Музиката ни зарежда

МАЯ и ПЛАМЕН КОВАЧЕВИ са професионални музиканти, известни като дует WEIL. Ярката формация се прочува със стремежа си да представя по нестандартен начин различни произведения, включително и авторски композиции. С помощта на любимите си инструменти – електрическата цигулка и китара – дуото пресъздава по автентичен начин познати мелодии, превръщайки ги в нещо ново и модерно, което може да задоволи всички музикални вкусове и да докосне сърцата на публиката с магията на изпълненията.

– За вас казват, че сте едни от най-иновативните изпълнители. Как се отнасяте към подобни думи, семейство Ковачеви?

– Ние сме инструментален дует и музиката, която създаваме, не е комерсиална. Работим в една ниша, която не е толкова популярна за широк кръг от хора. Може би заради това, на пръв поглед, изглеждаме различни. Стремим се обаче да преодолеем тези възприятия за инструменталната музика, създавайки достъпни и лесни за слушане парчета, които да се харесат от повече хора. Искрено се радваме, когато нашите почитатели се увеличават.

– Като че ли дует Weil е по-известен в чужбина, отколкото в България. Това ли е била целта ви – да пробиете извън границите на страната ни?

– И двамата сме професионални музиканти и искаме да правим красива авторска музика. Подобен дует на цигулка и китара не е особено популярен, особено у нас. Затова може би първите адмирации и награди получихме в чужбина.

– Новият ви авторски проект "От България с любов" е номиниран от Университета в Кеймбридж за филмова музика. Как приемате това признание?

– Това означава, че се движим в правилната посока.

– На кого според вас ще е интересно това ваше изпълнение на "От България с любов"? Как си представяте публиката, която ще го слуша и гледа? 

– Представяме си да го слушат хора, които обичат себе си, обичат ближния и обичат България.

– Ритъмът на тази композиция пулсира в такта на ръченицата. Умишлена ли е препратката към българския фолклор?

– Да, това е търсено напълно умишлено. Искахме да създадем музика, която да има хем модерно, хем фолклорно звучене. Този нов ритъм в такта на ръченицата е насочен към бъдещите поколения, за да могат те да се докоснат до традициите ни. Идеята е да пазим и предаваме българското. 

– Клипът към композицията е реализиран от продуцентската компания "Семперия филмс", която го превръща в кратко произведение на кинематографичното изкуство. Как се работи с такъв млад и талантлив екип? Какво ви направи най-голямо впечатление по време на снимките на видеото?

– Имахме абсолютното професионално отношение и търпение от страна на целия екип на "Семперия филмс". Специални благодарности на режисьора и продуцент Катерина Борисова и на оператора Георги Маринов.

– Покорявате Лас Вегас, Дубай, Русия, Франция, Украйна, Германия, Австралия, Еквадор... Различна ли е публиката зад граница?

– Хората, които обичат да слушат музика, си приличат, така че в този смисъл – публиката е една и съща. За съжаление, стандартът на живот и политиката са много разнородни в определени страни по света. От там идват разликите.

– Хрумвало ли ви е да се преместите за по-продължително време в чужбина, дори да заживеете постоянно зад граница?

– Нямаме такива планове, макар че възможности не липсват. Наистина, пътуваме доста. Много държави са интересни и привличат безброй туристи. Ние също обичаме да посещаваме различни страни, но нито една от тях не почувствахме като "нашето място".

– Преди близо 5 години направихте колаборация с Есил Дюран. Как се работи с известна изпълнителка като нея?

– За нас беше изключително удоволствие да работим с Есил, въпреки различните музикални жанрове, в които се изявяваме ние и тя. Но когато колегите са професионалисти, всичко се върши с лекота и резултатите се виждат. Свирихме на ревюто на колекцията на Есил Дюран, представена на събитието "Модна икона". Усетихме, че се прие с неподправен интерес от публиката. Беше наистина вълнуващо.

– Не се ли уморихте непрестанно да експериментирате с ефектите от съчетанието на цигулката и китарата? Как се зароди любовта ви към тези инструменти и бихте ли ги сменили с други?

– Напротив, това ни зарежда. Като се има предвид, че един инструмент се усвоява за 10-15 години, засега ще останем с тези – с нашите цигулка и китара.

– А как се намерихте в личен и творчески план? Това, че сте тандем не само на сцената, но и в живота, пречи или помага на музикалните ви изяви? И как съчетавате професионалните ангажименти с грижите за трите ви деца?

– В общи линии, оставяме хаоса да въдворява ред. При нас е винаги весело. А се запознахме в Националното училище за музикално и танцово изкуство "Добрин Петков" в Пловдив. След няколко години се срещнахме отново и ни събра любовта. После пак – музика, започнахме да излизаме на сцената и като дует Weil. Така че винаги се опитваме да балансираме.

– Тази година се навършва цяло десетилетие от създаването на дуета ви. Много или малко е това за формация като вашата? Спомняте ли си какво беше началото на Weil? Къде се виждате след още десет години?

– За нас това е самото началото. Знаем, че времето лети, но сме убедени, че има още много какво да постигнем. Мечтаем. Но сега, предвид ситуацията, ни стига да планираме утрешния ден.

– Промени ли ви пандемията от КОВИД-19? Осуети ли някои от вашите планове или, напротив, ви стимулира за нови проекти? Може ли според вас кризисна ситуация като тази да вдъхновява, а не да обезкуражава?

– Пандемията ни стимулира да творим повече. Имахме време да запишем цял нов албум, който предстои да издадем.

– Как вие самите бихте обяснили успеха, който имате?

– Като музиканти се стремим да не повтаряме онова, което е вече познато. Имаме съвкупност от оригинални идеи, които представяме по различен начин пред публиката. Именно непознатото ни прави интересни като инструментален дует за другите.

– Какво ви даде и какво ви отне сцената?

– Сцената е нашият живот, там са едни от най-вълнуващите ни и емоционални моменти. Нищо не може да ни отнеме сцената, освен ако не ни оберат в съблекалнята по време на изпълнение (смеят се).

– Къде търсите вдъхновение за създаването на вашата музика?

– Буквално навсякъде – сред природата, в звуците и живота на големия град... Постоянно разширяваме нашия репертоар, защото искаме да впечатляваме публиката, която е преситена от музикални изпълнения. Стремим се и класическите произведения да доближим до хората, като правим съвременни и различни аранжименти.

– И двамата имате класическо музикално образование. Смятате ли, че за творците е важно да учат или могат да разчитат само на таланта си?

 – Талантът е дар, който трябва да усъвършенстваш всеки ден. В противен случай го губиш. Затова хората на изкуството трябва и да работят за него. Но същевременно с това, необходимо е и да изпитват удоволствие от нещата, които правят. Изкуството не се прави насила.

Снимки личен архив

Мая и Пламен не възприемат отглеждането на трите им деца като задължение

Работата с Есил Дюран наричат удоволствие

Стремят се да доближат звученето на класически произведения до по-голяма аудитория