МОЯТА ПЪРВА ПЕНСИЯ

Валери СТАНКОВ

... не съм аз вече вашият Валери,

наместо да ви пиша стих след стих,

в орляк замръзнали пенсионери

пред пощата и аз се наредих.

Ченето си бях лъснал с бленд-а-мед-а,

сияех от надежди и любов.

И портиерът строго ме изгледа:

- Ти - вика - на опашката си нов!

И рекох си - щом пенсийката взема,

от нашия квартален магазин

ще купя две-три сиренцета - "Crema",

и с рестото - едно шише пелин.

Три бабки ми се скараха на припек,

правителството - викат, - е добро.

Що повече, Валери, искаш, ти пък?

Бъди щастлив с бюджетното перо!

И - ей ме, на! Щастливец, тихо дишам

над празното си вече портмоне.

Прашинка от бюджетния излишък

я литне върху мене днес, я не!

Аз доживях красивата измама -

да чакам милостиня от крадци...

Опашка на света по-тъжна! - няма.

Прилича на хоро от мъртъвци.

10 декемврий 2019 г.

Варна, 8.50 ч.