Музиката на Джон Уилямс е гениална

Концерт, посветен на Джон Уилямс, композирал музиката за легендарни филмови продукции, ще се състои, както ДУМА писа, на 26 януари от 19.30 ч. в зала "България". Концертът е първият от цикъла "Музиката на Америка", организиран съвместно от "Кантус фирмус" и фондация "Америка за България". Творбите ще звучат в изпълнение на Класик ФМ М-Тел оркестър под диригентството на Филип Клайн, специално интервю с когото организаторите предоставиха на ДУМА.
Носител на множество награди, композиторът, диригентът и оркестраторът Филип Клайн се очертава като един обещаващ нов глас в областта на киното. Сред най-новите творби му са оркестрациите на музиката към филмите "The Tale of Despereaux", номинирания за "Оскар" "Странният случай с Бенджамин Бътън", видеоигрите "Starcraft 2" и предстоящата "World Of Warcraft: Cataclysm". Клайн е писал музика за редица игрални филми, както и за над 30 късометражни, включително "Хангар 5", който спечели "Еми" за най-добра музикална композиция за 2009-а, както и номинация за музика в късометражен филм на Международния фестивал за филмова музика в Убеда, Испания. В Лос Анджелис Клайн работи с композиторката и оркестраторка Пенка Кунева върху музиката към филма "Карибски пирати 2". Участва в проектите "He's Just Not That Into You", "Gears of War 2" и "Sims 3". Клайн е асистент на композитора и оркестратора Конрад Поуп в работата му с композиторите Джеймс Нютън Хауърд, Джон Уилямс, Александър Депла и Марк Ишъм.
Творбата на Клайн "Два портрета за тромпет и струнен оркестър" бе представена премиерно м. г. в концертната зала "Zipper" в Лос Анджелис под негово диригентство. Сред най-новите му композиции са пиеси за духовия квинтет "Артемис" от Дъблин, както и Оркестрова сюита за Hochstein Youth Orchestra. Диригентската кариера на Филип Клайн започва със стаж при Нанси Стрело и Hochstein Youth Orchestra в Ню Йорк. По време на следването си продължава да работи с различни вокални и инструментални състави. Негови преподаватели са Малъри Томпсън, Виктор Ямполски и Райън Нелсън. Клайн организира и ръководи първите Празници на филмовата музика в Нортуестърн юнивърсити, посветени основно на музиката от Джон Уилямс. Дирижирал е премиерни изпълнения на свои творби в САЩ и Европа, предстоят му концерти в Ирландия и Франция. Той е еднакво опитен с камерни ансамбли и с голям симфоничен оркестър или хор. Наскоро пътува до Нашвил, където дирижира 70-членен оркестър и хор в Ocean Way с музика от Джъстин Дърбан. През декември 2010 г. Клайн дирижира записите на музиката за игралния филм "Nicholas of Myra". 

- Маестро Клайн, над какво работите в последно време?
- Занимавам се с оркестрацията на няколко видеоигри и филмови проекти. Завърших някои допълнителни оркестрации за новата видеоигра "World of Warcraft: Cataclysm" с наблюдаващ оркестратор Пенка Кунева. B момента работя с композитора Стив Яблонски за оркестрирането на фрагменти от неговата партитура за филма "Трансформърс 3", както и върху други проекти.
- Как се разви кариерата ви?
- Mного съм щастлив, че когато дойдох за първи път в Лос Анджелис, имах няколко чудесни покровители. Започнах като стажант и работих с композиторите Конрад Поуп и Пенка Кунева, от чието голямо майсторство и професионализъм съм възхитен. Научих много от тях, което ми помогна да се развия като композитор. Събрах ценен опит, наблюдавайки Александър Диспла да дирижира записите на своята партитура за филма "Странният случай с Бенджамин Бътън" за "Sony Scoring Stage". Имах възможност да асистирам на Конрад Поуп в работата му за концертната пиеса на Джеймс Нютън Хауърд за Пасифик симфони "I Would Plant a Tree". Дирижирах някои от най-добрите музиканти в Нешвил с творби на Джъстин Дърбан, специално сътворени за музейна инсталация в Тексас.  
- Как се създава музика за филм?
- Най-често първата стъпка е да се "схване" филмът, заедно с режисьора и продуцента. Прави се точен списък с репликите и моментите, които трябва да бъдат озвучени с музика. В повечето случаи се подготвя т. нар. предварителна партитура. Тя помага да се изгради темпото на движение на филма и ориентира композитора какви са представите на режисьора за дадена сцена. В днешния свят на компютри и усъвършенствана аудиотехника почти всички композират направо на компютъра, създавайки синтетична версия на своята музика, която режисьорът може веднага да чуе. Аз лично предпочитам да гледам филма няколко пъти, за да схвана темпото, да усетя цялостното развитие. След това скицирам тематичните идеи и мотиви, отделно от картината. Предпочитам първо да композирам големите сцени, може би финала, моментите на голямо напрежение... След като партитурата е завършена в синтезиран вид, се подготвя за записване. Малцина знаят, че за реализацията на музиката работи огромен ансамбъл от музиканти. Композиторът тясно сътрудничи с оркестратор, който я подготвя за запис. Партитурата се разписва за отделните инструменти. Дните за запис са обикновено кулминацията - тогава композиторът вижда резултата от своя тежък труд. Усещането да видиш и чуеш как филмът оживява, благодарение на красивия оркестров звук, е прекрасно!
- Защо се занимавате именно с филмова музика? Това ли е днес най-динамичният сектор в музикалното изкуство? И най-печелившият?
- В този вид музика ме привличат художествените и драматичните цели. Огромната заплата никога няма да бъде мотивация за по-нататъшната ми кариера. Харесвам съвместната работа между композитор и режисьор. Няма по-приятно чувство от момента, в който видиш, че си създал нещо, което прави дадена сцена по-хубава. Това е наистина много динамичен сектор и постоянно трябва да учиш, което много ми харесва. Като артист трябва винаги да се стремя към предизвикателства, за да мога да се развивам. Вярвам, че филмовата музика е един от най-динамичните сектори в това изкуство. Не се сещам за друга възможност, където някой композитор може да създаде над 60 минути музика само за няколко месеца, да направи професионален запис на творбата си и тя да бъде чута от милиони хора. Филмовата музика е една от най-успешните и влиятелни форми на изкуство в историята на обществото.
- Какви професионални качества трябва да притежават и да развиват авторите й?
- Често младите автори на филмова музика забравят, че трябва първоначално да станеш композитор, преди да започнеш да пишеш музика за филми. Това е много специфично умение, което трябва да се практикува по-дълго време, но е грешка да се прави, без да имаш професионално образование и знания по композиция. Трябва да си в състояние да пишеш в най-различни стилове. Но сферата на филмовата музика днес е много по-различна, отколкото преди 20 години. С нарастващата популярност на този музикален жанр, за да се отличаваш от останалите творци, са ти необходими колкото е възможно повече знания. Важно е също умението да приемеш спокойно критиката и отхвърлянето. Може да си създал красива музика, за която всеки казва, че е блестяща и съвършена, но режисьорът да я отхвърли. Тогава трябва да напишеш нещо съвсем различно, без да мислиш за предишното. Да си способен да се адаптираш и да бъдеш устойчив - това е част от създаването на филма. Вероятно всеки филмов композитор може да разкаже истории за това как е написал 20 пъти една сцена, за да отговаря на изискванията на режисьора.
- Какво бихте казали за Джон Уилямс и неговия принос за филмовата музика?
- Произведенията на Джон Уилямс и Джери Голдсмит са причината да започна да се занимавам с музика. Спомням си, че бях абсолютно хипнотизиран от музиката на "Джурасик парк", "Извънземното" и "Хук". Винаги се втурвах да видя и чуя следващата творба на Уилямс, независимо дали за сцената или за големия екран. Трудно е да се дискутира има ли по-значим композитор във филмовата област от него. Музиката му винаги е толкова уникално различна, той успява да постигне невероятно единство с екранното действие. С еднаква лекота пише музика за космическа одисея като "Междузвездни войни", в джазов стил като партитурата за "Хвани ме, ако можеш" или с източни мотиви за прекрасния филм "Мемоарите на една гейша". Винаги съм уважавал и съм се възхищавал от Джон Уилямс от цялото си сърце, той вдъхновява всички нас, съвременните композитори. За мен е чест да дирижирам музиката му и да се уча от неговото майсторство. Смятам, че най-силните и най-важните му творби са "Челюсти", "Междузвездни войни", "Индиана Джоунс", "Списъкът на Шиндлер", "Близки срещи от трети вид" и "Хари Потър". Лично аз обичам "Джурасик парк", "Извънземното", "Хари Потър", "Мемоарите на една гейша" и "Спасяването на редник Райън". Въпреки това мога да изброя поне още 30 любими негови партитури.
- Какви са последните тенденции в тази област?
- В момента са модерни хибридни партитури, които съчетават оркестрови елементи и електронна музика. Джон Пауъл, Марк Ишъм и Джеймс Нютън Хауърд са вероятно най-добрите примери за автори, които притежават тази техника. Повечето режисьори и продуценти се насочват към по-лека музика и избягват помпозното звучене. Все пак има изключения и в Холивуд все още редовно се записват големи оркестрови партитури за филми.
- Има ли място този вид музика на концертната сцена?
- Да, със сигурност. И този концерт е доказателство. Тази музика е също толкова въздействаща и художествена. А концертите с музика на Джон Уилямс винаги са пълни с публика, защото хората обожават да я слушат на живо. Някои филмови партитури не се поддават на живо изпълнение, защото в тях има много електронна музика, но със сигурност много други биха прозвучали чудесно на сцената.