 етаж, специално проектиран и предназначен да редуцира вибрациите при евентуални трусове и тайфуни, за да предпази сградата от срутване. По изчисления на инженерите небостъргачът може да издържи на външни влияния и колебания 2500 години.
Само след година "прекрасният остров" отново ще нареди фолклорния пъзел на света. Този път, ако ни поканят, заминаваме, без да се колебаем.