Може ли Европа да прави облаци?

Ние, в Европа, имаме избор: да ни подслушват или американците, или китайците. Казаното е отговор, който получих от вицепрезидентите на голяма европейска телекомуникационна компания на въпрос за технологиите, които използват.
Едуард Сноудън повдигна завесата на масовото подслушване на европейски граждани и правителства от Националната агенция за сигурност на САЩ. И това шокира мнозина с мащаба и арогантността си. Ако се появи и китайски Сноудън, сигурно ще стане още по-интересно. Едва ли някой се съмнява и че всяка страна използва разузнаването си за събиране на информация от опоненти и партньори.
Разкритията за американската програма "Призма" показаха, че САЩ използват собствени канали и задължават частни фирми да предоставят данни за комуникацията на частни лица и на правителства. Не че някой има време да следи всеки разговор или мейл, но се слагат филтри и информацията се подбира по ключови думи. Ако в някое писмо използвате думи като терорист, бомба и подобни, много вероятно е, че ще привлечете интереса към себе си. Утре могат да ви откажат и туристическа виза, без да предполагате защо. Подобно поведение се обяснява с борбата с тероризма, но е несъвместимо с европейските разбирания за лична свобода.
Вече почти от седмица съм във Вашингтон и Сноудън е в устата на почти всичките ми събеседници. Коментарите са с различни нюанси - от гузни до агресивни. Все пак чух и някои аргументи.
Казват: "Всички го правят."
Да, сигурно, но САЩ имат възможност да го правят в огромен мащаб, тъй като големите фирми и сървърите, на които се съхранява лична информация, са на тяхна територия.
Казват: "Така разкриваме потенциални терористи."
Вероятно, но американският закон и конституция защитават американските граждани, а всички останали - в случая европейските, са много по-уязвими от подслушване от американското правителство. Освен това потенциални терористи не се разхождат в посолствата на партньори, каквито също са слушани.
Казват: "Това е информация, която се събира от правителството. То не се интересува от лични истории".
Първо, това е доста спорно твърдение. Второ, както вече стана ясно с "Уикилийкс", Сноудън и т.н., тази огромна информация може да изтича. Как може да е сигурен един европейски гражданин кой разполага с неговите лични данни? Приемливо ли е за него да ги предоставя на американското правителство, след като не смята за уместно да ги споделя със собственото си? Въобще аргументите не са особено убедителни.
Какво може да се направи?
Първо - трябва да се успокоят емоциите. Импулсивните решения не са най-разумни. Някои колеги, особено германци, отмениха служебните си пътувания в САЩ. С това надали ще впечатлят американската администрация и общественост. Европейският парламент предложи да се замразят преговорите за свободна търговия. Въпреки това Европейската комисия ги започна, защото именно Европа настоява за подобно споразумение. Някои поискаха обяснение, други - извинение от САЩ. Не получиха нито едното, нито другото.
Стореното не може да се върне. Важното е да не се повтаря. Ето защо ЕС трябва да постави дискусията за защитата на личните данни където й е мястото - в отделно споразумение или в споразумението за свободна търговия. За второто обаче страните членки трябва да дадат мандат на Европейската комисия, която преговаря от името на ЕС. Не е възможен общ пазар в интернет без адекватни ангажименти за защита на личните данни.
Споразуменията за данните на пътуващите в полетите към САЩ и за банковите преводи показват, че макар и трудно, съгласие по деликатната тема на опазването на личните данни е възможно. Този подход трябва да се запази при приемането на директивата за опазването на информация и на директивата за информационна сигурност. Те трябва ясно да уреждат реда за работа на американските фирми на територията на ЕС.
Не на последно място - Европа трябва да стимулира изграждането на сървърни ферми или "информационни облаци" на своя територия. Нейната икономика трябва да бъде в състояние да предлага подобни услуги по начина, по който в момента го правят американските фирми - като съхраняват информацията на собствена територия. Тогава и потребителите ще бъдат по-спокойни за това, че европейското право защитава адекватно техните лични данни.