На коневръза

Сега сме като в Америка - коне много, няма кой да изоре нивата. Така образно вчера се оплака работодател, който е изръчкал държавата от край до край, но не е успял да намери 500 шивачки за елитната си шивачница на ишлеме. На същия хал били още поне 20 фирми. Този работодател обаче, преди да потърси вина и у себе си, отсича, че хората били "с две леви ръце". Е, признава под сурдинка и че били "демотивирани". От що ли?
Сигурно от дребните, които им плащат сайбиите, на които работят по 12 часа, а в дни на предаване на изработеното за някой външен поръчител стоят заключени като бели робини и даже до тоалетната не отиват. А ако, не дай боже, нещо сбъркат тегелите, сами си плащат грешката с удръжки по стотина лева.
Ако работодателите, които се жалват от липсата на шивачки, сложат ръка на сърцето, дали ще признаят, че пари за обучение и квалификация не дават, но после искат. Кой да им подготви кадрите, като и техникумите отидоха в небитието, няма и нужните майстори, при които някой да чиракува. Опитните преподаватели повечето измряха, но от нароилите се частни фирми това не се отчита.
В Русе новата идея на бизнеса е градът да се превърне в индустриален център, като привлече хора от най-бедните райони с безработица. Не с голи обещания, а с жилища и отпускане на заеми. И с по-добро заплащане, предполага се. Нищо не пречи новата идея да "зарази" и работодатели от други браншове, в които също има глад от нужните за дадената работа хора. Като минната индустрия примерно, за която в соца техникумите обучаваха оператори, шлосери, геолози... И тези техникуми умряха, умряха и изискванията към работещите в специфични условия труд. Затова и негативните резултати не закъсняха, те вземат дори и жертви.
Затова, скъпи работодатели, мислете и действайте. Иначе конете ще си останат на коневръза, а нивите - неизорани.