На Голяма Задушница да си спомним и помолим за починалите ни близки

На Задушница обединяваме индивидуалните си молитви в обща църковна молитва за душите на нашите починали

Това, което Църквата е постановила да се прави, е да си спомняме с молитва за мъртвите, най-общо казано. Двата основни акцента тук са молитвата и споменът. Тази молитва почива на разбирането, че е единственият мост между нашия свят и другия свят. Църквата вижда онзи свят на отвъдното като нещо затворено за нас.

Молитвата е нещо, което минава през Бога и , понеже, както казва Библията, в Бога няма живи и мъртви, това е единственият начин ние да имаме някакъв досег до нашите починали близки. Това, което правим на Задушница е, че обединяваме всички наши индивидуални молитви в една обща църковна молитва за душите на нашите починали.

Молитвата е единственият начин да се застъпваме пред Бога след като смъртта настъпи. Това е нашият възможен начин да облекчим съдбата на нашите мъртви близки. Другият аспект на спомнянето, на паметта е, че чрез тази памет актуализираме личността на починалия в спомените си.

Това сподели пред БНР Пламен Сивов, учредител и директор на фондация "Покров Богородичен", вече 27 години.