Мотивацията на всеки риболовец е отражение на характера му

Теодор Атанасов


За първи път ходих за риба преди повече от тридесет години на яз. "Копринка". Но риболовец в истинския смисъл на това понятие съм от двадесетина години.
Често разсъждавам върху въпроса: какво е риболовът - хоби, развлечение, страст... Достигнах до извода, че колкото са риболовците, толкова са и гледните точки. Всеки търси различна част от риболовната емоция - вероятно тази, която му липсва в живота. Един вижда в риболова състезание - начин да покаже, че е по-добър от другите, друг търси усамотението. Има любители на дънния риболов, които, чакайки да звънне камбанката, се наливат с алкохол, има любители на спининга, които обичат да обикалят от вир на вир. А има и такива както в поговорката за жабата и вола - ходят на риболов, защото някой им е е казал, че е модерно. Тези, последните, са най-смешни.
Преди десетина лета наблюдавах такъв екземпляр на р. Тунджа край Павел баня. В този участък реката е плитка и държи само уклей и мряна. Близо до мен спря автомобил. От него се изсипа семейство. Жената и децата се излегнаха в шезлонги, а мъжът чевръсто надяна неопренов гащеризон. Разпъна мухарката и нагази до кокалчетата в реката. Започна несръчно да плющи с шнура по водата, естествено без резултат. Но пък внимателно се оглеждаше да провери дали е успял да смае публиката. Смешно, надуто, неестествено поведение. Личеше, че тази работа не му иде отвътре. Мисля, че мотивацията на всеки риболовец е отражение на характера му и житейската му философия.
За мен риболовът в никакъв случай не е статистика на уловените риби. Отговорът е тривиален - риболовът за мен е спокойствие, особен начин на медитация. Начин да бъда по-близко до себе си, да се заредя с енергия, да събера мислите си, да избистря идеите си. Това като че ли става на подсъзнателно ниво. Много често след риболовен излет установявам, че имам готово решение на проблем, който безуспешно съм се мъчил да реша през седмицата. За мен риболовът започва още с планирането и подготовката за излета и завършва с анализа на допуснатите грешки. Обичам да обмислям детайлите на предстоящия излет и да си подготвя такъмите до най-малката подробност. Когато ходя за риба, обичам да правя всичко бавно и да се наслаждавам на всеки един детайл, на всеки един миг от излета. Добрият излет за мен не е свързан с хубавото време и количеството уловена риба. Разбира се, те също влияят, но не са от решаващо значение.
Обикновено ходя на места, където няма хора, дори и с риска да не направя добър улов. Предпочитам речния спинингов риболов. При него уловът е предимно на кефал и по-рядко на костур. А емоцията от удара и борбата на кефала е страхотна. Но не само в това е удоволствието. Край реките има невероятно красиви места - вирове, хубави сенчести полянки, където можеш да се наслаждаваш на природата, да стоиш и да не мислиш за нищо.
Такъма, който най-често използвам, е каброново спинигово прътче 2.10 м и приличен набор на блесни и воблери. Имам няколко воблера, които не са на реномирани и известни марки, но са безотказни. Никога не започвам замятането с тях. Намирам, че не е честно спрямо рибата.
Искам да разкажа за един необичаен излет преди петнайсетина години на 5 януари. След новогодишните тежки трапези реших да се поразтъпча до река Тунджа. Взех си спининга и воблерите - просто за компания, да ги поразходя. Изобщо не очаквах да хвана риба, още повече, че бях чел по списанията, че кефалът не удря на изкуствени примамки през зимата.
Беше облачен и студен ден. Отидох на един от "моите" вирове, на завет под стар мост над реката. Този излет няма да го забравя. Още с първото замятане закачих кефал. На всеки две замятания вадех риба. Наистина, не бяха големи - от 22 до 30 см. За час и десетина минути хванах над тридесет риби. И продължаваше да налита. Така се бях увлякъл, че дори не забелязах, че е завалял сняг. Върховият водач на пръчката започна обаче да се заледява на 3-4 замятания и да ми спира влакното. Спрях риболова с голямо нежелание. Този излет го възприех като коледен подарък - неочакван, голям и хубав. Оттогава не робувам на мнението на "експертите" и общоприетите правила на риболов.
Експериментирам и често с успех. Познавам добре вировете по Тунджа между "Копринка"  и "Жребчево" и съм си изработил метод на риболов на кефал с воблер, различен от общоприетите правила, но затова пък резултатен.
Личният ми рекорд е кефал - килограм и осемстотин. Хванах го на втичалото на една пресевна на Тунджа, по моя си метод. Беше незабравимо удоволствие. Около десетина минути се бори. През същия излет хванах и още три кефала с тегло над килограм. Рибите, които ловя на плувка, не ги тегля.