Мултифондов модел и по-високи втори пенсии предвиждат промените в КСО

Въвеждането на мултифондов модел в допълнителното пенсионно осигуряване е сред основните промени в подготвените изменения на Кодекса за социално осигуряване. Законопроектът беше обсъден на заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество с участието на държавата, синдикатите и работодателските организации. Заместник-министърът на финансите Кирил Ананиев заяви, че промените са част от цялостен преглед на системата и целят модернизиране на регулациите в съответствие с препоръките на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.
Проектът предвижда всеки универсален пенсионен фонд да има три подфонда - динамичен, балансиран и консервативен - с различен риск и доходност. Основната част от вноските на работещите до 50 години ще се насочват към динамичния подфонд, където до 90% от активите ще могат да се инвестират в по-рискови инструменти. След 50-годишна възраст средствата ще се прехвърлят към балансиран, а три години преди пенсиониране - към консервативен подфонд.
Съществени промени се предвиждат и при т.нар. втори пенсии. Социалният министър в оставка Борислав Гуцанов подчерта, че е неприемливо сборът от две пенсии да е по-нисък от една. Затова като критерий се въвежда минималната работна заплата - за пожизнена втора пенсия ще са нужни натрупвания от поне 20% от нея, а минималният размер ще е 10%. Предвижда се и задължително годишно индексиране с 50% от доходността на фонда.
Законопроектът предвижда и поетапно намаляване на таксите върху осигурителните вноски от 4% до 2,10% през 2032 г., за сметка на по-високи такси върху доходността, според вида подфонд.
Работодателските организации - сред които Асоциацията на индустриалния капитал в България, Българската стопанска камара и Българската търговско-промишлена палата - подкрепиха реформата, определяйки я като логична и дългоочаквана стъпка. Председателят на Комисията за финансов надзор Васил Големански посочи, че мултифондовият модел може да повиши коефициента на заместване от около 12,5% до над 21%.
От КНСБ заявиха принципна подкрепа, но настояха за по-строг контрол и допълнителни гаранции за осигурените лица. Очаква се законопроектът да бъде внесен в Народното събрание след обществените консултации.