Може ли малко по-тихо?

В Европейския съюз над 60% от населението живеят в градовете. Именно там се създава малко под 85% от брутния вътрешен продукт на Евросъюза. Градовете са двигателят на европейската икономика. Европейските градове са много различни, но се сблъскват с еднакви предизвикателства и търсят общи решения.
В цяла Европа нарастването на уличното движение в централните части на градовете води до чести задръствания с много отрицателни последици като загуба на време и най-вече замърсяване на околната среда. В резултат на това европейската икономика губи всяка година около 100 млрд. евро или 1% от БВП на Евросъюза, твърди статистиката. Атмосферното и звуково замърсяване от своя страна се увеличават с всяка година. Градското движение е причината за 40% от емисиите на въглероден двуокис и 70% от емисиите на другите замърсители, произлизащи от сухопътния транспорт.
Има обаче още една, и то немалка опасност - шумът. Шумът пречи на всички, а градският шум се оказва опасен за здравето. Има ли спасение от това?
В ЕС вече имаше директива, задължаваща градовете в Европа с население над 250 хил. жители да направят цифрови карти, на които да бъдат показани районите с най-интензивния и шумен трафик. От това обаче шумът не намаля. А известно е, че постоянното излагане на високи нива на шум от автомобилния трафик може да изтощи физическите запаси, да наруши функциите на органите и да доведе до развитието на сърдечно-съдови и други заболявания. Изследване на Европейската агенция за околна среда например показва, че автомобилният трафик излага половината от жителите на населени райони на нива на шум над 55 децибела.
Ето защо Европарламентът отново се зае с проблема. Преди десетина дни евродепутатите гласуваха нов законопроект за завишаване на ограниченията за намаляване на шума от автомобилите. Докладът беше приет с 401 гласа "за", 228 "против" и 20 "въздържал се". Сега започват преговори за сключване на споразумение със страните от ЕС.

Орлов мост в София е едно от най-шумните места в България

Законопроектът предвижда въвеждането на нови ограничения шест и осем години след влизането в сила на новите правила. В първата фаза те ще се прилагат по отношение на новите модели превозни средства, а във втората - по отношение на всички нови превозни средства на пазара.
Ограниченията за стандартните автомобили ще бъдат намаление до 68 децибела от сегашните 74. По-мощните МПС ще имат възможност за малко отклонение - от 2 до 6 допълнителни децибела. Ограниченията за най-мощните тежкотоварни автомобили над 13 тона обаче остават на ниво от 81 децибела.
Всъщност каква е опасността от шума? Световната здравна организация например беше изчислила, че хиляди хора в света умират преждевременно от сърдечни разстройства, предизвикани от дълговременно въздействие на повишено ниво на шума. През 2006-а например във Великобритания от коронарни сърдечни заболявания са починали 101 хил. души. 3030 от тях, твърди изследване, са станали жертва на постоянното въздействие на шума, в това число от дневното автомобилно движение.

Не само автомобилният двигател, но и гумите, както и пътната настилка, са източник на шум

Освен сърдечни заболявания, шумовото замърсяване предизвиква в 2% от жителите на Европа опасни нарушения на съня, а при 15% - други негативни ефекти. Постоянното въздействие на пътния шум е причина за 3% от случаите на заболявания, които се изразяват в постоянно усещане на шум в ушите. Публикуваните през последните години изследвания показват, че шумът е в състояние да увеличава съдържанието в кръвта на такива хормони на стреса като кортизол, адреналин и норадреналин, дори по време на сън. Колкото по-дълго тези хормони присъстват в кръвоносната система, толкова по-голяма е вероятността те да станат причина за опасни за живота физиологични проблеми. Силният стрес може да предизвиква сърдечна недостатъчност, пристъп на стенокардия, високо кръвно налягане и проблеми с имунитета. Всичко това става незабелязано, дори и да ви се струва, че сте свикнали с шума, физиологичните промени се случват, предупреждават експертите.
Според нормативите на СЗО, сърдечно-съдови заболявания могат да се получат, ако човек нощем е подложен на въздействие на шум със сила 50 децибела или повече, и забележете - такъв шум издава улица с НЕИНТЕНЗИВЕН трафик. За да се сдобиете с безсъние пък е достатъчен шум от 42 децибела, а просто за да станете раздразнителен - 35 децибела (звукът на шепот).
Именно тези предупреждения, които при това не са от вчера, накараха европарламентаристите отново да се върнат към проблема с шума от автомобилите. Още в края на миналия век Европейската комисия излезе с доклад, в който бяха дадени ужасяващи цифри за въздействието на шума върху жителите на Европа. Двадесет процента от европейците изпитват страдания от шума, заболявания вследствие на този шум, а 40 на сто живеят в зона на дискомфорт, свързан с шум. С други думи - шумът притеснява всеки двама от трима души в благополучна Европа.
Разбира се, приетият сега законопроект няма веднага да направи европейските улици по-тихи. Още повече, че и евродепутатите дават един доста разтеглив срок за изпълнение на новите правила - цели осем години. Освен това, за да бъде законопроектът окончателно одобрен, той ще трябва да бъде гласуван от ЕС и Съвета на Европа. Дори и да влезе в сила обаче, със сигурност за реализацията на идеята ще трябва още повече време, тъй като в момента автомобилните производители преминават през доста трудни времена.
Освен това автомобилният шум се причинява далеч не само от двигателите, а и от гумите на превозните средства, както и от пътните настилки. И вносителите на законопроекта в ЕП бяха предвидили това, както се разбра от думите на докладчика по въпроса, чеха Мирослав Йозки: "Първоначалната ми идея беше обхватът му да бъде по-широк и да включва фактори като качеството на пътната настилка, аеродинамиката на превозното средство и автомобилните гуми". Има и още нещо - ако европейците наистина искат да се преборят с шума, може би трябва да започнат с мотоциклетите, които реално са доста по-шумни от автомобилите...
Евродепутатите обаче не посмяха да отидат толкова далеч. Все пак в години на криза е така - първо са икономическите приоритети, а за здравето ще мислим в по-добри години.
А къде сме ние в цялата тази борба? България не прави изключение от останалите държави в Европейския съюз. Значителна част от българите, особено в градовете, живеят и работят в опасна за здравето среда. Данните за София например показват, че 59% от населението на столицата ни са изложени на наднормени средноденонощни нива на шум, а 72% са изложени на наднормени нощни нива на шум. Шумът по някои пътни артерии в столицата е толкова висок, че достига нивата на звука от излитащ самолет. Оказва се, че трафикът на Орлов мост достига до критичните 90 децибела, което е с 10 пъти повече от шума на нюйоркския "Таймс скуеър", показва шумовата карта на София. Лошата новина за нас е, че автопаркът ни става все по-амортизиран, а броят на регистрираните коли не спира да расте. Това според анализаторите означава, че проблемът със силния шум все повече ще се задълбочава. И надали приетите от евродепутатите мерки ще се задействат и у нас със същите срокове. Пак ще се потърси вратичка за 20-30-годишните трошки, които се търкалят по нашите пътища и тровят не само белите ни дробове, но и слуха ни.
Между другото - оказва се, че и "тихите" коли са също опасни за хората. Евродепутатите междувременно изразиха загриженост от опасността, която тихите електрически и хибридни електрически двигатели на автомобилите могат да създадат за пешеходците и настояха за въвеждането на задължителни изисквания в бъдеще за звуков сигнал при този вид автомобили. Текстът изрежда няколко стандарта, които трябва да бъдат разработени за подобни "акустични системи за сигнализиране на превозното средство".

Нивата на шума:

0 Дб - долен слухове праг
10 - шумолене на листата
20 - шепот
40 - тиха стая
50 - тиха улица
60 - нормален разговор
70 - уличен шум
80 - опасно ниво
90 - спортен автомобил
100 - мотоциклет, влакът в метрото
110 - силна музика
120 - праг на болката
150 - реактивен самолет
180 - смъртоносно ниво
190-200 - звуково оръжие

Още при над 80 децибела настъпва невъзвратимо увреждане на слуховия анализатор, а при над 120 - пълна глухота, която понякога настъпва изведнъж, предупреждават експертите.

- От 8 до 10 милиона души в САЩ се нуждаят от слухови апарати, като глухотата е разпространена най-вече сред безработните.
- Според направените изследвания в Англия всяка трета жена и всеки четвърти мъж страдат от невроза, която е резултат от шумово въздействие.
- Проучвания във Франция показват, че всеки пети пациент на психиатричните болници е загубил разсъдъка си поради вредното действие на непрекъснато растящия шум в жизнената среда.