МОН спря рейтинговата система на вузовете за 2017 г.

Обществената поръчка за обновяване на рейтинговата система на висшите училища за 2017 г. е спряна, а след това - прекратена, става ясно от секцията за обществените поръчки в сайта на МОН. Това е голяма изненада, тъй като от данните на рейтинга зависят и приемът на студенти, и финансирането на вузовете. Това бе гръмко разтръбено като страхотна стъпка в реформирането на университетската система, и е записано в Закона за висшето образование и в Стратегията за развитие на висшето образование. Без новите данни в рейтинговата система за тази година всички тези намерения остават само празно красиво благопожелание.  
Поръчката за годишното обновяване на данните в системата е обявена на 20 февруари т.г., като финансирането е от оперативната програма "Наука и образование за интелитгентен растеж" (ОПНОИР). Но още преди събирането на офертите за изпълнител  е имало две обжалвания по процедурата пред КЗК. От документите не става ясно кой е обжалвал, но е обществена тайна, че за много образователни институции рейтинговата система  хич не е изгодна, понеже огласява данни за вузовете, които иначе се крият до дупка. Факт е, че немалко ректори са недоволни, че я има. Заради обжалването КЗК е постановила временно спиране на процедурата и тя е спряна на 22 март т.г. МОН е обжалвало искането на КЗК пред ВАС. В нарушение на всички срокове окончателно решение от КЗК още няма, решение на ВАС - също. Така цялата дейност е блокирана за повече от 3 месеца, което прави невъзможно рейтинговата система да бъде обновена до 30 ноември т.г., каквато е задачата. Затова на 8 юни т.г. МОН прекратява поръчката. А иначе обяснява колко важно е да има рейтингова система. Поръчката щяла да бъде обявена наново - но вече за 2018-2020 г. Така тази година рейтингова система де факто няма да има. Т.е. реформата във висшето образование напълно ще спре, понеже МОН няма да има обективни основания да я провежда. И ще се върнем към първичния хаос, до който системата бе доведена за последните 27 години.


От 4 август е прекратен достъпът на България до научните бази данни

Още един скандал, свързан с науката, се завихри в последните дни. Нидерландското издателство Elsevier е предупредило с писмо, че от 4 август т.г. прекратява достъпа на българските учени до световните бази данни ScienceDirect и Scopus, тъй като МОН не е платило за тях поради проблеми с разпределянето на средствата на ниво правителство. За това съобщиха учени, които изпратиха в редакцията писмото на издателството. Директорът на Elsevier за Централна и Източна Европа и Русия Endre Beky ги уведомява, че МОН не успява да изпълни споразумението с издателството, което е за периода 2017-2019 г., въпреки общите усилия да се намери решение. На добра воля Elsevier e продължило да осигурява достъпа на България до базите данни в първите 7 месеца на 2017 г., но това повече не е възможно. ДУМА зададе въпрос на МОН дали смята да плати за достъпа на учените ни до международните бази със списания и научни данни и каква сума не е платена, но вчера отговор не бе получен. ДУМА ще информира читателите веднага, след като получим отговор от МОН.
Базата данни ScienceDirect осигурява достъп до 2000 световни научни списания от различни изследователски области, както и до над 60 милиона текстове, препратки, цитирания и пр. Scopus пък е източник на данни за оценката на научните резултати в процедурите по ОПНОИР, както и за рейтинговата система на висшите училища у нас. Проблемът с Elsevier е, че данните от Scopus са основен показател в оценяването на научната дейност във висшите училища в рейтинговата система и без тези данни рейтинговата система не може да съществува.
През август 2016 г. научната общност също остана без достъп до базите данни, тъй като МОН не бе платило годишния абонамент, който се ползва от 59 научни организации и вузове в България. На 14 октомври 2016 г. МОН обяви обществена поръчка по договаряне за достъпа до данните на Elsevier и, както се вижда от сайта на министерството, договор с нидерландското издателство е бил сключен на 15 декември 2016 г. Според него издателството осигурява достъп до своите бази данни за срок до 31 декември 2016 г. срещу сумата от 7,083 млн. лв. без ДДС. 
Нова обществена поръчка с покана към Elsevier   е обявена на 22 март т.г. Тя е за осигуряване на достъпа до научните издания за 2017-2019 г., като на издателството за трите години трябва да се заплатят 20,5 млн. лв. без ДДС. На 13 юни т.г. МОН взема решение изпълнител на поръчката да е Elsevier, но договор не е сключен - поне от сайта на МОН не личи това да е станало. Очевидно, това се има предвид под "неизпълнение на споразумението" в писмото на нидерландците до нашите учени.
По принцип предоставянето на достъп до световните научни издания чрез един доставчик е скъпо нещо, но проблемът е, че абонирането отделно за всяко една реферирано научно списание излиза много по-скъпо. А без познаване на научните публикации във водещите издания и на това, което се прави в света в дадена научна област, никой изследовател днес не може да развива наука. Преговори за намаляване на цените се водят поне от 7-8 години, засега без резултат. В същото време на 11 април т.г. МОН е обявило още една обществена поръчка с покана до испанското издателство Clarivate Analytics, което осигурява достъп до друга научна база данни - Web of Science, която включва наукометрични показатели,  цитиранията в реферирани международни списания, брой публикации от конкретни автори и пр. По тази поръчка договор е сключен на 19 юли т.г. с действие до края на 2019 г. Сумата, която трябва да се плати на испанското издателство, е 7 млн. лв. без ДДС.
Става все по-очевидно, че много неща не са наред в уредбата на висшето образование, включително в законовата. За кой ли път процедури в КЗК и ВАС провалят същностни елементи в университетската дейност, без да се държи сметка за професионалните особености. Едно пише в стратегии и закони, друго става на практика - как да се изпълняват стратегическите благопожелания за стъпване върху качеството, когато звената по веригата се разпадат като слепени от картон?

След скандала с научните оценители МОН още няма дори договор със спечелилата фирма посредник 
           
В последните месеци МОН се овъртоли в скандали. Особено опасен е все по-очевидният провал на оперативната програма (ОПНОИР) в частта й за наука. ДУМА проследи подробно случващото се от 2016 г. насам, когато заради нарушения и забавяне по времето на министър Меглена Кунева от Еврокомисията предупредиха, че замразяват някои плащания и ще има санкции. През есента на 2016 г. след експертен одит ЕК обяви нарушенията и посочи, че не може МОН с управляващия орган на ОПНОИР да ръководят програмата, а в същото време служители на МОН да получават пари като изпълнители на проекти. Бяха набелязани 14 мерки за преодоляване на проблемите, които по времето на служебното правителство бяха приети от МС и договорени с ЕК с конкретни срокове за изпълнение.
Най-големият скандал бе с избора на оценители за научните проекти. Вместо пряко договаряне с учени от света Кунева обяви обществена поръчка за фирма посредник, която срещу 1,8 млн. лв. да наберяла въпросните оценители. Критериите за компетентност и към фирмата, и към оценителите бяха силно занижени спрямо договорените преди това с Брюксел. Въпреки това фирмите кандидати не дадоха нужните доказателства за компетентността на подбраните от тях оценители и служебният министър Николай Денков прекрати поръчката. Обявен бе нов конкурс за оценители - пряко чрез централното звено в МС, с високи изисквания към кандидатстващите учени. С помощта на водещи научни структури в Европа бяха набрани 405 учени, кандидати за оценители от цял свят - срещу сумата само от 900 хил. лв. Явилата се по обществената поръчка на Кунева италианска фирма "Прогетти плант" обаче обжалва пред КЗК, министър Красимир Вълчев не поиска да сключи индивидуални договори с централно избраните оценители, а накрая ВАС постанови обществената поръчка на Кунева да бъде възобновена. 405-те компетентни учени бяха "отсвирени", а "Прогетти" бе обявена за победител като посредник. Това стана на 27 юни т.г. тогава министър Красимир Вълчев обяви, че всеки момент ще сключи договор с фирмата. Нищо подобно не стана и в момента - след нови 40 дни забавяне, от сайта на МОН не личи да е сключван договор с "Прогетти плант". Според запознати такъв договор няма. А според договорените с ЕК срокове до 20 юли трябваше да приключи самото оценяване на проектите, което явно още не е започвало. В условията на обществената поръчка пише, че оценителите от фирмата ще работят 3 месеца. Сиреч - всички срокове отиват на кино и има риск за загубата на общо 350 млн. лв. в частта на ОПНОИР за наука. Ако пък ЕК не даде парите, а договори с учени за изпълнението на проектите бъдат сключени, парите ще трябва да се платят от държавния бюджет - т.е. от всички нас. 
От сайта на ОПНОИР личи само, че от подадените от нашите учени 44 проекта три са били отхвърлени при проверката за съответствие на правилата. Не са одобрени по един проект за центрове за компетентност на Тракийския и на Русенския университет (били подадени съответно с една и с 4 минути след крайния срок в 19 ч. на 28 февруари т.г.). Отпада и проект на Института по океанология при БАН за център за върхови постижения, понеже не всички партньори са спазили образеца на декларации за конфликт на интереси.   
Какво се случва в МОН - един Господ знае. ДУМА зададе въпрос на министерството тече ли в момента оценяване на проекти от страна на "Прогетти плант" и докога е крайният срок за него. Вчера до редакционното приключване на броя отговор от министерството не дойде. Очакваме го.