На дневен ред е въпросът кой да управлява

"Против съм живеещите трайно в чужбина българи да гласуват за парламента тук". 

- Г-н Колев, в началото на кампанията за изборите се появиха няколко проучвания, според които не се очакват сериозни размествания при партиите и коалициите за изхода от вота на 11 юли. На ГЕРБ отново отреждат първото място, въпреки скандалните разкрития за управлението им. Така ли е и на какво се дължи това? Може ли да очакваме изненади?

- Определено можем да очакваме изненади. Първо, защото тези избори коренно се отличават от предишните на 4-ти април. Тогава големият въпрос беше дали ГЕРБ да продължи да управлява, или да ги махнем. Един силно емоционален въпрос за голямата част от избирателите. И този въпрос беше решен! Въпреки стоновете, проклятията и помпането на фалшиви надежди от лидерите на ГЕРБ, въпросът с оставането на тази партия във властта е категорично решен - няма да го бъде! И това е ясно дори и на самите гербаджии. На предишните избори хората търсеха "тоягата", с която да накажат управляващите - а дали е малко крива, чепата, не съвсем по вкуса им, нямаше много значение.

Сега на дневен ред е въпросът за властта - кой да управлява? Това е съвсем друг въпрос - далеч не толкова емоционален и предполагащ много по-голяма критичност при избора. Затова и разместванията и "изненадите" са повече от възможни. Не в смисъл, че е възможна някаква политическа реанимация на ГЕРБ. Това вече е невъзможно! Те вече не могат да разчитат на корпоративния, принуден вот, на конформисткия вот, на вота на страха. Но значителни размествания сред останалите партии са много вероятни. И според мен, преимущество ще имат партиите, които демонстрират повече здрав разум и по-малко емоции и крясък.

- Интересен феномен се забелязва при "Има такъв народ". Продължават с тактиката си да мълчат, да не влизат в дебати с останалите, обществото изобщо не е наясно с визията им за управление, лидерът им Слави Трифонов дори се отказа да е депутат. И въпреки това социолозите им отреждат второ място, дори някои ги виждат като победители. Как си го обяснявате?

- Без съмнение, има много натрупано разочарование от политиката и въобще от т.нар. "политически елит" и от традиционните партии. И този феномен не е само български. Наблюдаваме го в Гърция, Франция, Испания, Германия и още много други страни. И причината е простичка - партиите от различните крила се сменят, а богатите стават още по-богати, бедните по-бедни, а средната класа изтънява и вече ѝ е трудно дори да се възпроизведе. И целият този процес е облечен с обтекаеми и все по-кухо звучащи термини - либерализъм, интеграция, свободен пазар, демократични и всякакви други "евроатлантически" ценности...

И избирателите започват да търсят новото, алтернативата, "антипартийната" партия! "Има такъв народ" е точно това. Разликата между тази партия и европейските ѝ аналози е, че те са издигнали антисистемността до нови висоти. По света този тип партии все пак си дават труда да обосноват някакви политики, някаква друга система, да направят някаква оферта към избирателите. При "Има такъв народ" това отсъства. Единствената оферта е: Ние сме готини, защото сме други, искаме друго и "време е някой да изхвърли боклука" (в името на евро-атлантическите ценности). 

Картината се оформя доволно семпла. Избирателите казват: "Искаме други и друго!"; "Има такъв народ" казва: "Ние сме други и искаме друго!". А какво точно се иска и какво ще бъде това "друго", се остава на въображението на избирателя. 

Могат ли с мъглата на въображението и крясъка на избирателите "Писна ни!" да спечелят изборите? Могат! Проблемите им ще започнат след това. Когато мъглата се вдигне!     

- Този път БСП заложи на модела за широка лява коалиция. И въпреки това - прогнозите са отново да е трета. Какви са наблюденията ви за нея, защо хората не я припознават като алтернатива?

- Проблемът е, че тази коалиция трябваше да се изгражда, полива и развива далеч преди тези избори. И то не само във формат "широка лява коалиция", а обединение на всички демократични сили срещу корупцията, безобразията и налагащото се всевластие на ГЕРБ. Да, изграждането на широка лява коалиция е правилен ход. Но закъснял ход! И след съкрушителния резултат от предишните избори мнозина привиждат в нея не принципно решение, а отчаян опит за спасение.     

- Очаквате ли ДПС да ни изненада след отпадането на ограниченията за изборните секции в чужбина? Имаше коментари, че промените в Изборния кодекс обслужват най-много тях. Ще се отрази ли по някакъв начин изявлението на Карадайъ в Турция за това, че тя е негова "родина" и "прародина"?

- Без съмнение, промените в Изборния кодекс обслужват интересите преди всичко на ДПС. Но разкриването на много секции в чужбина слабо ще повлияе на изборните резултати за ДПС. Там очевидно има проблем, защото след отпадането на ДОСТ (който отне близо 100 хил. гласа от ДПС на изборите 2017 г.) сега тези гласове не се връщат. Да, Ердоган вероятно ще се опита да стимулира гласуването в Турция, но това едва ли ще се отрази чувствително на резултатите за ДПС. 

Според мен, въпросът е принципен - не става дума толкова за сънародниците ни в Турция. Ето, сега сме щели да откриваме 700-800 секции в чужбина. Не виждам никакво основание нашите сънародници, живеещи за постоянно в Бурса, Мелбърн или Чикаго, да гласуват на парламентарни избори в България. Те няма да носят последствията от своя избор - добър или лош. Крайно време е да се приеме, че на парламентарни избори в България гласуват хората, живеещи (намиращи се) в България. По същата логика както аз, бидейки жител на София, не гласувам на изборите във Велико Търново, въпреки че обичам този край, в който съм израснал.

 - Заявките, които идват от т.нар. партии на протеста, са, че този път ще бъде съставено редовно правителство, въпреки че продължава нежеланието им да преговарят с ГЕРБ, БСП и ДПС. Възможно ли е това да стане без подкрепа от тях - какви са прогнозите ви? 

- "Партии на протеста" е конструкт за политическа употреба. Аз лично бях на протеста и видях много хора от БСП, от така наречената градска десница, от "АБВ", от "Възраждане" и още много други, които сега са обявени едва ли не за представители на "статуквото". Не видях и някои, които сега са от "партии на протеста", но там ги нямаше. Но да не ровим в миналото и кой е по-активен борец против герберизма. 

Засега е ясно, че така определените "активни борци" против герберизма - ИТН, Изправи се! Мутри вън, Демократична България, не могат да вземат парламентарно мнозинство. За да сформират правителство, те ще трябва да разчитат на явната или мълчалива подкрепа на БСП, ДПС или отново на обединените патриоти. Не включвам ГЕРБ, защото е ясно, че всяко управление с участието или подкрепата на ГЕРБ е напълно обществено неприемливо. 

Това ще рече, че ще бъде направен опит да се състави правителство на малцинството с надеждата, че БСП и ДПС (или всяка една от тези партии) няма да иска да го свали веднага. И същевременно ще продължи анти-БСП и анти-ДПС реториката, което ще нагнетява напрежение и в двете партии. 

При това положение перспективите за дълготрайност на подобно правителство не са добри. Защото единствената перспектива за стабилно управление е в ясна и стабилна коалиция.

Казано простичко, шансовете за предсрочни парламентарни избори в обозримо бъдеще не са малки. Но все пак трябва да изчакаме сегашните избори, където изненадите съвсем не са изключени. Защото - едно е да избираш кой да не управлява? Съвсем други са изборите, които трябва да отговорят на въпроса - кой да управлява?