10 Декември 2018понеделник00:15 ч.

Снимка интернет

Мюсюлманска Босна е европейска реалност

Радикалният ислям е чужд на бошняците, въпреки тежките рани от войната им със сърбите

/ брой: 234

visibility 296

Любчо Трохаров

С окончателното покоряване на Босна и Херцеговина (БиХ) от османлиите през 1463  и превръщането й в гранична фронтова зона, на нейна територия агресивно са настанява ислямската религия с нейните шериатски канони, силна администрация, големи армейски гарнизони. Широко разпространено сред историци е виждането, че през първото десетилетие от османската окупация на Босна е извършено масово преминаване на християнско население към ислямското вероизповедание. Смята се, че най-напред това е станало с лидерите на бедното планинско население. Масово преминаване към исляма е забелязано и при селяните -земеделци и животновъди, които са били принудени да работят за прииждащите от изток бегове. Ислямът е намерил благоприятна почва и сред градското население, което е търсело по-благоприятен статус с приемане на новата религия, осигуряващ достъп до служба в армията или администрацията на империята. Ислямът придобива привилегирован статус по отношение на християнските църкви, които обаче запазват своето съществуване и влияние сред местното сръбско и хърватско население. Позволеното от османските власти паралелно съществуване на трите вероизповедания дава възможност в продължение на няколко века да се формират чувства на толерантност между представители на различните верски общности. За дълъг период от време на територията на БиХ доминиращо значение за статуса и взаимоотношенията сред населението има вярата, а не етническата определеност. 

Реалностите на ХХ век

С Окупацията на БиХ от Австро-Унгария през 1878 г. бошняците и ислямът загубват своя привилегирован статус спрямо християнските църкви на хървати и сърби. Активирането на националистическите сили в балканските държави и преди всичко в Кралство Сърбия в края на XIX и началото на XX век се отразява и на обстановката в БиХ. Сръбската национална доктрина, включваща територията на БиХ в границите на сръбската държава, намира почва сред интелигенцията, православната църква, организации и сдружения на етнически сърби. Хърватски националистически партии и сдружения, действащи още в границите на Австро-Унгария, също имат стратегии за присъединяване на БиХ към бъдещата хърватска държава. В основата на претенциите на сърби и хървати към територията на БиХ стои виждането, че бошняците мюсюлмани са етнически сърби и съответно етнически хървати, които в миналото са приели исляма. 

След Първата световна война БиХ става поле на идеологическа и политическа конфронтация между сърби и хървати. 

След Втората световна война, в условията на тоталитарен режим и новата идеология, Тито се стреми да помирява сръбските и хърватските националистически сили и да установява етнически баланс в ръководните органи на Съюза на югославските комунисти, администрацията на държавата и федералните единици. В продължение на две десетилетия не се допуска каквато и да е националистическа изява. В началото на 60-те години става видима сръбската доминация в държавния апарат, армията, полицията и в органите за сигурност, което предизвиква недоволство в републиките - Хърватия, Словения и БиХ, и автономните области Косово и Войводина. За нарастващото политическо напрежение в държавата Тито обвинява Александър Ранкович - лидера на сръбските комунисти, министър на вътрешните работи и ръководител на органите за сигурност, който отстоява великосръбската идея, че БиХ, Черна гора, Вардарска Македония, Косово и Войводина са части от изключителната сръбската етническа територия и като такива следва да бъдат управлявани от сръбска администрация. Под влияние на хърватското и словенското обкръжение Тито предприема радикален ход - отстранява Ранкович от всички заемани постове  и нарежда изготвяне на нова Конституция на федерацията. Такава се приема през 1974 г. с надеждата, че тя ще циментира "братството и единството" на югославските народи и народности. За съжаление именно тази Конституция отвори пътя за развитие на такива процеси в държавата, които доведоха до разпадането й в началото на 90-те години на ХХ век. 

След Втората световна война на ислямското вероизповедание е нанесен сериозен удар. Преустановена е дейността на културни сдружения,  много от разрушените по време на войната 199 джамии са превърнати в музеи, складове и даже в обори. Повечето от вакъфските имоти са национализирани и са минали под контрола на държавата. 

От страна на бошняците мюсюлмани са правени опити за противодействие на тази политика на СЮК. До 50-те години е действала организацията "Млади мюсюлмани", но членовете й са били преследвани и наказвани със затвор (сред тях е и бъдещият лидер на мюсюлманите Алия Изетбегович). 

Религията като национална идентичност

През 1968 г. на пленум на ЦК на ЮКП се взема решение да се даде на мюсюлманите на етнонационална идентичност. Това решение се узаконява с конституцията от 1974 г. и мюсюлманите стават държавотворен народ наравно със сърби и хървати. Въпреки, че получават конституционно определение за етническа идентичност "мюсюлмани", на практика сърби и хървати не признават тази тяхна самоидентификация като етнос, история и култура. От решаващо значение за формиране на новата обстановка се оказва политиката на сръбския лидер Слободан Милошевич, в основата на която лежи великосръбската претенция, че Югославия е сръбска държава и Сърбия е там, където живеят сърби. Последвалата война показа, че сръбската претенция включва половината от Хърватия, цяла Босна и Херцеговина, Черна гора, Косово и Войводина (Милошевич избягва публично да включва и Вардарска Македония). В отговор се активираха етнонационалните програми на словенци, хървати, македонисти, албанци, унгарци. В хърватския етнонационален план влиза претенцията, че 80% от бошняците са хървати (Ф. Туджман, 1996 г.). Политическият връх на бошняците преценява, че сблъсъкът между Белград и Загреб застрашава съществуването на самата Република Босна и Херцеговина, на бошняците и исляма като религия. Това е причината, поради която Алия Изетбегович обявява официално известната "Ислямска декларация" през 1990 г. (има данни, че Декларацията е подготвяна още в края на 60-те години). Внимание заслужават следните важни позиции в декларацията: ислямът е несъвместим с неислямските системи, не може да има мир, нито съвместно съжителство между ислямската вяра и неислямските социални и политически институции. Декларацията получава силна подкрепа от различни слоеве на населението в републиката. 

От своя страна, властите в Белград и Загреб използват декларацията като ключово доказателство за мюсюлманската опасност на Балканите и в Европа, за цивилизационната несъвместимост между исляма и християнството. Възприета е тактиката да се убеждават бошняците, че БиХ няма право на съществуване и те трябва да решават своя национален въпрос чрез национална държава. На тристранна среща между Туджман, Милошевич и Изетбегович (25 март 1991 г. в Сплит) на Изетбегович е заявено, че БиХ в съществуващите граници не може да оцелее, че тя трябва да изчезне като колониално творение и една малка ислямска държава може да бъде буферна зона между сърби и хървати. Според наличната информация, Изетбегович е дал принципно съгласие за формиране на "Малка Босна" около Сараево. В това време и някои представители на великите сили в стремежа да се намери мирно и бързо разрешение на въпроса и при най-ниска цена, дават съгласие за формиране на "мюсюлманска република". 

Войната в БиХ (1992-1995 г.) стана важен фактор за мобилизация и политизация на Ислямската общност като ръководна религиозна институция на мюсюлманите. Нейното колективно ръководство, главният мюфтия и по-голямата част от районните имами, застанаха в подкрепа на идеите на Алия Изетбегович, заложени в "Ислямската декларация". Виждайки обаче опасността от военното поражение на бошняците, както и колебливата намеса на външния фактор за спиране на войната, ръководството на ИО приема идеята за разделяне на БиХ с формиране на малка независима мюсюлманска държава. Малък брой имами, заедно с интелектуалци, културни дейци и политици извън обкръжението на Изетбегович се обявяват за запазване на БиХ, вярвайки, че тяхната съдба е неотделима от съдбата на тази държава, че разделянето на етнически части би означавало гетоизация на бошняците мюсюлмани, а съседните държави ще продължат с нови териториални претенции. 

Политически партии на етническа основа

Почти всички партии в БиХ са формирани на етническа основа. Тези на сърбите и хърватите се явяват сестрински на едноименните партии в Сърбия и съответно в Хърватия, но са с по-голям националистически уклон. В риториката и в поведението им все още съществува неприязън към представителите от противниковата страна по време на войната. Има и лидери на партии, които са воювали по фронтовете и сега са в управлението на държавата - на различни равнища. Партията на демократичното действие (ПДД) е първата партия на бошняците, създадена от Алия Изетбегович непосредствено преди войната. Тя играе главната роля във формирането на "мюсюлманската армия" и в преговорния процес за спиране на войната и сключването на Дейтънското споразумение от 1995 г. Партията има доминиращи позиции както в държавните органи, така и в кантоналните и общинските ръководства в бошнячко-хърватската федерация. Сегашен лидер на партията е Бакир, синът на Алия Изетбегович, доскоро той бе член на Председателството на БиХ. Втора по значимост партия на бошняците е Партията за по-добро бъдеще (ПББ) на медийния магнат Фахрудин Радончич. Третата чисто бошняшка, но сравнително по-слаба от двете, е Партията за Босна и Херцеговина. Единствената партия, появила се с претенции за мултиетническо членство, е Социалдемократическата партия с лидер Златко Лагумнджия. Освен бошняци в нея има и малък брой сърби и хървати. Тя е със слабо влияние сред бошняците и почти не присъства в управленските органи. Всички бошняшки партии декларират като цели запазване на единна и неделима държавата, нова конституция, равни политически, социално-икономически и културни права на всички етноси, членство на държавата в НАТО и ЕС.

Сигурност - процеси и заплахи

Случилото се в БиХ по време на войната, както и изграждането и функционирането на държавата на федерално-конфедерален принцип, съгласно Дейтънското споразумение, усложнява изключително вътрешнополитическата обстановка. БиХ остава държавата с най-сериозни политически, социално-икономически и проблеми със сигурността на Балканите. Нейните граници и територия като цяло остават уязвими за проникване на бежанци от конфликтни райони, както и на лица и групи, които биха могли да извършат терористични действия. Рискът обаче от вътрешен тероризъм, свързан с радикални ислямски групировки, може да се смята за минимален. Този извод се аргументира най-вече с добрите връзки и сътрудничеството на БиХ и на Ислямската общност с почти всички ислямски държави. Малка е и вероятността да има групи или организации вътре в държавата, които биха могли да вербуват джихадистки бойци, завръщащи се от Близкия изток или такива от местното мюсюлманско население. Независимо от етническото прочистване по време на войната в двата ентитета и доброволните изселвания и миграции, населението остава смесено етнически на цялата територия и появата на подобни групи не би могло да остане незабелязано. 

Освен това БиХ е държава със силно международно присъствие, включително военно и полицейско по линия на НАТО и ЕС, което дава допълнителни гаранции за идентификация и обезвреждане на подобни групи. След 2000 г. по искане на САЩ и ЕС, властите на Федерация Босна и Херцеговина, съвместно с Полицейската мисия на ЕС (ЕUРМ) извършиха проверка за наличието на лица, останали в държавата от батальона муджахидини, участвал във войната на страната на бошняците срещу сръбските сили. Открити са в няколко планински села малък брой лица, които са сключили бракове с местни жени и се занимават със земеделие и животновъдство. Установено е наблюдение върху тяхното поведение. От Председателството, от правителството, както и от всички политически партии и от ръководството на ИО са правени декларации, че на територията на държавата няма да бъде допуснато присъствие на всякаква екстремистки и радикални сили. В изпълнение на Договора за стабилизация и асоцииране под ръководството на ЕС се извършиха реформи в армията и полицията в БиХ за тяхното стабилизиране и повишаване потенциала им сами да защитават сигурността в държавата. 

Държавата се нуждае от промени, но и от традиции

Държавата Босна и Херцеговина, коренното й бошняшко население и неговото ислямско вероизповедание са европейска реалност, която не може да се пренебрегва и заличи. В съжителството си с християнските религии и под влиянието на европейската цивилизация и култура, босненският ислям придобива специфични особености - миролюбие, отвореност и толерантност към другите, различни етнически и религиозни общности, което го определя като традиционен. Не случайно добър прием в тази държава са намерили в различни исторически периоди евреи, българи - главно от Западните покрайнини и Вардарска Македония, както и други етноси. 

Появата на "Ислямската декларация" (1990 г.) може да се смята като прецедент в историята на исляма в БиХ, неудачен и недалновиден ход на ограничен кръг бошняци за идеологизация на исляма в отговор на надигащия се в Сърбия агресивен национализъм и надвисналата опасност за сигурността на тяхната държава. В създадената сложна обстановка непосредствено преди войната тя бе подкрепена от значителна част на мюсюлманската общност, а в хода на войната и след нея бе отхвърлена. Мястото и ролята на исляма в БиХ в бъдеще ще зависи на първо място от начина, по който ще се гради държавата, запазването на нейната цялост и неделимост, от възможността бошняците да имат еднакъв политически, социално-икономически и културен статус със сърби и хървати. Днес бошняците и техните партии разбират, че правата им могат да бъдат осигурени с промени в Дейтънското споразумение, конкретно с нова конституция на държавата. Осигуряването на равноправен статус на трите вероизповедания в БиХ е най-важната предпоставка за запазване на традиционния характер на исляма, за предпазването му от негативно развитие в посока ислямски радикализъм и тероризъм. При евентуално дестабилизиране на БиХ или посегателство на целостта й (опит за отделяне на Република Сръбска), което ще засегне фундаментални интереси на бошняците мюсюлмани, опасността от проникване в страната на радикални ислямски елементи, включително на бошняци, участвали в екстремистки групировки в Близкия изток и незавърнали се в родината, става реална. В една изолирана двумилионна мюсюлманска общност, при неконтролирани граници и тежка социално-икономическа криза, би могло лесно да се радикализират лица и групи, способни да участват в терористични акции на Балканите и Европа. За запазването на целостта и стабилността на БиХ в международно признатите граници, за успешно функциониране на държавните й институции от ключово значение ще бъде приемането й в НАТО. Самото членство може да ограничи негативното влияние на дадената с Дейтънското споразумение на Сърбия и Хърватия възможност за специални (паралелни) отношения, съответно с Република Сръбска и Федерация Босна и Херцеговина, които подхранват сепаратизма и сецесионизма и в трите етнически общности, пречат на диалога между политическите елити и на функционирането на държавните институции.  

Нинова алармира за насилие в Кресна

автор:Дума

visibility 0

Президентът: Хора, които не почитат книгите, вземат решения

автор:Дума

visibility 103

/ брой: 239

Каракачанов заплаши Македония да я спре за ЕС и НАТО

автор:Дума

visibility 43

/ брой: 239

Кв. "Обеля" излезе на втори протест

автор:Дума

visibility 64

/ брой: 239

В идните 25 г. няма да стигнем средните европейски доходи

автор:Дума

visibility 58

/ брой: 239

Икономическият растеж се забави до 3,1%

автор:Дума

visibility 38

/ брой: 239

С 9% поскъпнаха доматите само за седмица

автор:Дума

visibility 37

/ брой: 239

Русия разглежда възможността да включи Гърция в "Турски поток"

автор:Дума

visibility 47

/ брой: 239

Европа се тресе от неравенства

автор:Дума

visibility 61

/ брой: 239

Унгарците не приемат закон за "робски труд"

автор:Дума

visibility 67

/ брой: 239

Кратки новини

автор:Дума

visibility 46

/ брой: 239

Никога повече!

автор:Велиана Христова

visibility 119

/ брой: 239

Рояль в кустах

автор:Георги Георгиев

visibility 97

/ брой: 239

Датата

автор:Дума

visibility 56

/ брой: 239