Мрачна прогноза за икономиката на България

България е изправена през 2020 г. пред най-сериозното свиване на икономиката от края на 90-те години. Това се казва в разпространена на 10 юни прогноза за България на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. ОИСР е представяна често като клуб на най-развитите и перспективни икономики и българското правителство се стреми към членство в него, подкрепяно открито от САЩ.

 Ако епидемията от коронавируса бъде приключена в края на лятото, свиването ще е 7.1% и това е положителният сценарий. В случай че до няколко седмици това не се случи и наесен има втора вълна от заразата, икономиката ще потъне с 8% през тази и с още 0.3% през следващата година.

Безработицата ще се удвои спрямо края на 2019 г. до 8%, а "бързо възстановяване не изглежда вероятно предвид продължаващите мерки за социално дистанциране, недостатъчно защитените от кризата домакинства, постоянната несигурност и слабото търсене на български стоки и услуги в чужбина, особено в Европа".

И при двата варианта - една или две вълни на пандемията - възстановяването на българската икономика до нивото от края на 2019 г. няма да приключи догодина. При втора вълна излизането от кризата може да отнеме години наред.

Организацията препоръчва засилване на социалните помощи на държавата в момент, когато при очакван сериозен бюджетен дефицит тази седмица правителството вложи десетки милиони левове в помощ на Първа инвестиционна банка, като увеличава капитала на ББР от вече отпуснатите 700 млн. лв. Иначе тази банка е създадена да помага на средния бизнес в страната.

Според оптимистичния сценарий за България частното потребление за 2020 г. ще е -6.5%, след като миналата година отчете повишение от 5.8%. Това превръща правителството в още по-голям фактор за движението на икономиката и прогнозата е, че ръстът на държавното потребление ще се забави до 4.5% (приблизително до нивото от 2017 г.)

При рязко свито външно търсне износът на български стоки и услуги ще намалее тази година с 6.3% Така на бизнеса и държавата остава основно да разчита на вътрешно потребление. Но то като цяло ще се свие с 5.6% (след ръст от 3.8% миналата година) и ще започне да расте с под 2% догодина. Тук е и обяснението за очакваното свиване с 3% на вноса на стоки и услуги в България през 2020 г.

Юнският доклад на организацията за последиците от COVID-19 е изпъстрен с тревожни предупреждения:  световната икономика ще отчете най-големия срив в мирно време от 100 години насам,  рецесията ще е 6% от световния БВП, а догодина ще има растеж 5.2% - бързо възстановяване, но при условие че не се повтори вълната от коронавируса; това означава, че за завръщане към нивото от 2019 г. може да има надежда чак за 2022 г.

Лошият сценарий със загуба на контрол над пандемията предвижда свиване на глобалната икономика със 7.6% и растеж от 2.8% през 2021 г.

САЩ - най-голямата икономика в света ще се свие тази година със 7.4%, а растежът ѝ догодина ще е 4.1%; при лош сценарий рецесията ще е 8.5%, а догодина ще се отбележи растеж само 1.9%.

Еврозоната се е отправила към рецесия от 9.1% през 2020 г. и растеж 6.5% през 2021 г.; при изпускане контрола над епидемията свиването ще е 11.5% и ръст 3.5% догодина

Великобритания, която вече не е член на ЕС и все още договаря отношенията си, след като на 1 януари напусне единния пазар, ще се свие тази година с 11.5%, последвано от бърз "отскок" от 9% догодина; но при лош сценарий данните са за рецесия 14% сега и ръст 5% през 2021 г.

ОИСР обръща внимание на твърде малкия дял от БВП на антикризисните мерки в сравнение с това, което правят други държави в ЕС. От изчислението са изключени помощите за българите в пенсионна възраст.

„До края на 2021 г. загубата на доходи ще надхвърли тази от всяка друга рецесия през последните 100 години (като не броим времената на война) с мрачни последици за хора, фирми и правителства", казва Лоурънс Буун, която е главен икономист на ОИСР.

В увода на юнския доклад Буун призова правителствата да не странят от разходи, финансирани и с взимане на кредити, ако трябва, в подкрепа на инвестициите и работещите с ниски доходи. Мерките, които ще се вземат, ще оформят икономическите и обществените перспективи до 2030 г., казва организацията.