Москва няма да заплаче

Предизвестена "новина" осени публичното пространство тия дни. Росен Плевнелиев нямало да присъства на тържествата по случай Деня на победата в Москва на 9 май тази година. Съвсем сериозно се двоумя дали да не го поздравя за това му решение. Защото е наистина най-добре изобщо никъде да не ходи. Колкото по-малко ходи, където и да е, толкова по-добре за България! По-малко ще излага страната ни навън, следователно и имиджът ни ще пострада по-малко! Доказва го постоянно, където и да отиде, примери - бол.
Иначе нареждането му в редичката с лидери от ЕС и САЩ, отказали да уважат 70-годишнината на победата над фашизма, е повече от очаквано. Но ако Америка не подбира средствата си за война с днешна Русия, то за повечето европейски държави и народи подобен тип поведение на лидерите им си е истинско самоунижение. А дали не е и негласно признаване на нацизма от тяхна страна? Или може би съжаление, че е бил победен - всеки да го тълкува, както намери за добре. Но че същите демонстрират открита солидарност с днешната украинска власт, която не крие своя фашистки корен, е извън съмнение.
Разбира се, парадът няма да бъде отменен заради Обама, Камерън, Туск или някой си Плевнелиев. От 68 поканени чуждестранни лидери вече 30 са потвърдили своето присъствие. За Меркел и Оланд все още не е ясно... Както и да се опитват някои да омаловажат или изкривят историята, няма как да я изтрият и отменят. Народите на Европа все още имат памет. Защото без Съветската армия днес в Брюксел нямаше да празнуват нито Ден на Европа, нито да свирят Одата на радостта.
Колкото до наш Плевнелиев, нека проявим снизходителност и разбиране. Човечецът явно е толкова зависим от външни сили, че е готов да загърби всичко в завидния си слугинаж, за да им се докара. В Москва прекрасно го разбират. И правят отчетлива разлика между продажните ни управници и народа ни, чиято симпатия към Русия не подлежи на съмнение.