Мутроугодно и мафиопослушно

1.
"И намери в храма продавачи на волове, овци и гълъби, и менячи на пари седнали. И като направи бич от върви, изпъди от храма всички... и парите на менячите разсипа, а масите им прекатури; и на гълъбопродавците рече: вземете това оттук и дома на Отца ми не правете дом за търговия" (Йоан 1:14-16)
"И като влезе в храма, почна да пъди ония, които продаваха и купуваха в него, и им казваше: писано е: "домът Ми е дом за молитва", а вие го направихте разбойнишки вертеп" (Лука, 19: 45-46)

2.
Това е първото, което прави Иисус, току-що стъпил в Йерусалим. Първото. Разгонва търговците. С бич в ръка - за първи път и за последен. Денят е Велики понеделник.
Но по-страшни от всякакъв бич са думите Му: "Домът Ми е дом за молитва, а вие го направихте разбойнишки вертеп".
Търговците все напират към Храма. Влече ги. Не защото изпитват непреодолим порив към покаяние. Не. А защото вече не им стига богатството, придобито с "кръв, пот и сълзи" (не техните, не техните); не им стига властта на парите, нито парите на властта. Малко им е. Те искат да бъдат знатни, да ги обявят - не да бъдат! - за благородни, за аристократи, за "достойнейши пазители на Църквата и Човека", за благодетели и покровители всенародни, да ги почитат, възхваляват и зографисват ангелообразно. Искат да бъдат това, което не са и никога няма да бъдат. Но могат да си го купят.
Те могат да си купят всичко - благороднически титли, аристократични хрисовули, рицарски инсигнии, архонтски наметки със звънчета, ангелски криле, епископи...
Благородството задължава, купеното благородство развращава. И купувача, и продавача. Унижава и Църква, и архиереи, и народа вярващ. Индулгенцията се купува, опрощение се дава. Индулгенцията струва пари. В брой. Има си ценоразпис: за контрабанда - параклис, за грабеж - иконостас, за умъртвяване на истината по особено жесток начин - храм, за търговия с душа и съвест - два храма. Може и "Ролекс". А за отплата - архонт.
Опрощението не струва нищо, защото покаянието цена няма, то е безценно. Те не знаят що е покаяние. И не ги интересува. Те искат да преумножат властта на парите с власт духовна и божествена. С власт, над която нямат власт, но искат. Искат Бог да бди над тях - не за да оневинява делата им мутроидни - малко е това, недостатъчно някак. А да ги благославя. Искат да направят от Господ свой съдружник, застъпник и съмутра. За да се извисят над Него.
"Искам" - това е ключовата дума. "Сега е демокрация. Ако искам, мога да бъда архонт, ако искам - пожарникар". Това е то, демокрацията за Слави Бинев. Дай ми това, което искам и си най-пръв демократ. Ако ли не - си антидемократичен гад и мизерник и аз "ще извадя дебелия край".  
Ако само ги допуснеш да припарят до храмовите порти, в олтара ще се намъкнат, и от амвона ще поучават, и на трона като бейове ще се разположат, и Храма ще купят ведно с архиереите и паството, като апортна вноска ще го заложат (за голф-игрище, МОЛ или нещо друго), после ще го продадат, или на стриптийз-бар ще го обърнат (с главна атракция "Калугерки мотоцикъл карат"), но във всички случаи разбойнишки вертеп ще го направят, свърталище мутроугодно и архонтопослушно.
Пуснаха ги.

3.
"Архонтите са светли личности, достойни за подражание" (Николай Пловдивски).
"Всъщност архонтството е, когато те ударят от едната страна, да извадиш дебелия край. Нещо, което на мене няколко пъти ми се налагаше да правя. Това е смисълът на архонтството" (Слави Бинев, който цял живот все си е бил "архонт").

4.
Пет години те бяха нелегални. Или полу.
Пет години - гонения, изпитни и мъки. О, какво страдание!
Пет години в Галактиката на лъжата кипеше усилен псевдолитургичен труд по производството на аристократи, благородници и галактически измами.
За тия пет години Галактион излъга Ватикана (па и Вселенския патриарх забърка), че ще отслужи молебен за приемането на България в ЕС, пък домъкна в свещения за българите и за всички славяни храм "Санта Мария Маджоре" (там папа Адриан II благославя славянската писменост) един кардинал, пропъден за педофилия, та дружно ръкоположиха Слави Бинев за "велик пазител на Църквата и Човека, аристократ с ангелски криле" и "от Бога поставен достойнеший архонт".
Излъга, че папа Бенедикт  ХVI и руският патриарх Кирил бомбардирали патриарх Максим с настоятелни писма, щото и на изтънчения аристократ Чомбе да му пришият ангелски крилца, да не страда тъй непризнат и отритнат. Пришиха му ги - в свещения за всички българи и руси храм-паметник на Шипка. И викнаха велегласно и трикратно "Достойн!"
И за пискюл "Свещеноначалникът на Великия архонтски събор" (колкото велик, дваж по-таен) прогласи "възкръсващия твърд архонтски стълб на независимата БПЦ" като единствено свидетелство, доказателство и основание за автокефалността на Църквата.
За пет години Галактическата архонтоливница произведе 19 Божии наместници. Двайстия, Манджуков ("Достойн! Достойн! Достойн!"), биде ръкоположен от Николай.
Пет години оръжейни търговци, контрабандисти, мутри (плюс вдовицата на Бай Миле), подземно-надземни феодали, съдържатели на стриптийз барове, таекуондисти, чомбета, манджучета и политически чалгариоти, "еволюирали" до медийни магнати, голфьори, енергийни босове и псевдоревнители на вярата; все благочестиви олигархични типове, все аристократи по кръв и дух, все "светли личности, достойни за подражание", едни светилници и будители всенародни, подгизнали от власт и пари, със студени сърца, хладна пресметливост и мазни ръце, шестват от Рим до Шипка през Пловдив, чуват просълзени "Достойн! Достойн! Достойн!", гаче ги ръкополагат за дякони, презвитери или епископи, подрънкват с огърлиета, размахват жезли, веят благороднически титли, изживяват се като "от Бога поставени", размятат черни плащове, а звънчета на плаща зънкат звонково, и на не-достойните простосмъртни известяват кога идат достойните...
Е, свърши се тая мъка.
Те победиха!

5.
"Богат е", казва, пък го не пита
колко е души изгорил живи,
сироти колко той е ограбил
и пред олтарят бога измамил
с молитви, с клетви, с думи лъжливи.
И на обществен тоя мъчител
и поп, и черква с вяра слугуват..."
(Христо Ботев, "Борба)

6.     
Десет митрополити (които съвсем не са "Св. Синод в пълен състав") извършиха дело срамно и гибелно за Църквата:
А. Отмениха легитимното и принципно решение на Св. Синод от 2007 г. против "архонтисването", създадоха прецедент, отвориха широко вратата за следващи безпринципни отмятания от вече приети принципни позиции на Св. Синод, нарушиха посланието на св. апостол Иаков - "Думата ви да бъде: да, да, и не, не, за да не паднете под осъждане" (5:12). И паднаха под осъждане.
Б. Узакониха беззаконието и правилник даже му написаха с наивната (?!) надежда (!?) да го опитомят и едва ли не - обезсилят.
В. Подчиниха Св. Синод на интересите на отделни архиереи (поименно и печално известни), поставиха го в тяхна угода и в угода на свързаните с тях всякакви тъмни личности, превърнаха Св. Синод в послушен инструмент на подземния свят, въвлякоха го в недостойни връзки и противоканонични сделки.
Г. Нарушиха съборното начало в работата на Св. Синод, унижиха Църквата, подиграха се с просветения православен български народ.
Д. Бламираха Св. Синод, но преди това, в своето малодушие, бламираха себе си.
Е. Натрапиха една чужда и противоканонична за Българската православна църква титулатура. В България никога не е имало архонти - нито в Църквата, нито в държавата. Архонт означава владетел, ръководител, началник, управител (наместник) на провинция. Архонти има в Атина - от 1604 г. до 83 г. пр. Хр. В началото са били пожизнени (13 души), после - са ги избирали за 10 години (7 души), после - за по 1 година. Според дипломатическия протокол на Византийската империя българските владетели и боляри са "архонти". Толкоз.
Ж. Пришиха измислените "архонти" към "ктиторите, дарителите и богоукрасителите на храмове и манастири", приравниха мутроидите и мафиотите към тези благородни и безкористни личности, "дописаха" със симпатично мастило "светата православна традиция" и я изопачиха и осакатиха.
З. Въведоха чуждата и недопустима за Светото православие практика на опрощаване на греховете (минали и бъдещи) чрез индулгенции. Само дето не казаха какъв е ценоразписът. Ама той се знае - виж по-горе.
И. Въведоха човеците в заблуждение и съблазън, към гордост и суета ги подтикнаха, а казано е: "Горко на оногова човека, чрез когото съблазън дохожда" (Матей 18:7)
Й. Наместо да осъдят симонията като грях най-тежък на архонтстващите, припознаха я като достойна; въведоха "кръчмарство в духовните работи и в църквата, в която ни е поверено Тялото и Кръвта Христова" (каноническо послание на св. Василий Велики), захванаха алъш-вериш с "благодатта, която е непродаваема" и водени "от желание за гнусно обогатяване" станаха посредници "в тази гнусна и беззаконна търговия", а всеки "такъв, ако е от клира, нека бъде низвергнат, а ако е мирянин или монах, да бъде предаден на анатема"  (II правило на IV Вселенски събор).
Не ги притесниха думите на св. апостол Петър към Симон: "Среброто ти да погине заедно с тебе, задето си помислил, че с пари се добива дарът Божий" (Деяния 8:20).  
Не ги стресна 29-то апостолско правило: "Епископ, презвитер или дякон, който е получил това си достойнство за пари, нека бъде низвергнат и (сам) той и оня, който го е ръкоположил, и нека бъде напълно изключен от общение".
Нищо не ги смути, не ги разтревожи, не ги разколеба. Нищо.
К. Сключиха срамна, но пък стратегическа уния с подземните превъзходителства, нещо като бартерна сделка, като натурална размяна - божия закрила срещу финансово покровителство.

7.
"Камъкът, колкото и силно да го хвърлиш, не стига до небето. Така и молитвата на човекоугодника не стига до небето" (преп. Нил Синайски)

8.
Всичко това стана в отсъствието на Негово Светейшество патриарх Максим, митрополит Йосиф, митрополит Неофит и при категоричното несъгласие на митрополит Натанаил и митрополит Кирил. 
Всичко това извършиха Калиник, Дометиан, Симеон, Григорий, Игнатий, Галактион, Гавриил (който бил против архонтството, обаче за решението - не разбирам как съчетава несъчетаемото), Николай, Амвросий.
Тъй им бил каза Светият Дух.
Не ще да е Светият Дух.
Светият Дух не заплашва, не мами, не съблазнява, не прелъстява.
Галактион, собственикът на "Галактическа архонтоливница" АД, който се самопровъзгласи за "Свещеноначалник на Великия архонтски събор", който мами на всяка крачка, като да е на околовръстното, който превърна Църквата в кинкалерия, поне не се мисли за пророк, чрез когото говори Светият Дух. Той е откровен и брутален в своето човекоугодие.
За разлика от Николай, който има харизмата на йезуит, който в своята съблазън и тщеславие, в своето горделиво чувство за особено избраничество от дълго време пребивава в суета, обладан от греха на духовната прелест.
Другите осем са страхливи и малодушни. Което е недостойно за архиереи. Но още по-недостойно е, че приписват своите страхове и малодушия на "Духа Светаго, Господа, Животворящия, Който от Отца изхожда, Комуто се покланяме и Го славим наравно с Отца и Сина, и Който е говорил чрез пророците". Утре ще прикачат своето безволие и на Светата Троица.
Така се превзема Църква. Тъй се превръща Храма в "разбойнишки вертеп". Не чрез окупации. А чрез унижение и човекоугодие.

9.
Я, каква опашка от архонти се е навървила! Ми те всичките реда си чакат - търпеливо и дисциплинирано! Маргините и Галевците, Маджо и Пашата, а!, ей го, и Черепа дошъл, и Цеко Минев, и Гергов, и Пъпката, и Бойко тича морен, право от магистралата, и Цецо подире му, и Фидоска пъхти богоугодно, милата... И ценоразписа обсъждат!
Архонт до архонта, мила моя майно льо!
Разбойник до разбойника!