На пазар за студентски такси

Софийският университет, който неизменно излиза на първо място по качество в системата на висшето ни образование, запазва най-ниски държавните такси за студентите в различните научни области. Така преценяват в Алма матер, така постъпват. Всъщност малко от държавните висши училища вдигат таксите, макар да имат право на това. С поправка от времето на ГЕРБ намалените субсидии за вузовете бяха компенсирани с възможността издръжката им да се осигурява с повече пари от джоба на студентите, които могат да стигат до 2/3 от парите, които дава държавата за всеки студент по направления.
 Естествено, никое висше училище не стига тавана на таксите, понеже кандидат-студентите и без това намаляват заради демографски срив и заради "изтичане" в чужбина веднага след средното образование. Проблемът обаче е в странната картина, която представлява системата на вузовете ни. Водещият по качество "струва" най-малко на питомците си. Еднакви специалности в различни вузове имат различни такси, а субсидията от държавата за всяко направление е една и съща. По логика, при по-скъпите би следвало или базата да е по-модерна, или един преподавател да обучава индивидуално по-малко студенти, т.е. с повече внимание към всеки от тях. Ама не е така. Тогава възниква въпрос как се определят държавните такси, че за еднакви специалности едни са по-високи спрямо парите от държавата, други не толкова. Ами определят се като на пазара. Един продавач слага по-голяма надценка на стоката и избива печалба от това, друг продава по-евтинко и изкарва парите от оборот. Така всеки кандидат-студент може да си "пазарува" вуз според таксата.
А МОН и МС имат по закон правото да не им пука за таксите и да одобряват каквото подадат вузовете, без да се замислят, че става дума за гарантираното от държавата държавно висше образование. Полудържава, полупазар. Интересно как на никой студент още не му е хрумнало, че плащайки част от издръжката, става миноритарен собственик на висшето си училище редом с държавата? А пък и никой от вузовете не се е сетил да иска от "съсобственика" компенсации в размер на държавната част от издръжката, ако след завършването си абсолвентът отнесе в чужбина на постоянна работа "резултата" от финансирането.
Има нещо сбъркано във философията на висшето ни образование. В Европа такси се плащат за конкретни услуги за студента - библиотека, компютърно място с интернет, спортни съоръжения, общежитие. У нас - което е нонсенс, таксите се плащат за издръжка на държавния вуз, която би трябвало да се дава изцяло от държавата. От БСП настояват в Закона за висшето образование таванът на студентските такси да се върне в стария им преди ГЕРБ размер - до една трета от субсидията. Което означава и паралелен ръст на държавната субсидия. Но като се правят нова стратегия и нов закон, редно е да се помисли за начина на финансиране на вузовете изобщо, включително за това, такси да се събират за конкретни услуги за студента, каквато е нормалната практика по света.