30 Октомври 2020петък13:04 ч.

Снимка БГНЕС

ГЛОБУС

Н. Пр. Наргиз Гурбанова: Териториалната ни цялост не е предмет на преговори

Има редица области от общ интерес за нашите две страни, казва посланикът на Република Азербайджан

/ брой: 189

автор:Георги Георгиев

visibility 1191

Визитка - Д-р Наргиз Гурбанова е с над 20-годишна дипломатическа кариера. Родена е в Баку. Завършила е международни отношения в Бакинския държавен университет, както и международен мениджмънт в Западния университет (Азербайджан). От 2009 г. има докторска степен по философия от Виенския университет. Назначена е за извънреден и пълномощен посланик на Република Азербайджан в Република България на 12 януари 2016 г. 

"През последните 17 години икономиката ни се развива стремително"

Ваше превъзходителство, за съжаление станахме свидетели на нова ескалация на бойните действия между Азербайджан и Армения. Кога може да очакваме края на този продължаващ вече 30 години конфликт?

Конфликтът между Азербайджан и Армения възникна през 1988 г. В основата му лежат арменските териториални претенции към Азербайджан. Нагорни Карабах е анклав на територията на нашата страна, чието население около 74% са арменци, но 25% винаги са били азербайджанци. Седем района около Нагорни Карабах са територии, където винаги са живеели само азербайджанци. Националистите, както в самата Армения, така и в Нагорно-Карабахската бивша автономна област на Азербайджан, приеха едностранна декларация за обединението й с Армения в нарушение на Конституцията на СССР. Азербайджан не се съгласи с това. Всички институции на СССР обявиха това едностранно обединение за незаконно. Започнаха масови депортации на азербайджанци от Армения, където живееха 250 хиляди души. Успоредно с това започнаха широкомащабни военни действия. Към днешна дата арменската армия е завзела около 20% от територията на Азербайджан. Цялото азербайджанско население от тези територии беше изгонено. 

Азербайджан не е загубил суверенитет върху тези територии, според международното право. Всички тези земи са признати от ООН и международната общност като територии, принадлежащи на Азербайджан. През 1993 г. Съветът за сигурност на ООН прие 4 резолюции (822, 853, 874 и 884) за конфликта. В тях е ясно казано, че Нагорни Карабах е част от Азербайджан. В тeзи документи се съдържа искане за незабавно и безусловно изтегляне на арменските въоръжени сили от нашата територия.

На фона на вътрешните проблеми в Армения, за да запази властта си, арменският премиер Никол Пашинян се нуждае от образа на общия враг. И както винаги за такъв враг бе избран Азербайджан. 

На 12 юли въоръжените сили на Армения се опитаха да превземат позициите на азербайджанските въоръжени сили в района на Товуз по протежение на държавната граница между двете страни. На 27 септември те извършиха мащабна провокация и обстреляха позициите на азербайджанската армия и населени места, където живее цивилно население, в прифронтовата зона. С тези провокативни действия Армения цели да включи трети страни в конфликта между Армения и Азербайджан. Още една цел на Армения е да създаде заплаха за всички съществуващи енергийни проекти и проекти за свързване с Европа в региона и да възпрепятства Южния газов коридор, който е в завършващ етап. Подобни действия носят сериозни заплахи за стратегическите интереси както на Европейския съюз, така и на България в региона. 

Много често не се разбира същността на конфликта. Конфликтът не е за само за Нагорни Карабах, а е армено-азербайджански нагорно-карабахски конфликт, който включва не само Нагорни Карабах, но и седемте района около него. Нашата позиция е много ясна. Ние сме привърженик на поетапното решаване на конфликта. Както е написано в документите на ООН арменската армия трябва да се изтегли, азербайджанското население да се завърне в Нагорни Карабах и в 7-те района около него. После ще се отворят всички железопътни връзки с Иран и с Турция, активно ще се инвестира, и ще се предостави широка автономия на азербайджанското и арменското население на този регион. 

Териториалната цялост на Азербайджан никога не е бил предмет на преговорите. Нагорни Карабах винаги е бил и ще остане в състава на Азербайджан. Решението на конфликта е възможно единствено само при зачитане на териториалната цялостност на Азербайджан в съответствие със Заключителния акт от Хелзинки от 1975 г. и четирите резолюции на СС на ООН.

В навечерието сме на Деня на независимостта на Република Азербайджан - 18 октомври. Какъв път измина Азербайджан след 1991 г. и какви са перспективите пред него?

През 1991 г. Азербайджан възстанови независимостта си и се присъедини към световната общност като независима държава. Трябва да отбележа, че младата Република Азербайджан е наследник на Азербайджанската демократична република (АДР), първата парламентарна република, създадена през 1918 година в мюсюлманския Изток. Въпреки че тя просъществува само 23 месеца, мерките, предприети от АДР за кратък период от време, са оставили незаличима следа в историята на нашия народ и са изиграли основна роля за възстановяването на нашите национални държавни традиции. Въпреки трудностите Азербайджан успя да създаде стабилна, модерна, демократична и мултикултурна държава. През последните 17 години икономиката ни се развива стремително, а брутният вътрешен продукт се е утроил. През последните 17 години бедността спадна от 49 на 5 процента. 

Азербайджан активно участва в регионални проекти за транспортните коридори Изток-Запад, Север-Юг и Северозападния транспортен коридор и се превръща в един от най-важните и надеждни транспортни и логистични центрове в Евразия. През последните години са въведени в експлоатация железопътната линия Баку-Тбилиси-Карс и Международното морско търговско пристанище Баку с капацитет за пренасяне от 25 милиона тона товари. 

Как се развиват връзките между нашите две страни?  

Азербайджан и България се радват на приятелски отношения. България беше една от страните, признали независимостта на Азербайджан през януари 1992 г. Азербайджан винаги е придавал голямо значение на укрепването на двустранните отношения. 

Между Азербайджан и България са подписани 104 документа, които създават стабилна основа за развитие на нашите отношения в различни области. 

През 2019 г. стокообменът между Азербайджан и България е 93,88 млн. долара. Това е най-високият показател за последните 4 години. От Азербайджан се изнасят предимно селскостопански продукти, торове, суровини за парфюмерията и козметичната индустрия, нефт и газ. България изнася селскостопански, фармацевтични, козметични, тютюневи продукти, памучни изделия,  машини и оборудване. 

Както знаете, България очаква да получи 1 млрд. куб.м газ от азербайджанското газо-кондензатно находище "Шах Дениз 2". Азербайджанският природен газ от находището "Шах Дениз 2" ще представлява около 1/3 от потреблението на природен газ в България, ще допринесе за енергийната сигурност на страната, както и ще насърчи конкуренцията на българския газов пазар.

Бих искала да посоча транспорта като област от взаимен интерес. Азербайджан винаги е бил инициатор, посредник и организатор на водещи регионални и трансрегионални инициативи за свързаност по транспортните коридори Изток-Запад и Север-Юг. Пристанищните и железопътните администрации и частни логистични компании на Румъния, България, Нидерландия, Белгия, Италия, Австрия, Полша, Германия са тясно ангажирани с нас за подобряване на регионалните търговски алтернативи. Новопостроеното международно морско пристанище Баку трансформира моята страна в стратегически логистичен център на региона. 

На второ място, селскостопанската сфера е потенциална зона за развитие на ползотворно сътрудничество между Азербайджан и България. Като говорим за селскостопанската област, бих искала да дам повече информация за завода за карбамид, собственост на държавната петролна компания на Азербайджан SOCAR. Готови сме да насочваме годишно 435 млн. куб.м природен газ като суровина с цел да произвеждаме 650 000-660 000 тона карбамид годишно. Около 70-75% от тази продукция е предназначена за износ. Основният вносител на карбамид, произведен в Азербайджан, е Турция. Каним и нашите български приятели да обмислят възможността за закупуване на карбамид от Азербайджан. 

Азербайджан е част от евразийските транспортни коридори,  а също така той играе роля на свързващо звено между страните от Централна Азия и Европа. Как бихме могли взаимно да се облагодетелстваме от това?

Както споменахме, виждаме голям потенциал за сътрудничество с България в областта на транспорта. Като страна без излаз към световните морета, свързаността е жизненоважен въпрос за Азербайджан. Ние участваме активно в по-нататъшното развитие на транспортния коридор Север-Юг, който ще позволи транзит на товари от Персийския залив през Иран и Русия до Европа. Азербайджан се присъедини към Международния транспортен коридор Север-Юг през 2005 г. и оттогава предприе поредица от важни стъпки и решения за улесняване на търговските потоци между Северна Европа, Германия, Русия от една страна и Югозападна Азия (по-специално Иран и Персийския залив) и Южна Азия (главно Индия) от друга. Прогнозата за търговския поток през този коридор варира между 3 млн. тона годишно през първите години на пълномащабна експлоатация и 20-30 млн. тона стоки в следващите етапи на развитие.

През 2017 г. е въведена в експлоатация железопътната линия Баку-Тбилиси-Карс (БТК), с експедиционен капацитет от 5 милиона тона и 1 милион пътници през първия етап и последващото му увеличение до 17 милиона тона и 3 милиона пътници годишно. Този проект предлага най-краткия маршрут за превоз на товари между Европа и Азия. През първите шест месеца на 2020 г. железопътната линия БТК е регистрирала 3,7 пъти по-голям обем на превозени стоки в сравнение с 2019 г. 

Азербайджан разполага и с най-големия флот в Каспийско море, който се състои от 260 кораба. През 2018 г. беше открито международното морско пристанище Алат, известно още като пристанище Баку, с капацитет за превоз на 15 млн. тона товари и 100 000 контейнери. Очаква се капацитетът на пристанището да се увеличи до 25 млн. тона товари и 1 млн. контейнери. 85% от продуктите от първа необходимост в Централна Азия - лекарства и храни - се превозват през пристанище Алат. В радиус от 1000 км от пристанището живеят над 130 млн. души. БВП на централноазиатския регион е 300 млрд. долара. Пристанище Алат планира да изгради терминал за торове с капацитет 3 млн тона годишно и терминал за зърно, което е добра възможност за износ на тези продукти за България и отвъд. 

Азербайджан в момента работи по създаването на Свободна икономическа зона Алат (AFEZ), която ще има оперативна локация за инвеститори до юли 2022 г. 

Каним българските предприемачи и инвеститори да обмислят възможностите за инвестиции в AFEZ, която предлага атрактивна локация за растеж на компании с достъп до централноазиатския и много други регионални пазари. 

Ежедневният стокообмен между ЕС и Китай възлиза на 1 млрд. евро. Нашите страни трябва да работят заедно за привличане на стоковите потоци в посока Азербайджан и България.

Въпросите към посланика на Република Азербайджан бяха отправени преди ескалацията на бойните действия в Нагорни Карбах - бел. ред. 

И Великобритания обмисля пълна карантина

автор:Дума

visibility 42

Франция под карантина

автор:Дума

visibility 198

/ брой: 207

Ислямист закла трима в църква в Ница

автор:Дума

visibility 259

/ брой: 207

Датата

автор:Дума

visibility 166

/ брой: 207

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ