Мраморният град

От първата седмица на юли т.г. отново се заговори за крепостта Лютица до с. Рогозово край Ивайловград - изградена от мрамор на най-високия хълм в местността, свързана с царуването на по-малкия брат на Асен и Петър - Калоян. Както винаги, първо нашумя едно "златно" откритие - златен пръстен от ХII-ХIII в. с тегло 13.5 грама откри екипът на доц. Бони Петрунова от Националния археологически институт с музей (НАИМ). Тя ръководи проучването на крепостта от самото начало - през 2002 г. Пръстенът е с врязан монограм, според археоложката той е принадлежал вероятно на богат аристократ.
Сред находките са и множество монети от Средновековието - ХI-ХIV в. Това потвърждава  хипотезата, издигната още в началото, че в крепостта е съществувала може би първата средновековна банка на наша територия. Още повече че преди 8 години тук екипът се натъкна на пълен комплект екзагии (средновековни теглилки за мерене на монети, сребро и злато). Красива каничка със златна ангоба е също сред находките през това лято.
В периода 2002-2006 г. екипът на доц. Петрунова прави първите в историята на паметника археологически разкопки. Резултатите са впечатляващи. Тази най-запазена крепост у нас (подобно на Баба Вида във Видин) се оказа свързана с трима български царе. Както на повечето места в България, средновековната крепост тук е издигната върху старо тракийско селище. Според археолозите хълмът е бил обитаван още през първото хилядолетие пр. Хр. През римската епоха мястото придобива стратегическо значение и през IV в. е издигната първата крепост, а в IХ-Х в., по времето на Борис I и Симеон, Лютица е вписана като епископски център в регистрите на Константинополската патриаршия. През IХ в. в средата на цитаделата е издигната голяма трикорабна базилика с великолепна мраморна украса. Крепостта е свързана пряко и с цар Калоян и неговите битки срещу рицарите от Четвъртия кръстоносен поход. Вероятно Калоян е използвал крепостта Лютица като примамка, за да привлече латините в неудобни за тях планински места около 1207 г. - преди гибелта си край Солун, показват научните проучвания на доц. Петрунова. А през 2005 г. тук бе открита много рядка находка - монета на Иван Асен II, с неговия лик и надпис. Той е първият български цар (1218-1241), започнал да сече монети. Намерени са и особено ценни монети, наричани от нумизматите "половин базилеус" или "половин василикон". Те са изсечени специално от император Йоан VI Палеолог през ХIV в., за да бъде възнаграден с тях Иван Александър. С емисията византиецът си купил подкрепата на бъгарския цар в борбите за Константинополския престол, разказва Петрунова. Самото име на болярина, обитавал крепостта - Лютица, е мъжко, славянско, подобно на Добротица и Иваница, обяснява тя.
Крепостните стени, запазени почти навсякъде, обграждат площ от 25 дка. Имало е 14 кули, днес може да се видят 10, едната стърчи на 10 м височина. Цялото укрепление е градено от мрамор, който навремето е добиван вероятно тук на място. Затова Лютица получи името Мраморния град. Намиращата се наблизо римска вила Армира до с. Свирачи, още в I в. също е била градена от мрамор.
Но както често се случва у нас, радостта от откритията е помрачена. След 2007 г. финансирането е спряно и въпреки усилията на екипа нито една институция не проявява интерес към този богат средновековен град. След прекъсването на разкопките паметникът бързо е "погълнат" от гората, откъдето буквално е бил "изваден" през 2002 г. Разкритите сгради отново обрастват с треви и храсти, иманярите необезпокоявано дълбаят, пишман туристи рушат полевата консервация. Въпреки всичко обаче хората продължават да посещават крепостта. Няколко местни жители дори се самообявяват за гидове и водят желаещите с коли или пеша до Лютица. За съжаление там ги посрещат поовехтели табели, шарено кошче за боклук, поставено по европейски проект и разруха...
    През 2011 г. благодарение на Сдружението за културни проекти, екипът, който проучва "Лютица", се свързва с банка ОББ. Тя одобрява проект, чиято цел е видът на паметника да се подобри и мястото да стане привлекателно за туризъм. Паралелно екипът на Бони Петрунова разработва два други проекта - за продължаване на разкопките и за възстановяване на разкрития църковен комплекс и единствената порта на Лютица. Първият проект е българо-гръцки, разработван савместно с проф. Трендафилос, проучвател на антични могили в района на Кипринос в Гърция. Идейните възстановки са на арх. Юли Фърков. Вторият проект е адресиран към Министерство на културата. Той е одобрен, но за съжаление средствата за археологическото проучване се забавят, което безспорно се отразява на общия замисъл на идеята.
На 7 юли 2011 г. стартираха дейностите, финансирани от ОББ. С превръщането на крепостта в достъпен и приятен за посешение обект се зае Сдружението с нестопанска цел за археологически проучвания и екологична защита на археологически паметници - КОПАМ БГ. Обектът е почистен от растителността, вече има пътеки до проучените сектори, обозначени с нови табели. Има места за отдих с пейки, масички и навеси. Възстановени са двете тоалетни (тип "Флинстоун"). Обновен е старият фургон на археолозите, сменено е знамето, развяващо се над осмоъгълната кула. Дори е нает пазач - бай Георги Лазов от кв. Лъджата, който от 2002 г. е неотлъчно с екипа и се грижи за старината като за свой имот.
Екипът работи за актуализиране на туристическата и археологическа карта на крепостта и района около нея. Отпечатана е първата туристическа дипляна с образа на самия болярин Лютица, нарисуван от художника на сдружението. Впечатлен от жеста на банка ОББ, кметът на Ивайловград пък се погрижи за пътя до крепостта. Изключителна помощ за археолозите е УТВ-то, предоставеното от "София Ауто". Всички дейности за социализацията на паметника се извършват с участието и под наблюдението на доц. Петрунова и археолозите от нейния екип.
Резултатите не закъсняха. Само при разчистването са открити 25 находки с експозиционна стойност, между които едно шаманско старобългарско звънче от Първото българско царство. Започнато е проучването на две масивни сгради. Отново се потвърждава ролята на крепостта в историята на Второто българско царство и Византия, казва Бони Петрунова.
На 22 септември 2011 г. резултатите от проекта за подобряване облика на крепостта Лютица ще бъдат официално представени с експозиция в Музея на Ивайловград. С подкрепата на ОББ, САПЕЗАП-Копам БГ и НАИМ-БАН се учредява ежегодна награда "Кръгът на Калоян", която ще се връчва на хора, подкрепили проучването и опазването на културното наследство в района на Източните Родопи.