На панаир с Хитър Петър

Васил Димов

Моето родно Узунджово, разположено в Тракийската низина, е древно селище, известно далеч зад пределите на България. Намира се на важен кръстопът - почти на еднакво разстояние между Дунав и Бяло море, Черно и Средиземно море, между Пловдив и Одрин, между Ниш, София и Цариград. Землището на Узунджово е над 50 хил. декара земя, половината от които гори, а другата богат плодороден чернозем. В далечното минало тук е било дъно на море. В района на Узунджово са намирани сечива и предмети от праисторически времена и епохи. По продълговатото и равно узунджовско поле, простиращо се от изток на запад, е минавал главният (основният) римски път, свързващ Европа с Азия и Африка, по който са преминавали многобройните кръстоносци и много други армии и народи. Римляните най-напред са строели пътища и веднага са засаждали жито край тях в плодородните полета, каквото е узунджовското, за изхранване на армията. Край Узунджово е минавала границата между България и Византия и в селото е имало голяма крепост с многобройна българска войска. Тук хан Тервел през 718 г., след близо 2-годишна ожесточена война, спира идващите свирепи арабски орди и спасява България, Балканите и Европа от поробване.
По време на османското иго великият везир с многобройната си свита (в която е имало и стотина жени от харема му) на път да види новозавладените Балкански земи и тези отвъд Дунав, спира в Узунджово за почивка. Знаейки за важното месторазположение на селището (дотогава е носило различни имена като Макро ливада, Вирово и др.) и за това, че далеч преди идването на османлиите по нашите земи в Узунджово се е провеждало 10-дневно тържище с търговци от Молдовско и Охридско, Хърватско и Солунско.
Ежегодно, след приключване на усилната земеделска работа, докъм началото на октомври, в продължение на 40 дни в Узунджово, с кервани и каруци, теглени от коне, от Европа и кервани от камили, идващи от далечен Китай, Индия и други държави, а от по-близките земи с волски коли, са идвали търговци и посетители да продадат изгодно своите стоки и закупят нужните им такива, да се срещнат с роднини и приятели и да се повеселят безгрижно в една екзотична панаирна обстановка. Хитър Петър и Настрадин Ходжа и другите многобройни свирджии, илюзионисти и циркаджии са създавали необичайна за онова време приятна и весела обстановка, настроение и наслада за участниците в панаира, за да забравят поне за дни трудностите, несгодите и лишенията на тогавашния нелек живот, и да се заредят с енергия до следващата година. В отделни дни на панаира са се събирали до 100 хил. души от десетки националности, които добре са се разбирали, имало е порядък и образцов ред. Всеки търговец е поддържал завидна за времето си чистота (макар че не е имало като днешните служби), за да привлича колкото се може повече купувачи.
Знаменитият Узунджовски панаир не е бил само пазар за обмяна и покупко-продажба на стоки, но и място за активни контакти и широка изява на творческия дух на българския народ. Той е изиграл важна роля за развитието на занаятите у нас и за съхранение и издигане на националния дух на българина. Тук са идвали и са си давали срещи Н. Геров, Г. Раковски, Левски, Д. Чинтулов, П. Славейков и много други революционни и възрожденски дейци. През 1863 г. представители на 50 града от страната подписват Прошение до султана относно църковния въпрос с настояване да бъде разрешен в полза на българското население и това се случва след няколко години. Панаирът е изиграл важна роля в българското и европейското възраждане.
И накрая два любопитни, говорещи за голямата известност на Узунджово.
През 70-те години на ХХ в. в София се провежда международен симпозиум, на който между многото чуждестранни гости пристига и млад бизнесмен от Германия (тогавашната ГФР). След официалните срещи и разговори на всички присъстващи предлагат посещения до Златните пясъци, Пампорово и други забележителни места. Германецът помолил, ако трябва да му се отменят всички други посещения, но да посети Узунджово. Той пристига с кола, придружен от служител на Министерството на промишлеността в Хасково, а оттам с ръководител от окръга в Узунджово, където неговите предци са идвали ежегодно на панаира и са оставали доволни от извършените сделки. Те и досега пазели много хубави спомени и експонати от знаменития узунджовски панаир. Германецът предложил да му се намери подходящо място, за да доставя малогабаритна селскостопанска техника, каквато тогава едва е навлизала в страната, а впоследствие да направи завод и да произвежда за нашия пазар и съседните страни нужната земеделска техника. Предложението се посреща с голяма охота, но впоследствие в Хасково (където ръководителите на града и окръга го посрещат като скъп и официален гост) му предлагат магазинът и заводът да бъдат в града. Той леко се засмял, кимнал неодобрително с глава, благодарил за гостоприемството и си заминал с думите: "Господа, ако решите за Узунджово, ето ви визитната ми картичка." И така всичко останало само с хубавото предложение за голямо наше съжаление.
Младежът войник Вълю Стайков, участник в Балканските войни, е пленен с други българи и гърци и продаден във Франция на селски фермер далеч на север. По време на лятната ваканция в семейството се завръща синът на фермера, който е студент в Париж. Когато веднъж войникът Вълю споменал Узунджово - студентът възкликнал и започнал да му разправя колко е слушал от дядо си за Узунджовския панаир, чийто родители са идвали на панаира и са се завръщали доволни от търговските продажби, от видяното и преживяното в Узунджово. Студентът много се приобщил към пленника и въпреки упорството на баща си, издействал да му се оформят документите за завръщане в родината. Войникът по живо по здраво след много премеждия се завръща в родното село и се помина на близо 100-годишна възраст, като общественик, учредител на потребителната кооперация и уважаван човек, мой роднина.


На Бабин ден в Узунджово