На кого всъщност помага "тройката"?

Разследване на ATTAC - международна организация, която се бори за регулация на финансовите пазари, премахването на данъчния рай, социалното развитие, гарантирането на фундаменталните права на всички - показва, че европейската политика за справяне с кризата всъщност спасява банките, а не е насочена към населението.
От март 2010 г. Европейският съюз и Международният валутен фонд отпуснаха 23 транша финансова помощ на Гърция, възлизащи на 206,9 млрд. евро. Няма обаче почти никаква информация за какво точно се използват тези огромни количества публични средства. Поради тази причина ATTAC-Австрия проведе разследване по случая, което установи, че най-малко 77 процента от заема се отнасят директно или индиректно към финансовия сектор.
Ето и резултатите:
*58,2 млрд. евро, или 28,13%, са използвани за рекапитализация на гръцките банки, вместо да се преструктурира твърде големият и замиращ сектор и собствениците на банки да си платят загубите.
*101,331 млрд. евро, или 48,98%, са отишли при кредиторите на гръцката държава. 55,44 млрд. от тези средства са използвани за изплащане на държавните облигации - вместо кредиторите да си понесат риска. Други 34,6 млрд. евро са послужили като стимул, за да накарат кредиторите да приемат т.нар. подстрижка през март, 2012 г. 11,3 млрд. евро са били използвани през декември 2012 г., когато гръцката държава си откупи почти обезценени облигации от своите кредитори.
* 43,7 млрд., или 22,46%, са отишли в националния бюджет.
 * 0,9 млрд., или 0,43%, са използвани като участие на Гърция в новия фонд Европейски механизъм за стабилност.
"Целта на политиците не е да се спаси гръцкото население, а финансовият сектор", е заключението на Лиза Митендрай от ATTAC. "Те са използвали стотици милиарди публични средства, за да спасят банките и другите финансови играчи - по-специално техните собственици, от финансовата криза, която самите те причиниха."
Тези открития опровергават публичната позиция на европейските политици, че т.нар. спасителни заеми са в полза на гръцкото население. Именно то плаща за спасението на банките и кредиторите, понасяйки рестриктивните мерки за икономии и катастрофалните социални последствия.
Най-много 43,6 млрд. евро, или 22,46%, от т.нар. спасителни пакети отвиват в гръцкия национален бюджет. От тези средства се погасяват текущите разноски на страната и така почти нищо не достига до населението.
"Гръцкият "спасителен" заем се оказва всъщност заем за банките и богаташите", твърди Митендрай. Европейските банки вече получиха 670 млрд. евро директно от страните членки от 2008 г. насам. Финансовият сектор в Гърция, а и в цяла Европа остава все още нестабилен. Това за пореден път се доказва от скорошното плащане на още 2 транша за рекапитализацията на банките, възлизащи на 23,2 млрд. евро от декември 2012 г.
"Подстрижката" в Гърция удари местните банки толкова силно, че страната е принудена отново да изпадне в дълг, за да ги спаси с милиарден заем. "През 5-те години, които изминаха от началото на финансовия колапс, европейските политици не успяха да регулират финансовите пазари и да приемат режим на банкрут за банките. Данъкоплатците все още са подтиквани да помагат в случай на загуби, докато собствениците на банки се отървават, без да платят своя дан. Правителствата трябва да спрат с този "изнудвачески" метод", отправя своите критики Митендрай.
По-лошото е, че милиарди средства от финансовата помощ отиват при гръцките банки, въпреки че някои от тях използват доста съмнителни методи. През 2012 г. проучване на Ройтерс показа скандалните практики на някои банки, които използват т.нар. схема на Понци, за да си прехвърлят несигурни заеми.
"Докато европейските и в частност гръцките политици "изтискват" обикновения човек с мерките за икономии, остават слепи за тайните сделки между финансовите олигарси, които всъщност са най-облагодетелствани от парите, давани на Гърция", твърди икономистът Марица Франгакис.
"Резултатите от проучването на ATTAC разкриха основаната цел на политиката за преодоляване на кризата, която правителствата провеждат от 2008 г. насам - да се спаси благосъстоянието на най-богатите. Политиците допускат страшно високата безработица, бедността и мизерията, за да спасят финансовия сектор", казва Митендрай. Още по-обезпокоително е, че "тройката" кредитори не документират точно и ясно как се управляват публичните средства. "Скандално е, че Европейската комисия публикува доклади от стотици страници, без обаче да посочва точно къде отиват парите", обяснява Митендрай. "Призоваваме за по-голяма прозрачност при тези операции!"
Късно е за радикална промяна на този курс в антикризисната политика на Европа. Кредиторите и богатите трябва да дадат и своя принос, а финансовият сектор трябва да бъде сериозно регулиран. "Гърция се нуждае от реална спасителна помощ, която да стигне до населението", призовава Лиза Митендрай.
            
По материали на чуждия печат