Може да търсите северно сияние и без пари в кеш

Има места, които те омагьосват. Ако никога не сте ходили в Исландия, трябва да го направите. Задължително е, особено ако обичате различното, впечатляващото и вдъхновяващо. Исландия е едновременно бяла и много зелена. Пълна с прекрасни, шумни и пълноводни водопади, но и с черни, каменни "пустини", превръщащи в тишина всеки звук...

Естествено, първото, за което човек си мечтае, кацайки в Исландия, е да види северното сияние. Ако сте късметлии, имате шанс да го видите поне веднъж, макар да има хора, изкарали цял месец на север, без да хванат зелено-синьо-лилавите небесни светлини. Най-удобното нещо, което са измислили по-умни от нас хора, е специално приложение, което ви показва какъв е шансът да видите сиянието на вашата географска ширина. И в колко часа то ще е най-силно. Оттам насетне просто трябва да дебнете среднощното небе в тъмна доба... Светлините на големите градове "скриват" сиянието. Затова най-големият ви шанс е да го видите, докато си почивате в къщичка на крайбрежието или на хижа в планината. За любителите, които не са предвидили обиколка на страната - ключово място е фарът край столицата Рейкявик. Посред нощ, около 3 вечерта, "крайбрежната", недалеч от града, е по-пренаселена от столичен мол в почивен ден. Вярно, в студените нощи всички са се сврели в колите си и чакат прословутото сияние, за да изскочат с победоносен вик в мига, в който то започне да се спуска от небосклона. При такива ситуации включените фарове и светкавици от фотоапарати могат да ви изпросят скандал или дори разправа с някой турист... Но има ли сияние, всички са доволни и миролюбиви.

Исландия е популярна с местната порода коне. Малките кончета, нещо като голямо пони с яки копита и дълга козина, могат да бъдат видени навсякъде. Ако пътувате с кола, може да зърнете цели стада край пътя. На много места разчитат на електронен пастир, зареждан със соларна енергия, има и "старомодни" огради, които дават шанс на любопитните туристи дори да погалят тези сладки животинки. Исландските коне са доста гальовни и наистина те карат да се влюбиш в тях. Няма как да ги сбъркате - на острова е забранено да се внасят други породи, така ги пазят от болести. Веднъж напуснал острова, исландският кон няма право да се върне, отново по същата причина. Единственият начин да се сдобиете със северното "пони" е на картинка, на снимка, или като илюстрация върху някой сувенир. И в никакъв случай не го наричайте пони пред местните! Вносът на коне е забранен преди повече от 1000 години - през 982 година, затова и породата е изключително чиста. Част от животновъдите все още използват Исландския кон за наблюдение и пазене на овцете в планините през летния сезон. И да, в Исландия има адски много овце - дългокосмести и сякаш без стопани или поне така изглежда, докато шофираш по пътищата... Но според статистиката овцете са в пъти повече от населението.

Като говорим за пътища - най-лесно за придвижване е да сте с кола. Няма никакъв проблем с паркирането, дори и край прекалено комерсиалните и известни дестинации като "Синята лагуна". Автомобил под наем може да си вземете още от летището. Като ви предупредят да внимавате с вратите - приемете го сериозно. Вятърът понякога е толкова ужасяващ, че най-честата щета по колите е хлътване на задната врата, причинено от откат на предната след порив на вятъра и небрежен пътник... Вятърът, особено на север, е способен дори да ви откърти вратата!

В Исландия почти никога не ви трябват пари в кеш. Исландската крона буквално отваря местния свят, но... Всичко и навсякъде се решава с дебитни или кредитни карти. Ако си вземеш кола под наем, получаваш специална карта, зареждаш я и после... после може да изгубиш сметка колко точно си изхарчил за гориво. В определени бензиностанции с талончето получаваш и безплатно кафе, а зареждането... Меко казано, не е за индианци. Понеже островът не е прекалено пренаселен, има шанс колонките за гориво да стърчат самотни в полето. Без обслужващ персонал. Има само един циферблат, в който вкарваш дебитна карта, или евентуално пари. За препоръчване е преди това да сте опитали в населено място, първия път винаги има нужда от напътствия. 

Съвет - вземете си високо проходима кола. През зимата нямате шанс да видите голяма част от забележителностите - просто пътищата до основните действащи вулкани и прекрасни водопади буквално са затворени заради придошли води, снега и ледовете поне до март, че и след това. Иначе, като дойде пролетта, може да направите пълно кръгче в малката държава. Седмица не стига само за периферията, имайте го предвид! Пътищата са тесни, но спокойни за движение. "Големият път", обрамчващ острова, понякога ви оставя с усещането, че по него минават само туристи, понякога. А двулентовата магистрала може да е плашеща - караш си през планини от сняг и изведнъж... морето ти е до гумите, или гумите са ти до морето.

Няма как в една страничка да се разкаже всичко. За вулканите, действащи и изгаснали, за гейзерите и изворите, за естествените минерални басейни, зашеметяващите водопади и (изчезващите) ледници, ще ви разкажа следващ път. Дотогава само ще ви загатна, че в Исландия все още вярват в елфи, а викингите дебнат из снеговете...