"Москва не вярва на сълзи"

Преди 35 години на младия и съвсем неопитен тогава режисьор Владимир Меншов предлагат да прочете сценарий, класирал се на трето място в конкурса, посветен на Москва. Авторът Валентин Черних първо показва творбата си на прочути имена в кинематографията. Обаче никой от маститите режисьори не се вдъхновява да направи филм по сценария.
У Владимир Меншов също не веднага се появяват искри в очите след прочитането на текста. Единственото, което обаче светкавично го заинтригува, е забележителният похват на сценариста, когато Катерина, цялата в сълзи, навива будилника и заспива... А се събужда от неговия звън след 20 години с пораснала дъщеря Александра. Режисьорът дори първо си мисли, че е пропуснал някоя-друга страница от текста. Но именно този скок във времето подтиква Меншов да започне да фантазира и да се замисли как точно да заснеме филма...
Ролята на една от главните героини - Катерина, в началото се предлага на едни от най-големите звезди по онова време - Ирина Купченко и Маргарита Терехова. Първата се отказва поради голямата си заетост, а втората (като основен аргумент да не участва в "Москва не вярва на сълзи") изтъква факта, че има по-интересно предложение. Наистина, Терехова тогава блестящо изиграва Милейди в "Д`Артанян и тримата мускетари".
А проби за Гоша правят Виталий Соломин, Игор Охлупин, но окончателният актьорски състав доста време остава неясен. Докато късметът не се усмихва на Вера Алентова (Катя), Ирина Муравьова (Люда) и Раиса Рязанова (Тося). Името на Алексей Баталов изниква едва ли не в последната минута. Режисьорът търси Гоша от поколението на 30-40-годишните артисти и иска да види как ролята би паснала на Олег Ефремов или Вячеслав Тихонов. Като резервен вариант обмисля и собствената си кандидатура за образа. Но случайно или не, вниманието му е привлечено от излъчвания тогава по телевизията стар филм "Скъпият ми човек" ("Дорогой мой человек") с Баталов, който се съгласява да изиграе един от ключовите герои във филма. Така Меншов улучва поредната десетка с този избор.
Всъщност, уникалността на "Москва не вярва на сълзи" е във факта, че в лентата липсват епизодични образи. И Е. Ханаева (майката на Рудик), и З. Фьодорова (портиерката в общежитието), и В. Басов (зам.-началникът на Главното управление Антон) са също толкова важни, както и изпълнителите на главните роли. Това вероятно се дължи на факта, че самият режисьор се чувства неудобно, когато покани някого да участва във филма, образът да се окаже плитък и да не даде на актьора възможност да се развихри и да изпъкне.
Малцина са наясно, че Владимир Меншов първоначално иска да се откаже от мелодраматичния акцент в сценария, но все пак е привлечен от определена автобиографична за него и съпругата му нотка. Като хора от провинцията, младият режисьор и актрисата Вера Алентова живеят в общежитие и минават почти през всички трудности, с които се сблъскват и героите от "Москва не вярва на сълзи".
148-минутната творба се утвърждава за прожекции в страната в началото на 1979 г. с големи резерви от членовете на художествения съвет на "Мосфилм". Един от тях обаче - доста твърдият и несантиментален Сизов, явно раздразнен от предпазливите отзиви, изведнъж казва: "Аз пък мисля, че тази лента ще завоюва доста награди и всенародна любов!" Но в личен разговор с режисьора препоръчва от филма да се изрежат по-откровените сцени, за да не коментира висшето ръководство, че отново киното "само любов показва". Меншов обаче се заинатява и не променя нищо в "Москва не вярва на сълзи". И когато след време пита за реакциите на политическите лидери в страната, привилегировани първи да се запознаят с готовата продукция, се оказва, че Брежнев е във възторг от видяното. С това по-нататъшната съдба на лентата като че ли е предрешена.
Обаче през 1980 г. филмът излиза по киноекраните в СССР, а отзивите са доста хладни. Сред тях се открояват епитети от сорта на "упадъчен дух" и "доста евтинка мелодрама, експлоатираща елементарните чувства на зрителите". Присъденият на чуждоезичната творба "Оскар" (между другото в конкуренция с лентите на Акира Куросава, Франсоа Трюфо, Карлос Саура и Ищван Сабо) и огромните приходи от прожекциите са напълно неочаквани както за цялото ръководство на кинематографа, така и за критиците. Не е за пренебрегване и фактът, че това се случва в момент, когато в САЩ е на власт Рейгън, който нарича СССР Империя на злото. Но самият президент гледа лентата поне два пъти. И на този фон най-голямата кинонаграда да се даде на съветски филм всъщност е и огромен политически успех, който обаче така и остава недооценен и неизползван в нужната насока.
Нито режисьорът на "Москва не вярва на сълзи", нито който и да било друг от екипа на продукцията успяват да стигнат до Холивуд, за да получат на тържествена церемония наградата на Американската академия. Името на Владимир Меншов е в списъка с хора, на които се забранява да напускат страната. Затова златната статуетка е получена от тогавашния аташе по въпросите на културата в посолството на СССР в САЩ, въпреки че поканата да присъства на връчването е изпратена на домашния адрес на режисьора. Липсата му предизвиква скандал в Холивуд и почти цялата преса отбелязва, че вместо на наградата да се радва лично Меншов, тя се оказва в ръцете на КГБ... А в СССР сред обикновените хората светкавично става популярен следният виц: "По време на връчването на холивудското отличие пристига телеграма - "Москва е в сълзи. Не вярва".
Доста дълго "Оскар"-ът се съхранява в "Госкино". И едва през 1989 г., когато Меншов получава премията "Ника", взема и холивудския приз. Любопитен факт е, че първоначално е решено само да му го дадат за пред публиката - да го подържи и да го върне. Но режисьорът така и не се разделя с високото отличие, което нарича чудо. А навремето разбира, че то му е присъдено, от предаването "Время". Но тъй като новината звучи в ефира на 1 април 1981 г., авторът на наградения филм решава, че става дума за шега...
Киношедьовърът обаче вече се прожектира в 100 страни по цял свят. И една от първите награди, присъдена на лентата в САЩ, е от Гилдията на разпространителите. Купената за 50 000 долара творба (създадена с бюджет от 550 000 рубли, като 50 000 от тях са дори спестени), за 12 месеца носи приходи от 2,5 млн. в зелено. Смята се, че през първата година от създаването на лентата само в СССР са я гледали около 90 млн. души. А според последни социологически данни "Москва не вярва на сълзи" е на второ място сред всички съветски филми, като палмата на първенството принадлежи на "Пирати на XX век".
Наред с многобройните награди и признания най-важна за режисьора на лентата си остава любовта на зрителите. "Когато тийнейджъри ми казват, че "Москва не вярва на сълзи" е любимата им кинотворба, разбирам, че животът на филма продължава. И дори нищо друго освен него да не съм направил, щях да смятам, че не съм се родил напразно!", твърди Владимир Меншов.


Дългоочакваното продължение?

Вече няколко години почитателите на киноизкуството с нетърпение очакват потвърждението на информацията, че Владимир Меншов се захваща с "Москва не вярва на сълзи 2". Самият режисьор разкри, че от доста време поради различни обстоятелства го карат да се замисли върху продължението на филма, но все не може да се реши на тази важна стъпка. И това е напълно разбираемо. Защото каква трябва да бъде сценарната нишка и реализацията й, че съвременната версия поне малко да доближи оригинала?!
А и самият Владимир Меншов за целия си творчески живот създава 6 филма, като поне 5 от тях са изключително успешни. Киноексперти са на мнение, че режисьорът надали би поел риска да заложи доброто си име или би го направил само ако наистина измисли нещо интересно и стойностно. Според различни източници дори съществува и конкретен човек, готов да финансира продължението на култовата лента. Явно меценатът разчита на хората, гледали филма от 1979-а, да са любопитни да видят дългоочакваното му продължение.
Обаче сценаристът на "Москва не вярва на сълзи" - кинодраматургът Валентин Черних, е категорично против заснемането на втора част на лентата. Защото е убеден, че тя в повечето случаи е по-несполучлива в сравнение с оригиналната първа. А в самото продължение би могло да се акцентира върху живота на децата на главните герои, които се срещат след четвърт век...
Така или иначе, съдбата на "Москва не вярва на сълзи 2" все още изглежда доста неясна. Въпреки че датата на излизането му на екран бе планирана именно за 35-ата годишнина от създаването на оригинала. Но Меншов в интервю, дадено през 2013-а за предаването "Правда 24", категорично заяви, че няма да седне на режисьорския стол, за да създаде продължението на удостоената с "Оскар" лента.


Ще седне ли все пак Владимир Меншов отново на режисьорския стол, за да заснеме продължението на култовата лента?
Уникалното превъплъщение на Ирина Муравьова в Людмила

Раиса Рязанова (Антонина) и Борис Сморчков (съпругът Коля) достойно изиграха семейство за пример във филма