На лов за Левчев, който не се отказва от "Големия лов"

Да се интервюира Любомир Левчев се оказа цяло приключение. Труден лов, който продължи повече от година. Когато за първи път му се обадих с идеята да разкаже ловни преживелици, той първо ме покани на вечеря в приятно заведение на ул. "Шипка" и подхвана дълъг разговор за какво ли не - за политиката, за живота, за нравите - само не и за лова. Уж между другото, но с много проницателно вперен в мен поглед подметна, че се поинтересувал да ме проучи, да ме провери. Накрая все пак прие да му изпратя въпросите, но не каза кога ще даде отговорите.
Така се започна. Продължихме с още много телефонни разговори и спорадични срещи. Веднъж дори ме покани на представяне на издадени на български творби на ирландски поети в НДК. Говорехме си, шегувахме се, опознавахме се, но същинското интервю все се отлагаше.
Докато най-накрая ме покани у дома си. И там, в просторния хол, сред картините на жена му Дора Бонева, започна строго:
- Преди да отговоря на въпросите, искам да кажа, че е законен текстът, който аз ще подпиша.
Поех дъх и подхванах:
- Как станахте ловец?
- Затруднен съм да отговоря. Струва ми се, че това е както въпроса: "Как станахте пушач?" Още по-опасно би било, ако ви запитат: "Как започнахте да дишате?" Разбира се, направиха ме ловец приятели. Ловец сам не се става. В моята фамилия ловци не е имало.
- Какво е за Вас ловът?
- Ще бъда максимално точен, ако кажа: "Ловът е общуване с природата."
- Ловувал ли сте в чужбина?
- Отговорът е "не".
- Коя е случката Ви с най-голяма тръпка?
- Вероятно първото "убийство". В първия момент човек изпитва радостта на първобитния ловец, който е постигнал спасението на живота си, дивата първична радост. Следват пластовете на цивилизацията, които не са много приятни.
- Известно е, че сте участвали в ловни излети с Тодор Живков. Какъв е най-колоритният Ви спомен от онова време?
- Спомените си съм описал в книгата "Ти си следващият", дори имам и снимка, заради която ми се разсърдиха всички участници.
- Разкажете някоя забавна ловна история?
- Накрая ще взема думата и ще говоря без въпроси.
- Какво сближава и какво отдалечава нравите в природата и обществото?
- Доколкото съществуват в природата тези понятия - нрави, морал, сближава ги естествеността, логиката на вечността. Обществените закони за разлика от природните са съчинени и измислени от хората. Колкото повече обществените закони не противоречат на природните, толкова по-добре за тях. Те се наблюдават взаимно, но невинаги се съблюдават. И това е "връзката".
- Все още ли вярвате в онова, което сте написали в стихотворението си "Големият лов" за стрелците и мъдреците?
- Странен ми се вижда въпросът. Защо да не вярвам? Напротив, даже може би повече вярвам сега. Разбира се, тази поема не е нито за стрелците само, нито за мъдреците. Те се появяват накрая. Вътре има и гоначи, има и зверове, има ни и всички нас отделно и заедно. Мога да кажа само, че след тази поема престанах да ходя на организирани "султански" и други ловове и станах индивидуален, самотен ловец. А това е най-хубавото преживяване, което ми е дал ловът. Когато си сам, сред тишина и звуци, изведнъж разбираш, че с природата не можеш да бъдеш самотен. А в огромната шумна компания на съвременния наш Земен град можеш да умреш от самота.
(Следва)