07 Декември 2019събота16:04 ч.

Проф. ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ:

На дневен ред е законът за сигурността

Глобалния проблем - дали ще се избием в световна война, сякаш го отложихме за неопределено време, казва експертът по национална сигурност

/ брой: 132

автор:Лилия Томова

visibility 1081

Димитър Йончев е роден на 4 ноември 1944 г. Професор, доктор по философия и на икономическите науки, преподавател в Нов български университет ("Теория на разузнаването", "Културна антропология на насилието", "Обща теория на сигурността"). Автор е на монографиите "Отсъстващият образ", "Теория на скритото присъствие", "Разузнаване", "Равнища на сигурност". Народен представител, председател и заместник-председател на парламентарните комисии по национална сигурност в Седмото Велико народно събрание и в 36-ото НС.
Женен, има двама синове и четири внучета.

- Стабилен ли е светът ни, г-н Йончев? Всъщност от кого и от какво зависи стабилността му?
- Хубав въпрос, добре започваме. Макрорамката е добра, иначе... Засега не се очаква световен термоядрен конфликт, както по времето на студената война. Не се очаква и класическа война на коалиция от държави, каквито бяха Първата и Втората. Затова пък имаме предостатъчно локални конфликти и силни икономически войни, финансови кризи, терористични заплахи. Но глобалния проблем - дали ще се избием в световна война, сякаш го отложихме все пак. За неопределено време...
- Казвате, че светът ни е стабилен?
- Глобално - да.
- Обяснявали сте пред ДУМА, че Русия и САЩ имат културна и цивилизационна несъвместимост. Затова ли ту се сближават, ту - не съвсем?
- Те имат съвпадащи интереси в глобалния свят, така че от времето, когато монтираха "Червения телефон" между Белия дом и Кремъл, та досега, светът говори за американско-руски кондоминимум. Което означава разбирателство на стабилна, макар и минимална основа, и изключва тоталното неразбирателство. И при кризите в Близкия изток, и с ракетите в Европа, и в периода след кубинската криза, а и по време на студената война независимо от европейските партньори разговорите бяха между свръхсилите. Днес много коментатори смятат, че в редица отношения диалогът между тях е много по-продуктивен и ефикасен, отколкото между която и да е от тези свърхсили с която и да е европейска страна.
- А за ПРО ще се разберат ли, г-н Йончев?
- Ще се разберат, макар че е възможно да е "горе-долу". ПРО беше сложена на "масата на международната търговия", промени се концепцията й. Системата беше една при Буш, свалил до много ниско ниво разбирателството, друга е след смяната в Белия дом. Русия усети промяната и сложи на масата предоговаряне на всички баланси, започвайки с газовата криза отпреди две години. Участието на Русия например на последната най-висока среща на НАТО в Лисабон беше изключително ефикасно, именно тя беше основното действащо лице на тази среща. Лично у мен се създаде впечатлението, че това си беше среща между САЩ и Русия, на която присъстваха и други страни... Без разбирателство между свръхсилата без конкуренция в света - САЩ, и Русия, която има огромно влияние в ЕС и в останалата част на света чрез енергийните си доставки, светът няма да бъде стабилен. Когато стана кризата в Близкия изток, руските авоари се препълниха с пари, защото нефтът поскъпна много. Когато се случи кризата в Либия, Русия сякаш нямаше нищо против - веднага се появиха искания за доставки. Когато стана катастрофата в Япония, Русия насочи доставки и в другата посока, така че някак си съвременните кризи в света работят за този огромен доставчик на енергия. И независимо колко са различни в икономическата си мощ двете страни, става дума за това кой колко успява да влияе върху съвременния свят. Русия очевидно успява. Двете страни, в рамките на кондоминимума и следвайки конюнктурата, имат доста разумна политика, особено, повтарям, след Буш. И, струва ми се, всичко това прави света по-стабилен днес, отколкото например преди пет години.
- Знайно е - националната сигурност е далеч не само армия. Така че - днес България има ли потребност от армия, тази армия наша ли е, какви са функциите й?
- В приетата вече стратегия има нещо като "политическа поръчка" относно въоръжените ни сили. Казва се, че армията ни ще трябва да участва в конфликти, които нарушават териториалната цялост, но докато се въведе член пети, т.е. - докато дойдат "другите". Сами вече нямаме възможност нито за настъпателна, нито за отбранителна операция. Втората задача е "да участваме в мисии зад граница". За съжаление не е ясно указано - да участваме с контингент, а не "с парчета" в чужди контингенти. Но това е въпрос на политика. А третото е армията да подпомага страната при кризи от невоенен характер, бедствия и аварии например и няма защо да си приписва и други задачи, измисляйки си куп неща, както го правеше 20 години.
- Какви "приписани" задачи, г-н Йончев?
- Например приемаше авариите и катастрофите като преки задачи. И тероризма. Но това въобще не е работа на армията, освен ако не я привлекат за осигуряване... Желанието беше да се държат нещата в неяснота, за да може да се извършват всякакви превъоръжавания, т.е. да се удовлетворяват всякакви интереси. Армията много се промени, "освободи се" от имуществено състояние, приеха се програми за превъоръжаване, като се изпълняваха, разбира се, и такива, които не бяха приети. Армията беше много апетитна от гледна точка на частните интереси. Със сега приетата стратегия, ако поставените политически задачи бъдат достатъчно изяснени, ще стане ясно, че не ни трябват всякакъв вид летящи бойни средства или осигуряващи бронирани машини, както и всякакви плаващи въоръжени средства. Очевидно е, че армията ни участва в политическия, в международния живот на страната, на НАТО, на ЕС. Освен това чрез нея създаваме известен респект в страната - въоръжена сила е и може да се разчита на нея при кризи... А моето лично впечатление е, че въпреки демократичния характер на мярката "непрофесионална армия", ние някак си не заменихме с нищо процеса на социализация на младежите, след като ги освободихме от задължението да служат. Което не е добре за обществото.
- Не знам дали сте чули и прочели, но в социалните мрежи има призиви да се върне военната служба.
- Нищо в този свят не се връща, но може да бъдат намерени паралелни схеми. Спомнете си как служеха навремето висшистите, как се правеха летни лагери, как се готвеха младите за различните предизвикателства. И сега бихме могли да се готвим за действия при кризи, за аварии и подготовката да е със задължителен характер. За да може младото поколение, включително и девойките, да се почувстват обществено отговорни. Защото всъщност деморализирахме цяло поколение, а трябва да се мисли - когато правиш едно, какво друго се появява...
- Кой да го мисли?
- Демокрацията има и тази страна - да назначаваме "който ни падне" където не му е мястото. Да се върнем на стратегията - министрите и дума не обелват, че трябва да се направи и закон за сигурността, къде ти! Хаосът е невероятен. Изминалите 22 години ги умножихме по 22 пъти! Омаловажават се дори атаките срещу държавността, те са дълбочинни атаки, а за тях говорим повърхностно. Понятието пък гражданско общество е просто заклинателен израз. Всъщност и политическо общество нямаме.
- Всъщност България има ли и кои са враговете й? Можем ли да се защитим от тях?
- Културният ни стереотип иска някаква сила да стои зад рамото ни, за да сме респектирани. Всъщност нито едно общество не се ражда с култура, ред и дисциплина, това се отглежда, а ние, ако нямаме "респектираща сила", не спазваме нормите. Но няма кой на съвременния етап да се занимава с нас. И Турция, и Германия, и Русия, и САЩ, и страните от ЕС - всички си гледат интереса. За 20-ина години много от тръгналите с нас страни започнаха вече да напредват, впрочем и ние през 1964-1965 г. се бяхме позамогнали. Но сега, оставени сами, свалихме нивото и на гражданското си чувство, и на дисциплината, и на чувството за ред.
- Колко важно е за нашата държава да сме в момента "около Либия"? И навремето, и днес все говорят, че "Варшавските сили са окупирали Чехословакия". Днес "мироопазващите" и "мироналагащи" операции не са ли доста близко до онази окупация?
- Преди няколко седмици Виктор Урбан, премиерът на унгарците, направи изявление, което искрено ме разсмя. Ние, унгарците, рече той, успешно противостояхме на Хитлер, успешно противостояхме на Сталин и днес успешно ще противостоим на ЕС! Както се казва, всеки си има "своя си" титан на мисълта. Проблемът е, че тези исторически аналогии не са коректни, но когато става дума за идеологическата дреха... Сега сме във фаза демокрация, човешки права. Впрочем в интернет се разпространява арабски документ, преведен и на английски, руски и френски, който доказва, че Саркози е подписал със световно неизвестен лидер от Бенгази договор, че когато "хората на този лидер" вземат властта, 35 процента от собствеността върху петрола ще премине към Франция. За сметка на това Франция им оказва още отсега пълна подкрепа.
- Е, това ли е демокрацията?
- Това е сделка с демокрацията. А ние сме с този, чийто интерес ценим. Всъщност в стратегията ни за национална сигурност буквално има следното изречение, макар че цитирам по памет: "България подкрепя политиката на САЩ в Близкия изток". Т.е. ние там нямаме своя политика. Такъв трогателен документ никога в историята си не сме имали! Да, следвали сме, понякога сляпо, други политики, но не сме записвали подобни неща никога в документ! Оказва се, че сме по-глупави от по-рано. А че ще подкрепяме и ще следваме - така ще е, нямаме друг начин, малка държава сме. Но чак да го запишем! Проспали са този текст 40 души в Министерския съвет, после са гласували, но също проспали 240 души в парламента.
- Проспали са го, наистина ли го мислите?
- Този, който го е "пробутал", не е спал, разбира се. А гласувалите нищо не са разбрали. Но нека останем оптимисти, в сравнение с Гърция и Испания например държим много добър процент на дълга, държим се "макро добре", разумни сме. Трябва обаче да си повярваме, да започне да намалява абсолютното безредие за сметка на силна власт. Всъщност корумпирахме хората по властта, а те я трансформират в лични влияния и обогатяване. Най-тъжното е, че почти всеки, запътил се към властта, има тези нагласи и много малък е шансът за промяна. Моят оптимизъм обаче е свързан с тези, които знаят и вярват, че и у нас може да се живее по друг начин.

Данъчни затвориха заведения в София заради дългове

автор:Дума

visibility 0

На "Градина" все пак ще се строи

автор:Дума

visibility 43

Лекар от Александровска болница обяви гладна стачка

автор:Дума

visibility 96

Путин и Ердоган пускат "Турски поток" заедно

автор:Дума

visibility 56

Безредици в Атина и Патра

автор:Дума

visibility 56

Нов удар срещу Китай

автор:Дума

visibility 216

Бедност заплашва развития свят

автор:Дума

visibility 411

/ брой: 235

Боко ТВ

автор:Велислава Дърева

visibility 866

/ брой: 235

В България се имитира борба срещу корупцията

автор:Дума

visibility 356

/ брой: 235

Животът на един "шпионин"

visibility 391

/ брой: 235

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ