На какво ще ни научи трудът?

ЕЛЕНА ИЛИЕВА

Домът за възрастни хора в Уорингтън, щата Пенсилвания, САЩ, започва неделния ден както обикновено - с игра на карти. Този ден обаче е по-различен. Всяка първа неделя от месеца група младежи идват в дома, за да полагат общественополезен труд. Тяхната задача е да помагат на възрастните хора по време на техните развлечения и да поддържат градината на дома. Момчетата и момичетата са наказани заради най-различни провинения - от употреба на алкохол до въоръжени нападения. Децата са част от специална програма, която има за цел да даде нов начин за превъзпитание на младежите, нарушили закона.
Това е само една от многото ползи на полагането на общественополезен труд като вид наказание. Младите хора свикват с това да носят отговорност към обществото, не просто да прекарат определен период от време в затвор или изправителен дом, което би било единствено и само в техен ущърб. Неминуемо се стига до темата за целта на съдебната институция - да наказва или да превъзпитава.
Но дали нещата стоят по същия начин и при по-възрастните провинили се?

Кога да се прилага

Съвременната концепция за полагане на общественополезен труд възниква през 60-те години на миналия век във Великобритания. Започва да се прилага при затворници, които са извършили дребни престъпления и нямат склонност да извършват повторни провинения, като алтернатива на времето,  прекарано в затвора. Оттогава системата на прилагане на този вид наказание си остава същата - за дребни кражби от магазини, вандализъм, притежание на малки количества наркотици.
В много държави съдилищата предпочитат да налагат този вид наказание, защото облекчава самата правосъдна система. В повечето случаи не се стига до започване на процес срещу обвиняемия, а след изтичане на наказанието съдът престава да се занимава със случая. Така работи системата за общественополезен труд в някои страни в Европа, както и в Щатите. Не може обаче да не си зададем въпроса след като така добре функционира този метод при по-леки нарушения на закона, не би ли могъл да просъществува и като форма за наказание на по-сериозни провинения? Ако, както споменахме, ролята на съдебната система в едно общество е да превъзпитава, то какъв по-добър начин за това като се полагат грижи за околните.
В момента най-честите случаи на полагане на общественополезен труд е при леки пътни инциденти и при вандализъм, т.е. при застрашаване не само на личната сигурност и безопасност, но и тази на околните. Дали би могла тази система да проработи и при кражби в по-големи размери или дори при търгуване с наркотици?

По-лесният вариант

Безспорно този вид наказание служи за "изкупване" на провинението на нарушилия закона. Но улесненията са най-вече за съда и съдебната система. Както споменахме вече, съдът извършва по-малко процедури, свързани със случая, с което не се натоварва работата му. Също така особено практично е това наказание в страни, където притокът на затворници е традиционно голям - САЩ, Великобритания, Полша, Италия. В същото време чрез постоянния приток на нови "работници" се стимулира дейността на доброволческите организации, които приемат "на работа" осъдени на общественополезен труд.
На много места в Европейския съюз и Щатите общественополезният труд наказва провинения, които доскоро са били санкционирани с високи парични глоби, като например някои леки пътни инциденти. По този начин се стимулира изпълнението на наказанието, тъй като ако доскоро хората с по-големи възможности са могли да платят наложените им глоби, без това да ги затрудни особено, то сега наказанието е не само по-силна превантивна мярка, но и задължава с изпълнението си. От друга страна, общественополезният труд "дава възможност" на хора, които не биха могли да платят глобите вследствие на провиненията си. Така социалнослабите, престъпили закона, няма да бавят съдебната система с изплащане на "дълга си към обществото".

Несериозни заплахи

Въпреки привидно безпогрешната система срещу нарушители този метод на наказание има и своите минуси. Във Великобритания, страната с едни от най-високите нива на задържани престъпници, се стига до положение, в което... няма работа за престъпилите закона. Програмите, по които работят осъдените на общественополезен труд, са запълнени с месеци напред и трябва да се изчаква, докато се освободи място, което осъденият ще заеме. В друг от случаите голяма част от обществеността изобщо не вярва, че осъдените всъщност изтърпяват сериозно наказание. След разследване на ВВС от преди две години стана ясно, че във Великобритания осъдени на общественополезен труд в Манчестър, Нотингам и Дербишир, всъщност съвсем не извършват работата, за която са изпратени там. В един от случаите изтърпяващ наказание в Манчестър е разкрит, че по време на изпълнение на дълга си пуши марихуана. В друг от случаите са хванати подсъдими, които с часове седят на пейки и пият чай или гледат телевизия, докато тече наказанието им. Изолиран случай ли са подобни инциденти, или наистина доста трудно бих могло да се следи изпълнението на обществения дълг на всеки един от осъдените?

От друга страна

От проучване сред затворници, проведено на Острова, обаче става ясно, че повечето подсъдими предпочитат да прекарат кратък период зад решетките, отколкото да полагат общественополезен труд. Една от основните причини е, че според затворниците е по-лесно да излежат присъда в затвор, отколкото да изплатят дълга си към обществото чрез труд.

Що се отнася до България...

У нас този вид наказание не е особено застъпен. Последните промени в наказателния кодекс, свързани с работа за обществото, се отнасят до дребното хулиганство. Според тях лица между 16 и 18 години, извършили дребни хулигански прояви, трябва да бъдат наказвани с 40 до 160 часа безвъзмезден труд в полза на обществото. Освен че ще работят безплатно, младежите с хулигански наклонности ще бъдат задържани до 15 денонощия в районните полицейски управления. Освен това ще трябва да плащат и глоба между 100 и 500 лв.
Според закона преди това общественополезен труд полагаха само осъдените на пробация. Тяхно задължение е всичко, свързано с поддръжката на паркове и градини, стига да не изисква работа с машини. Срокът за общественополезен труд досега най-често варира между 5, 10, 15 или 20 дни.
Предложения за промени обаче не липсват. Такива са опитите на ВМРО да наказва с общественополезен труд скитничеството и просията. Според представители на политическата партия тези явления де факто са част от организирана престъпна мрежа от международен мащаб. В политическото пространство се обсъжда и вариантът нарушения на закона, свързани с опазването на околната среда, също да се наказват с общественополезен труд.
Независимо от промените на наказателния кодекс на първо място ще остане въпросът дали този вид наказание би могъл успешно да предотвратява нови провинения. Засега чуждестранната практика не дава еднозначен отговор на този въпрос. Във всеки един случай отнемането на време и усилия от провинилия се биха били подходящ начин за справяне с престъпността, макар и на едно съвсем ниско ниво. Полагането на общественополезен труд е най-прекият начин за възпитаване на един индивид, че чрез труд за обществото би могъл да изкупи провиненията си срещу него.