Моряшка Коледа

Христо ДЖУРОВ,
капитан далечно плаване

След няколко дни е Коледа. Сега вече съм пенсионер и съм при семейството си, но ето как съм празнувал този голям християнски празник, когато плавах. 
Бях капитан на м/к "Калофер". Намирахме се на котва пред испанското пристанище Алхесирас в Гибралтарския залив. Пристанищната администрация, въпреки че предстояха три дни празници, предния ден ни вкара на кей, за да празнуваме заедно с тях. В съседство беше гръцки кораб. Няколко часа след швартовката пристига делегация от моите моряци начело със боцмана. Запознаха ме с обстановката и искат разрешение да действат и те. Гръцкият екипаж си закупил от пазара бъчва с вино и я инсталирали на палубата. Наблизо имало пазар и можело да се закупи такова буре с вино. Молбата беше да разреша и нашият екипаж да стори същото.
Имаше заповед от директора на БМФ да не се употребява алкохол на кораба. Без да се замислям много, дадох разрешение. Винаги съм изхождал от това, че и ние сме хора, и тъй като сме лишени от много радости на брега, ни се полага и на нас понякога да си разрешим известни волности. Започна трескава подготовка за Бъдни вечер. След известно време пред кораба пристигна каруца с 120-литрово буре. Кранът го качи на палубата и то беше инсталирано на хамбара, след като му избиха чепа и монтираха канелка. Пристига старши помощникът и ме кани да слезна на палубата. Там се събрал целият екипаж. Предстои да бъде даден стартът за ползване на новата придобивка. На мен се полагала първата чаша, според боцмана. След като ги предупредих, че не искам да виждам пияни на кораба и разчитам на тяхното съзнание, се чукнах с всички и им пожелах "Весела Коледа".
Заедно с една голяма група от екипажа отидохме до пазара. Там наистина имаше и от пиле мляко. Най-различни солени и пушени риби и рибни деликатеси. Наденици, пастърми и други месни деликатеси. Всеки се запаси с тези сладости и се прибрахме на кораба натоварени с тях. Готвачите се постараха да приготвят празнична вечеря и Бъдни вечер беше отпразнуван чак до сутринта. На мачтата беше вдигнат светещ кръст. Искам да кажа на тези с болните мозъци, които разпространяват лъжи, че българинът, бил той и атеист, винаги е бил християнин и е уважавал християнската религия. 
На другия ден маратонското празнуване продължи с гостуване на гръцкия кораб и с посрещането им на нашия. Бяхме посетени от пристанищната администрация и ни връчиха подаръци. На брега се изви българско хоро, последвано от сиртаки. Три дни веселие, разходки из китното градче и почивка. Пияни на кораба не видях, вахтите се носеха прилежно. Тази Коледа ми остана скъп спомен.
След две години, вече като капитан на м/к "Хемус", празнувах отново Коледа, но на път за Кейптаун в Атлантическия океан. Когато се пътува от север на юг, само за дни се пресичат тропическите и екваториалния пояс и се отива в южния Атлантик. Това са резки климатични промени, които се отразяват на здравето и настроението на екипажа. Като навлязохме в южния Атлантик, времето рязко се влоши. Вятърът се засили и докара големите вълни. Добре, че корабът беше пълен и устойчив. Силният вятър носеше водни капки и те от своя страна намаляваха видимостта.
Корабът непрекъснато се катереше и слизаше от вълните. Както моряците казваха: "Ту се кланя, ту се изправя гордо пред бог Нептун". Тежка обстановка за всички, но най-вече за капитана. При такава ситуация той неизменно е на мостика. Близо три денонощия не бях се отлъчвал от него и старши помощникът ме изненада, като ми напомни: "Тази вечер е "Бъдни вечер". Извиках готвача и му наредих да подготви, по възможност, нещо по-празнично за вечеря. Вечерта всички, които бяха свободни от вахта, се събраха на мостика. Готвачът донесе неизменните "палачинки" (пържоли), които е успял на приготви. Домакинът донесе няколко бутилки вино и започна празничната вечеря на мостика на крак. Всеки си беше намерил местенце, на което да се закрепи и така, балансирайки, крепеше чашата с вино и чинията с "палачинката". Пожелахме си "Весела Коледа" и постепенно един по един всеки се отправи кой на вахта, кой в леглото. Останахме с вахтения помощник капитан и рулевия да водим кораба и да се грижим за неговата сигурност.
На втория ден на Коледа хвърлихме котва в залива на Кейптаун. За шест часа приехме гориво, питейна вода, хранителни продукти и отново на път. Още с излизането ни от залива, ни посрещна разяреният Ледовит океан. Само моряци, които са се срещали с него и то при нос Добра надежда - най-южната точка, могат да разберат в какъв хаос ни завъртя океанът. Чак след три дни, когато вече бяхме в Индийския океан, вълнението падна и можахме да отпразнуваме Коледа и да почерпя екипажа за имения си ден. Такива са медът и жилото на моряшката професия.