Музиката трасира най-късия път към сърцето

Георги Гичев

Специален тематичен концерт, посветен на Световния ден на хоровото изкуство, бе организиран през декември под патронажа на БАНИ, Общинския културен институт "Надежда" и сдружението "Вива ла Музика". Това беше единствената концертна изява в културния живот на двумилионна София - а вероятно и в страната, посветена на съответното решение, взето от ООН и ЮНЕСКО.

Неговият иновационен акцент беше, че концертът се реализира от шест детско-юношески певчески състава, което наред с другите свои позитиви - дава възможност да се оцени състоянието на емоционално-естетическото възпитание в софийските училища. Безусловно, техните художествени резултати бяха различни, което се обуславяше от възрастта и числеността на участниците в тях. Независимо от това обективно обстоятелство, самият факт, че хоровото пеене в софийските училища се възражда, трябва да се оцени като положително и заслужаващо адмирации, понеже игрите и пеенето са най-обичаните и предпочитаните от децата свободни занимания. А в дадения случай, освен възпитателния момент, хоровото пеене приучава децата също на дисциплина и колективизъм - изключително важни предпоставки за тяхната личностна реализация в живота.

Настоящата реплика за концерта няма за задача да направи подробен анализ на изпълненията, показани от различните хорови състави. Независимо от това трябва да се отбележат впечатляващите художествени постижения, демонстрирани от Младежкия камерен хор "Свобода" с диригентка Михаела Котева и хора на 91 езикова гимназия с диригентка Красимира Цуцуманова. Това са изградени артистични формации, способни да изпълняват сериозни творчески задачи, което недвусмислено показва, че българските ученици притежават неизчерпаем ресурс от различни дарования, налагащо този факт да намери отражение в учебните програми. Не бива да се забравят думите на акад. инж. Ангел Балевски, че "техническите науки заплашват да унищожат света, а хуманните са призвани да го спасят". А Нобеловият лауреат Алберт Айнщайн допълва: "Хвалим се с научно-техническите постижения, но бъдещето на човечеството зависи не толкова от тях, колкото от нравствените устои на живота." С убеденост писателят Калин Донков утвърждава, че "със своя универсален "език" и с виртуалната си "образност" музиката може да дава необикновена изразителност и мъдрост за реалните неща в живота". Подобно е становището и на поета Арсений Тарковски: "Думите, облечени в музика, казват много повече." Според певеца Андреа Бочели "музиката е най-късият път към сърцето", а според акад. Борис Асафиев "животът на музикалното произведение е заложен в неговото изпълнение".

Положително явление е, че и подрастващите поколения все повече осъзнават, че човекът е сложна сплав от духовни и материални компоненти. Когато между тях има динамично равновесие, той се развива нормално. Но когато равновесието е нарушено, той боледува - физически и психически. По-лошото е, че от този дисбаланс боледува не само отделният индивид, а и цялото общество. Затова опазването и развитието на културата е важен фактор за националната сигурност и идентичност и това е мисията на истинските музикални творци. Да им помогнем по-добре да я осъществяват!