Може ли БСП да бъде алтернатива

След смразяващите месеци на коронавирусната пандемия животът постепенно се връща към познатото си битие, макар че поголовното отпускане на мерките води до нов пик. На този фон всеки ден ни заливат скандали, най-вече сред управляващите. Всъщност, управлението на ГЕРБ в последните години се характеризира с невероятно постоянство - скандал след скандал. Имам чувството, че България би осъмнала изненадана, ако няма скандал. Най-важното е, че България се управлява от корумпирани, крадливи, неподготвени, случайни хора. А най-опасното е, че у нас почти е ликвидирана държавността. Парламент и министерства са сведени до послушни изпълнители на волята на премиера. 

Писано и казано е многократно, сме най-бедната и корумпирана държава в Европа, че сме с лошо здравеопазване, политизирано и некачествено образование, с разрушена индустрия и бастисано селско стопанство, с бедност, мизерия и страшна демографска катастрофа. Злото е прехвърлило всяка граница на закон, морал, ред, право, справедливост. Търпението е на изчерпване, но има ли сила, която да обедини и да поведе народа в протестите му? Която да вдъхне надежда на хората, да ги раздвижи, да ги събуди от дрямката, да ги извади от отчаянието и безнадеждността. Да им вдъхне вяра, че е възможна промяна към по-добър и справедлив свят. Може ли БСП да бъде тази партия? Да издигне високо знамето на идеализма и морала, да запее мелодията (по Джеки Вагенщайн) без  фалшиви тонове? Сега се открива такава възможност. Виждаме, че квазипартията ГЕРБ не е в добро състояние. Организациите в Плевен, Добрич, Видин са показател за това. Шетнята на Цветанов из страната и вече откритата му критичност към ГЕРБ също създава много проблеми на Борисов, от когото доскорошната му дясна ръка може да отнеме много от гласовете при избори, особено сред пещерните антикомунисти. Затова - да се върнем към въпроса може ли БСП да бъде тази партия?

Може, но при определени условия. Едно от първите е БСП отчетливо и категорично да бъде

партия с ясна идeология 

принципи и морал. Решително да заяви, че е партия на социалистическия идеал. Идеал с ясни принципи и ценности - свобода, справедливост, солидарност, равенство. Някои ще кажат, че това го пише в Програмата на БСП. Може и да го пише, но в практиката, в действията много често то отсъства. Това разколебава членовете и симпатизантите на партията. Без ценности, без идеи хората нямат ориентир, нямат опора и лесно могат да бъдат манипулирани.

Нравствената и духовната криза са по-страшни от икономическата. При отсъствието на истински ценности обществото е загубено в политическото пространство и това води до пасивност, до апатично търпениие, до свикване с порочниия модел и методи на управление. Ето защо е необходимо БСП да излезе с безкомпромисни идеологически принципи и ценности. Няма как да мобилизираш обществото и да имаш успешна политика, ако не му предложиш цел, възглед, идеология за развитие както на партията, така и на държавата. Историята е показала, че отделният човек и цялото общество се развиват чрез идеи. Никой не е отишъл на барикадите да мре за "топла соба, самун хляб и парче сланина", както е казал Ботев. Измислица е, че е настъпил краят на историята. Целта на тази измислица е публичният живот да се сведе до ламтеж за материални придобивки, до егоизъм, до консумация, до развлечения. 

Последните събития в света показват, че промяна не може да се постигне само с технологични решения. Неолибералният модел е разклатен и си отива. Сега е времето БСП да предложи своите виждания за развитието на партията и на България. Обществото се нуждае от цел и идеал, за да се мобилизира. Сега започва борбата на идеи. БСП трябва да се бори не просто за смяна на модела на управление на ГЕРБ, а за смяна на неолибералния модел, който доведе до невиждано неравенство, до социално-икономическа, политическа, нравствена и духовна криза. Левите партии са възникнали с ясна идеология, насочена към придобиване и разширяване на политическите права на трудещите се. Лявото е мечта за повече справедливост, равноправие, солидарност. БСП трябва да си постави за цел да реализира тази мечта. И преди съм цитирал Хосе Марти, ще го направя и сега:

"Бастионите на идеите са по-сигурни

от каменните бастиони". БСП може и трябва да се превърне във фактор на промяната, да води, да изпреварва, да предлага решения. Но решения не на парче, а чрез стройна програма за развитие, съобразена с идеологията на партията. За да стане това, е необходимо да формулира избистрен ляв проект, който да гарантира социална справедливост, равенство, солидарност, върховенство на закона и равнопоставеност. Проект, който да посочи пътя за решаване на основните проблеми на страната, като се започне с демографската катастрофа и се продължи с образованието, здравеопазването, бедността, екологичните проблеми, духовната и нравствената криза.

Второто условие е организационното състояние на партията. Не е тайна, че от много години то не е добро. На заседание на НС на БСП на 18 ноември 2017 г. този наболял проблем беше разгледан и бяха очертани слабостите и недостатъците в това отношение. За съжаление, три години след това, същите слабости и проблеми продължават да тежат. Те не позволяват на партията да бъде силна, енергична, мобилизирана, да бъде водеща политическа сила по места и в национален мащаб. В много селища няма партийни организации, в други те са само на книга, кухи, без дейност, без самочувствие. Няма нормален организационен живот. И тук възниква законният въпрос - защо, след като се знаят проблемите, те не се решават. Един от възможните отговори е, че няма достатъчно подготвени хора, способни да вдигнат равнището на организационната дейност. Друг проблем е, че на много места се избират хора, които нямат възможности за този вид работа, но са удобни за местни бизнес кръгове примерно. За да работи за идея човек трябва да е надвил собствените си амбиции. Иначе би подчинил идеята на амбициите, самолюбието и егоизма си. Организационната работа е специфична, черна и не всеки иска и е подготвен да я върши. Наложително е да се направи промяна в стила и метода на работа, да се намерят и подготвят необходимите кадри. Трябва да се преобразува и организационната структура на "Позитано" 20, както и по места. Кадровият проблем за БСП става все по-голям. Кадрите трябва да бъдат образовани, професионално годни, но и верни на идеала. Трябва хората да се оценяват по тяхната работа, а не по субективни съображения. Трябва да се укрепват ОПО, както и клубовете по интереси. И двете структури трябва да се развиват паралелно. 

Когато говорим за организационното състояние на БСП, не може да подминем непрекъснатите вътрешнопартийни борби и кавги. Те влияят негативно върху духа и морала на партийните членове. Мнозина са смутени от липсата на етичност в партията. Ето - 

етиката и моралът 

са третото условие, за да бъде БСП водеща и побеждаваща партия. Не може да се говори с такъв език на партийните форуми и пред медиите. Този бил "барон", другият "подлога", третият "авторитарен", други "охранена опозиция" и т.н. В Националния съвет и в другите партийни органи трябва да се замислят върху това. С такова говорене няма как да се привличат нови хора за партийни членове и симпатизанти. Не трябва във всеки, който има различно мнение, да се вижда враг с партиен билет. БСП трябва да запази демократичния си характер, да се цени мнението на другия, да се използва за общата цел. Необходимо е да се води спокойна, конструктивна дискусия вътре в партията, за да се намерят най-добрите решения. Наложително е да се загърбят личностните проблеми, нека в БСП да има обединение не само около личности, а основно около идеи и принципи.

За съжаление, в повечето случаи се води не идейна борба, а личностна. Изключвам две неща, които са безспорни за всички - недопускане на коалиция с ГЕРБ и на порочната Истанбулска конвенция. Спорът за начина за избор на председател на партията не е идеологически, а е уставен и организационен. Дискусията преди конгреса трябва да е по организационните проблеми, но главно по идеологическите ценности, по етиката и морала. Само така БСП ще има успех в политиката и в действията си. Искам да подчертая, че начинът на избор на председател на партията не е панацея за БСП. А сега, като чета и слушам, това е основният спор. Основният проблем е за доверието на хората. Без доверие няма как да се печелят избори. А личностна битка е радост само за опонентите на БСП.

Искам да завърша този текст с един призив. Предстои избор на председател на БСП. Но досега никой от кандидатите, за които се говори, не излиза с платформа или програма какви възгледи има за развитието на партията, каква да е тя - социалистическа, масова, електорална, популистка и т.н. Защото от това каква партия ще бъде БСП ще зависи и как ще се развива България. Призовавам всички кандидати да излязат с програми, за да избираме, а не да гласуваме на тъмно или въобще да не гласуваме. Нека от предстоящия си юбилеен 50-и конгрес партията да излезе силна, енергична, мобилизирана, способна да печели хората. Да бъде алтернативата на управляващите и на безвремието.