Може би ще живеем, може би ще умрем...

Най-потърпевши от военни конфликти безспорно са децата. Наред със загубата на дом, нерядко на семейство и близки, невръстните създания са принудени да живеят сред насилие или да се превърнат в бежанци, обречени на мизерия. Често нямат достъп до качествено или каквото и да е образование, което впоследствие дава своето негативно отражение върху живота им. И не на последно място - войната ги лишава от детството - онова безгрижно време, което безусловно е отредено на всяко едно дете на земята, онова време, когато с безкрайно любопитство опознаваш света, времето, което те изгражда като личност. Не може да излезе от съзнанието ми една снимка от Ирак, разпространена наскоро в социалната мрежа, на която малко дете - 3-4-годишно, седи на тротоара и плаче, покрай него са загиналите му родители, най-вероятно вследствие на кола-бомба. Ужасяващо, несправедливо...
Още по-страшна става обаче войната, когато децата нямат пасивната роля на потърпевши, а участват съвсем пряко в нея.

Деца, държащи автомати

опасани с колани с взривове, деца, готови да жертват живота си, за да погубят друг... Това са децата войници, принудени насила или по своя воля - едно дете, както знаем, изключително лесно се поддава на въздействие, да се включват във военните действия.
Спомняте си навярно за Спозмeй - 8-годишното момиче от Хелманд, което влезе в историята като един от най-младите терористи-самоубийци в Афганистан. Животът й трябваше да свърши в началото на годината пред един полицейски участък, където детето бе инструктирано да се взриви, отнемайки живота на максимално много хора и причинявайки огромни материални щети. Планът обаче, за щастие или не, тъй като последствията за спасилото се дете едва ли ще бъдат добри, се провали. От разказа на момичето стана ясно, че брат й, който също е войник, и баща й са я подтикнали към това деяние.
Какъв морал трябва да има човек, за да изпрати едно невръстно създание насред бойни действия? По-точно какво сърце трябва да има... Какво трябва да се случи, за да бъде убедено едно дете да стане камикадзе?
Преди дни международната правозащитна организация "Хюмън райтс уоч" публикува доклад, според който неправителствените въоръжени групировки в Сирия използват деца във въоръжените действия. Ислямистки групировки, в това число "Ислямска държава в Ирак и Леванта" (ИДИЛ), които в момента вилнеят в Ирак, са вербували 14-годишни юноши, на които са възлагани опасни задачи, включително самоубийствени мисии.
Представители на ХРУ са взели интервюта от 25 деца войници, които още от малки са били въвлечени в сирийския въоръжен конфликт, като всички те са воювали на страната на "Свободната сирийска армия", ИДИЛ и "Фронта Ан Нусра", а също на кюрдските въоръжени формирования. Те са действали като снайперисти, шпиони, пренасяли са боеприпаси през фронтовите линии и участвали в лечението на ранени. Сред тях имало и момичета, които охранявали контролно-пропускателни пунктове и патрулирали по улиците. На децата е било обещавано безплатно обучение в религиозни учреждения.
Може би ще живеем, може би ще умрем. Това е заглавието на доклада на "Хюмън райтс уоч". Това са думите на момче, което се бие с ИДИЛ. То е подтиквано да участва в самоубийствена атака, но успява да избяга преди тя да бъде осъществена. "Първоначално

много ме беше страх, после свикнах

Може би ще живеем, може би ще умрем", казва момчето. Тийнейджъри на по 15 години са обучавани да се бият, докато по-малките изпълняват други "поддържащи" роли, съобщава докладът.
"Шпигел" в своя статия също пише за вербуването на деца и превръщането им във войници. Германското издание акцентира върху тази практика в Ирак, където кризата не стихва. Малолетните биват привличани със сладкиши и с прости обещания. По-голямата част от тях биват набирани чрез свои роднини - баща, по-голям брат, чичо. Децата и тийнейджърите, вербувани за екстремисти, са учени да мразят неверниците и им е обещан раят. В други случаи се използват деца, които са загубили близките си и животът им е рухнал. Радикалните групировки предлагат образование, а след това учат децата, че ИДИЛ изпълнява волята на Бога и дисидентите заслужават да умрат. В някои дни участниците в Святата война подаряват захарен памук и сладолед.
Ако 8-годишното афганистанско момиче е било принудено да извърши самоубийствена мисия, без да осъзнава, то как стоят нещата при онези 16- или 17-годишни момчета, а и момичета - те са между 10 и 30 процента от децата войници, които вярват силно в това, което правят, и ако са се провалили веднъж, биха пробвали пак, защото такава е волята на Аллах. Аллах избра теб! С тези думи децата са хвърляни в боевете.
Преди време "Лос Анджелис таймс" публикува обширен материал за младите войници, които

"са готови да умрат и са нетърпеливи да убият"

Абдул Вали Фадаей е 17-годишен и за четвърта година прекарва курс в афганистански възстановителен център за планиране на самоубийствени атаки. Когато излезе, той "ще реши дали да пробва отново". Фадаей се гордее със своята фамилна история - баща му умира, когато кара кола с експлозиви към хотел "Интерконтинентал" в Кабул - атака, която уби 18 души, включително 7 военни. Братята му също учат за камикадзета. Фадаей е жив, защото е арестуван малко преди да детонира експлозиви, които транспортира от Кандахар до Кабул, за да убива американци, както разказва момчето. "Посланието, което ми остави моят баща, когато стана мъченик, бе, че трябва да го последвам", казва Фадаей. "Съжалявам, че атаката ми се провали, но нищо не губя от опита."
Фадаей искал да извърши атаката в Кабул, защото кръвопролитие в столицата получава много по-голямо внимание. Тренировъчните центрове, по думите му, са навсякъде, някои подготвят над 200 деца за самоубийствени мисии. Ислямът е много могъща религия, която се използва да раздухва омраза, казва от своя страна управителят на възстановителния център. "Ако и вие сте в техните тренировъчни центрове 7 дни в седмицата по 24 часа, също ще окажете

с промити мозъци"

На няколко пъти Фадаей пита репортера защо не е мюсюлманин, подчертавайки, че всички други религии са дискредитирани, след като е основан ислямът. Предупреждава, че неверниците ще горят в ада. "Този свят е рай за тях, но затвор за правоверните мюсюлмани. Нашият истински свят е следващият", казва уверено Фадаей.
До Фадаей седи Есматула Билал. Той е хванат с жилетка с експлозиви малко преди плануваната атака. Той също е на 17 години. Не се разкайва за стореното, всъщност точно обратното. "Искам да убивам чужденци в Афганистан. Ако живееш тук, ще те проследя и ще те убия", казва той на западния журналист, който го интервюира. "Щастливец си, че си толкова близо и си жив", подчертава Билал.
Децата, въвлечени във военни конфликти, са в почти всеки район на света и всеки въоръжен конфликт. През 2011 г. сред страните, съобщили за деца войници, са Афганистан, Колумбия, Индия, Ирак, Израел, Либия, Мали, Пакистан, Тайланд, Судан, Сирия, Йемен. Но има още.
Въпреки че точният им брой е неизвестен,

хиляди деца войници участват във въоръжени конфликти

по света. Бедните, разселените деца, без достъп до образование или живеещи в конфликтни зони, са сред най-вероятните жертви на вербуване. Тези, които пък не са принудени насила, стават доброволци заради грешното впечатление, че така ще си осигурят някакви доходи, храна или дори сигурност, и с желание се присъединяват.
В много от страните, където има военни конфликти и действат радикални елементи, има опити за функциониране на системи за превенция, целящи възпрепятстване на разпространението на екстремизма сред младите. За съжаление те дават малки резултати.
Загубих бъдещето си, загубих всичко... Това са думите на едно от интервюираните от "Хюмън райтс уоч" деца, вербувани за войници. Те казват всичко.


Децата нямат място на бойното поле. Яхнали колелетата с усмивки на лице - това е нормално детство

Тя е още малка, вече е преживяла ужаса на войната. Когато порасне още малко, дали няма да попадне в ръцете на екстремисти, които да я пратят на война...