На лов за крокодили във военно време

Тогава в Ангола се водеше гражданска война между привържениците на АНО, държащи властта в столицата Луанда и на север от нея, и ФАОА, които имаха превес в южните части. Бенгела беше под контрола на централното правителство, главно благодарение на кубински военни части, които бяха изпратени от Фидел Кастро като доброволци.
Предупредиха ни обаче, че само на десетина километра от града има отряди на ФАОА, евентуалната среща с които е доста опасна, затова ни препоръчаха да не напускаме Бенгела. Но моят познат от колежа - англичанинът Джозеф Харисън, също изпратен като преподавател по линията на ООН, авантюрист по натура и страстен ловец, беше намислил друго.
Той узна, че в река Кунене, средното течение на която се намира на около 90 км от Бенгела, гъмжи от крокодили. Два месеца отидоха за организиране на ловна експедиция. Англичанинът успя да склони четирима от преподавателите - поляк, сърбин, германец и американец. Не знам защо, но много искаше и аз да участвам в тази авантюра. Купи ми 9-милиметрова карабина със 100 патрона, специално облекло и ми каза, че и всички други разходи са за негова сметка. Когато му напомних, че в района действат части на ФАОА, ми каза че и за това се е погрижил - ще ни придружават 30 кубински войници, въоръжени с автомати и 3 леки картечници.
Накрая се съгласих и в едно ранно утро, натоварени на 8 джипа, се отправихме на изток. Чакъленият път свърши на 15 км от Бенгела, а след това се превърна в просека през джунглата. Движехме се с около 16-17 км в час и стигнахме до брега на река Кунене някъде към 14 ч. Ядохме, пихме чай и след това тръгнахме да оглеждаме ловните полета. От крокодили обаче нямаше никаква следа...
Джозеф Харисън беше предвидил и такава ситуация. В два от джиповете имаше клетки с кучета и едри анголски плъхове, които на нищожна цена му бяха доставени в Бенгела. С учудващо хладнокръвие измъкна от клетките три кучета, преряза им гърлата и ги хвърли в плитчините на реката. Само след по-малко от 5 минути от водата се показаха страховито озъбените муцуни на 6-7 крокодила. Когато се нахвърлиха да ядат стръвта, пръв Джозеф откри огън и застреля два от тях. След това и ние се включихме и застреляхме останалите.
По указание на Харисън 4 часа обработвахме крокодилските трупове. Вече на свечеряване той обяви, че ще ни нахрани с нещо извънредно вкусно - печено на огън месо от крокодилски корем. То наистина се оказа нещо фантастично. Като пихме бира от хладилните чанти и анголска мадейра, се натръшкахме да спим на голата земя.
Към 4 часа, когато се разсъмваше, командирът на кубинския отряд ни събуди и ни каза, че на отсрещния бряг на реката има около 200 войника на ФАОА. Понеже нямат лодки, е видял с бинокъла си, че сглобяват салове, с които да се прехвърлят и да ни унищожат. Тогава Джозеф нареди всички кафези с кучета и плъхове да се хвърлят в реката с отворени врати и да се стреля по тях. Обзетите от ужас животни се отправиха към отсрещния бряг. Повечето от тях попаднаха в челюстите на крокодилите. Някои обаче успяха да стигнат до брега, но преследвани от зъбатите чудовища. Миризмата на кръв ги привличаше неудържимо, затова крокодилите се оказаха и сред хората на ФАОА, които се разбягаха панически. Така се спасихме от почти сигурна смърт...