На кого ни остави, Дяконе...

Отдавна извадихме скелетите от гардероба. Те са сред нас и постоянно ни напомнят това или онова от не толкова далечното минало. Носталгията по соца вече не изглежда никому като феномен, а като реалност. Спортът не прави разлика. Въздишаме си все по-осезаемо за някогашни успехи, постигани от величия с български произход. Въздишаме, защото няма резултати.
Онзи ден една дама на почтена възраст си купуваше магнитче за хладилник с лика на Тодор Живков. Обясни на продавачката, че се надявала образът на Тато да й донесе късмет и да й напълни хладилника! Истина ви казвам. Та след като станах неволен свидетел на тази мила картинка, се замислих дали в БФС да не сложат снимка на Иван Славков-Батето, барем се класираме някъде. Що не? Какво ни остана? Опираме до окултното, но и без него нашите футболисти например едва ли могат дори да тичат правилно по игрището.
Не знам дали разбрахте, че в Националната хокейна лига на Щатите и Канада въвеждат система, която да следи в реално време за мозъчни сътресения у играчите. Интересен е мотивът - хокеистите съдели НХЛ след края на кариерите си за милиони долари заради получени увреждания и контузии. Излиза, че тази иновация не е в името на здравето на състезателите, а в името на парите. Сега треньорите щели да следят на таблет дали тези на леда получават сътресение на мозъка. Хрумва ми, че ако тази система се доразвие и започнем да следим и мисловните процеси, тогава ще стане страшно, влезе ли в България.
Страшно за кухите лейки. Тогава ще са доказано кухи лейки. Представете си някой да постави датчиците на системата в Народното събрание и се опитайте да не се смеете. Невъзможно, нали? Какво ли има под независимото "пипиляво" от тепетата, се питам и отговор не искам. Ако въобще нещо има!
Тепетата. В Пловдив имаше наистина уникално мероприятие. Нали сме в европейската седмица на спорта, та то било част от кампанията. Знаете ли какво се е случило? Ходене по плоска лента! Четете внимателно. Оказа се, че двама млади българи практикуват това нещо със завъртяно английско име - slackline. Те опънаха 40-метрова лента с дебелина 2,5 сантиметра над река Марица. И бавно, но сигурно с ляв крак напред - пета, пръсти, пета, пръсти, айде на другия бряг. Тия европейци оттатък браздата какви ли още спортове ще ни карат да пробваме? Нищо, важното е, че за пред нас правителството на Б.Б. вика, че е шампион по усвояванията на програми, а ние тук за пръв път нямаме абсолютно нищо против да се съгласим с властта. Да, спор няма, първенци са си отвсякъде. То на някои отдавна им личи.
Все пак трябва да се знае от всички, че спортът засега няма да остане само ходенето по плоска лента като онези два чифта крака във Филибето. Онзи ден отборът на Левски Боол успя да се регистрира за участие във волейболното ни първенство. "Сините" се спасиха от тъжно разформироване. Поне във волейбола ни чака "вечното дерби" ЦСКА - Левски. Интригата е жива, но на нас не ни се вика "ура". Не можем да се радваме като умопобъркани всеки път, когато някой от двата ни гранда оцелее за кратко! Кротки сме. Даже унили. Няма никакви дитирамби. Взеха ни страстта. Във футбола и баскетбола вече го няма това противопоставяне на две различни каузи. Поне като цвят и още нещо. И как да го има, като неистово се мъчат да избелят до безцветно всичко, що е червено в Татковината? 25 години вече.
Затова да запеем – 25 години стигат! Ясно, че времето не е наше, но не бива и да е толкова много ваше. Да си го върнем, предлагам. Защото иначе съществува реалната опасност да останем извън времето. И така заветът на Апостола на свободата Васил Левски отива по дяволите. Някъде тук поетът би възкликнал риторично - "Дяконе, на кого ни остави, Дяконе..."