Мути срещу немците

Германски гражданин загина от мигрантски нож, германският град Кемниц пламна от протести заради чужденци, пак заради тях едни срещу други застанаха германци.
Не виждате ли във всичко това ръката на... Не на "Ал Кайда" или "Ислямска държава", а на мути или мамчето Ангела Меркел. Също и на Брюксел. И на Запада като цяло. Заради онова тяхно първосигнално, плиткоумно, но и користно отношения към мигрантската криза от 2014-2017 г.    
В източногерманския град Кемниц един срещу друг застанаха крайнодесни и леви демонстранти. Независимо кой какво мисли за тези два лагера, те имаха своите основания да излязат по улиците. И единият, и другият. Тук е трудно да отсечеш кой е крив и кой прав. Мъчно оборими доводи има както в едната, така и в другата посока.
Но е ясно, че коренът на проблема не е в (не)точността на оценъчния кантар за дясното и лявото. Той е в политиката на отворените врати, в която залитна канцлерката Меркел (и ЕС), в евроинтеграционните им заблуди и оттук - в цивилизационното им невежество. А също в коварния бизнес интерес за евтина работна сила или пък в глобалните мераци за соросоиден "етнически гювеч" на планетата. На които имаме подозрения, че е служила мутито и еврокрацията. Меркел очевидно не си е давала докрай сметка, че отваряйки навремето широко врати към друга "кръвна група", отваря врата и към хора, за които е традиция да ходят с ножове на работа или на пазар; които нападаха и изнасилваха германки по празници; заради които нейните сънародници ги хвана страх да се движат свободно по улиците. Меркел бе като сбъркана лаборантка, смесила несъвместими кръвни групи.
А нейният контрапункт по миграция Виктор Орбан не смеси кръвта, няма и нейните главоболия. И унгарците не са застрашени от нападения на чужденци или наръгвания с мигрантски ножове. Той едва ли злорадства, но разликата между двамата много точно отмерва кой крив и кой прав.
Меркел сега затваря вратата, но през нея вече влезе достатъчно вражда, която още дълго време ще вади ножове и ще насъсква един срещу друг германците.