29 Март 2020неделя04:10 ч.

ново:

#ОСТАНЕТЕ СИ ВКЪЩИ #ОТГОВОРНИ ЗАЕДНО #ОСТАНЕТЕ СИ ВКЪЩИ #ОТГОВОРНИ ЗАЕДНО

Елена Петрова:

Можем да правим много добри филми

Няма да допуснем българското кино да бъде смачкано, категорична е известната актриса

/ брой: 294

автор:Альона Нейкова

visibility 2135

ЕЛЕНА ПЕТРОВА става известна едва на 17-годишна възраст след участието й в римейка на филма "Козият рог" на режисьора Николай Волев. За тази своя роля младата българска актриса, която самата Джина Лолобриджида сравнява с Ингрид Бергман, получава престижна награда в Москва в надпревара с доста сериозни имена в киното. Талантът на Елена е открит на импровизиран експериментален клас в училище. Режисьорът Илиан Симеонов я харесва за филма "Граница". Оттам за Петрова се отваря ново измерение и тя категорично осъзнава, че не е призвана да бъде художничка, в което първоначално вярва. И прави шеметна театрална и кинокариера.
Омъжена е за гръцкия бизнесмен Аристотелис Фотилас, с когото имат две прекрасни деца-близнаци - момче и момиче.


Публична тайна е, че Елена Петрова е много заета - като актриса напоследък е ангажирана със снимките на популярния български сериал "Стъклен дом", а като майка е изцяло отдадена на своите деца-близнаци - Изабела и Александър. Въпреки натоварения си график обаче, наскоро Елена се появи на церемонията по връчването на наградите "БГ модна икона 2010", инициирани от интернет изданието "Fashion Lifestyle Magazine" с главен редактор проф. Любомир Стойков. Журналистическият интерес към актрисата беше огромен и тя се опитваше да бъде любезна с всички. Търпеливо изчаках поредния колега да си зададе въпросите към Елена Петрова и я помолих да отговори и на моите питания. Видимо уморена, тя се съгласи с уговорката, че много бърза - снимките на "Стъклен дом" продължават, въпреки че зрителите видяха вече последния за т.г. епизод от сериала. Зададох първия си въпрос и с ужас установих, че техниката ми изиграва лоша шега и записът на разговора е пред провал - нещо, което бе видимо и за самата Елена Петрова. Обезкуражена, се извиних на актрисата и направих крачка встрани, опитвайки се да "вразумя" диктофона си. В същото време колеги от няколко известни телевизии искаха да склонят Елена да отговори и на техните въпроси. Актрисата вежливо, но категорично отказа поне на двама, а останалите не посмяха и да попитат, тъй като се разбра, че времето на Петрова е ограничено. Почти се примирих, че изпуснах шанса си да разговарям с една от най-нашумелите напоследък актриси, когато тя сама се приближи към мен и попита: "Наред ли е вече диктофонът?" Изненадах се, че звездата прояви такова разбиране и спази първоначалното си обещание към непозната за нея журналистка. С което прибави към моите първоначални сипмпатии към нея и дълбоко уважение.

- Елена, съвсем наскоро бяхте определена за "Жена на годината", връчиха ви и отличието "БГ модна икона 2010", имате и доста други награди. Какво означават те за вас?
- Много са различни. Титлата "Жена на годината" приемам като признание, че може би съм си свършила доста добре работата през 2010-а. Благодаря на всички, които са гласували за мен. А наградата "БГ модна икона" получих с едно намигване от моя страна, защото това определение е много далеч от същността ми. Ако някой е оценил моето излъчване, стила ми на обличане и на поведение - което е комплексно, също благодаря. Харесва ми, че го направиха обикновени хора, гласували на сайта на "Fashion Lifestyle Magazine", а не жури - то винаги е малко субективно. Радвам се все пак, ако за някой съм пример в начина на обличане. Но наистина не го приемам чак толкова сериозно и отговорно. По принцип думата "икона" малко ме смущава, защото носи други символи, и аз никога не бих си позволила да я употребявам спрямо себе си.
- Каква беше 2010-а за вас? Успяхте ли вече да направите равносметка за изминалите 12 месеца?
- Не, това все още ми предстои. Тъй като засега не са приключили снимките за "Стъклен дом", продължаваме да работим до края на годината. След това се надявам да имам малко спокойствие и да направя равносметка, да дам оценка на това, което съм свършила през 2010-а. Както винаги, ще бъда доста критична към себе си. И когато си дам тази равносметка, ще знам какво да правя през следващата година. Но се надявам да ми се случват още много неща, и то - добри.
- За никого не е тайна, че подкрепяте протестите на българските кинодейци срещу орязването на средствата за родни филми...
- Да, не само ги подкрепям - аз съм част от тях. Работим много усърдно в посока да се промени тази добавка към закона, че кино трябва да се прави само при възможност. Това наистина е доста нахално от страна на правителството и Министерството на културата - да се гласува в парламента подобно нещо. Ние не сме хора, които правят някакви неща "при възможност". Ние сме хора, които създаваме кино! А кино е имало и преди това правителство, ще има и след него. Киното носи голямо освобождение и съдържа послание към хората, за разлика от това, което прави политиката. Още повече че тази година беше много успешна за българското кино. Няма да допуснем то да бъде смачкано. Ние ще се преборим!
- Станахте известна още на 17 години, след като изиграхте главна роля в римейка на "Козият рог". Публиката ви знае и от театралните ви превъплъщения. А сега ви припознават най-вече като Боряна от "Стъклен дом". Имате и две страхотни дечица. Какво всъщност ви дава най-голямо удовлетворение и ви прави щастлива?
- Всяко нещо носи своето очарование. Чувствам се добре на различни сцени. Театърът е нещо, без което не мога. Защото истинността и спонтанността, които ги има всяка вечер, когато гледаш в тъмното очи, вторачени в теб, преживяващи историята на героя ти, това наистина е неописуемо.
Киното обаче наистина е голямата ми любов. Мисля, че там мога да направя много интересни роли, стига да ми се даде такава възможност. Моята мисия е да върнем хората в кинозалите и това би могло да бъде тяхната подкрепа за българското кино, защото през годините изгубихме доверието им. И наистина го приемам като мисия - да докажем, че можем да правим добри български продукции, с които всички да се гордеем. И дай Боже, освен да се предствят по фестивали в Европа, те да имат шанса да излязат и на световния кинопазар и да се конкурират. Мисля, че съществува такава възможност, защото българското кино успя да докаже, че основният ресурс - хората, които могат да правят добри филми, е налице.
А децата - децата са нещото, което е за цял живот. Това не е роля. Това като аватар. Те са моето освобождение...
- Как приемате факта, че днес хората ходят да гледат филми най-вече в моловете, а много от малките киносалони в провинцията се закриват? Вие самата къде предпочитате да се наслаждавате на Седмото изкуство?
- Аз обичам да ходя на кино! Харесва ми да отида и да си купя билет, приятна ми е миризмата на кинозалата, обичам цялата церемония, свързана с това да отидеш да гледаш един филм. Вкъщи не ми е толкова тържествено да си пусна телевизора, не ми е като ритуал. Ходенето на кино е моето уважение към киноиндустрията. Не казвам, че всеки трябва да го прави. Важно е хората да имат сетива, чувство за доброто кино, да не избират да гледат само комедии, драми или екшъни. Хубаво е да са ориентирани, да знаят кой филм би им задал въпроси, кой би им отговорил, в кой биха могли да се припознаят, да намерят решения на някои проблеми, да видят как биха постъпили в определена ситуация... А това, че изчезват малките салони, според мен не е голяма драма, защото на тяхно място изникват нови места, каквито например са моловете. Те са много добре оборудвани, доста пари са вложени в кинозалите там, звукът и картината са страхотни... В Америка е по същия начин - филмите се гледат в големите центрове.
- Въпреки че сте още млада, изглежда, че успяхте да постигнете добра професионална реализация. Как гледате на колегите си, които нямаха този шанс или просто не им бе предоставена по-голяма възможност да покажат какво могат - в киното, в театъра, в телевизионните продукции?...
- Мисля, че всеки има своя шанс или ще го има някога. Така е по цял свят. Няма лоши актьори, просто има подходящи и неподходящи роли. Може би в това е причината. Апелирам да се правят много сериали, защото по този начин се създава повече работа за колегите. А в театъра е доста трудно. Самата професия или те приема, или те отхвърля. Но заради това в никакъв случай не бива да си казваш: "Аз съм много лош актьор". Напротив. Просто не е дошъл твоят момент, твоят шанс. Може никога и да не дойде - това е рискът на актьорската професия. Но мисля, че трябва да си подготвен за този шанс, когато ти се даде такъв. Не просто да стоиш и да чакаш, а да се готвиш за него. И когато го получиш, наистина да бъдеш най-добрият.
- Какво бихте казали на младите си колеги, които още от студентската скамейка искат да грабнат своя звезден миг? Или на онези, които много бързо се обезсърчават и спират да се надяват, че ще имат шанса да се реализират?
- Разбирам ги. В крайна сметка, добре е  човек да има и някакъв социален статус, трябва да живее прилично, да може да си плаща сметките, да се храни, да си гледа семейството... Разбирам защо някои мои колеги се пренасочват към други професии или започват да се занимават с несвойствени на повечето актьори неща. Мнозина се снимат в реклами, озвучават филми... В никакъв случай не ги подценявам! Но когато си излизал на сцена, пред публика, когато си играл във филми, да смениш толкова драстично професията си е много трудно. Не може актьорството да не ти липсва! Надявам се на повечето от нас да не ни се наложи да го преживеем. Включвам и себе си в това число, защото никога нищо не се знае - дали нещата няма да станат още по-зле и да липсва работа и за нас, които в момента имаме много! Затова призовавам нашите политици - хората, от които зависи, наистина да се вземат в ръце и да ни предоставят шанса да работим! Ние можем много да дадем на цялото общество. Защото актьорската професия не е обикновена. Тя би могла да накара хората по улиците да се усмихват по-често, да им вдъхне надежда, да ги накара да живеят по друг начин, да се вгледат в себе си, да повярват в бъдещето, в децата си, да изкарат наяве добрите страни на своята човешка същност... Всички имаме добри и лоши черти в характера. И е много важно как ще протече животът ни, кои от тях ще надделеят...
- Усетихте ли икономическата криза, за която толкова много се говори през последните години?
- Разбира се. Но по-страшна е човешката криза, дефицитът на доверие между хората. Има все повече озлобени души, невярващи, обезсърчени... От тях не може да се очаква, че те ще се борят за своето бъдеще. И за да излезем от тази криза, наистина е необходимо да има силен човешки ресурс, който да помага това да се случи по-бързо. Трябва да се каже: "Не, не сме съгласни да живеем по този начин! Нужна е промяна!"

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ