Молове залагат капани за наивници

"Добре дошли в царството на изкушенията, в леговището на убиец на мечти, където виждаш повече от това, което можеш да имаш!" Подобен надпис би трябвало да посреща всеки, който прекрачи прага на моловете. В огромната коруба на шопинг центровете хората се измъкват от сивотата на деня и попадат, макар и за малко, в красивата, лъскава и луксозна страна на Алиса - в света на чудесата. В него няма суматоха, препускащи коли, блъскащи те хора, счупени тротоарни плочки и зловещо дебнещи отворени водопроводни шахти. В мола е чисто, лъскаво, топло, сигурно, приятно и ухаещо. Всъщност

големият магазин ти дава всичко, от което големият град те лишава

Във въздуха на шопинг центъра няма прах, не дъхти на отходни води, липсват бездомни кучета, олющени фасади не спират погледа ти, не "ухае" на препълнени кофи с боклук. Тук те обслужват комплексно и на едно гише. За минути може да си платиш сметките, да си купиш слипове и пилешки хапки, да поиграеш в залите, да отидеш на кино. Въобще да правиш всичко на едно място. И навсякъде да те посрещат мило и с усмивка. В мола дори не се псува, а се говори тихо, почти с благоговение. Комплексът те приветства: "Добре дошъл в Другия град, където ще си прекараш супер!"
Тук даже времето тече по-бавно, а ти си помилван, успокоен, приласкан... Когато си в мола, напускаш града, макар и временно. И попадаш в мрежите за мечтатели... Защото мнозина от неговите посетители, като братчетата на Гаврош, само се наслаждават на лъскавите витрини, без да могат да си купят каквото и да било... Може би трябва да командироваме местните управници за няколко месеца в моловете, за да се научат как да подредят собствените си населени места...
Вече почти две десетилетия животът на българите в големите градове е заключен между стъклените стени на лъскавия дом. Още първите молове, построени у нас през 2006 г., се превърнаха в символ на благоденствие и престиж, и донесоха измамното усещане за принадлежност към един по-красив и богат свят.
В шопинг центъра може да присъстваш дори на постоянно безплатно модно ревю, защото той е и място за показване. Повечето от младите дами, които "дефилират", не са дошли да пазаруват, а с надеждата някой да напазарува тях. Те не си дават сметка, че богатите не търгуват в мола, а нашумелите артисти, политици и милионери, изтипосани на рекламните пана, са били тук само на тържеството при откриването. Но кой знае, някой от свалячите, мотаещи се из бутиците и кафенетата, може са окаже с доста тлъста пачка в джоба. Затова потенциалните мутреси се разхождат бавно и предизвикателно, за да се види детайлно всичко, което притежават. От силиконовите устни до напомпаното ерзацсамочувствие. За съжаление, те са пример за подражание на

тийнейджърите - най-ревностните почитатели и обитатели

на моловете. Те прекарват тук около 2/3 от свободното си време, седейки и лежейки по пейките, пиейки безкрайни кафета, коментирайки посетителите. Около две трети от посетителите в моловете са ученици. Вместо да спортуват, да се разхождат, да четат и да се самоусъвършенстват, те предпочитат да прекарват времето си в златната клетка на търговския дом, където зяпат витрините и мечтаят как един ден ще забогатеят и ще си купят всичко лъскаво пред погледите им. Все повече родители се чудят как да предпазят децата си от влиянието на мол-културата и нейните измамни ценности.
Огромните търговски центрове приличат на

анонимни социални мрежи

където общуваш най-вече с непознати, с които си ставате толкова близки, като че ли сте се познавали от деца. Но само за няколко часа... В мола може да "чатиш" със света, общувайки със стоките в бутиците, да се усамотиш и да се кефиш на свободата си. Всъщност той е своеобразна социо-психологична лаборатория, която изследва страстта и заболяването "шопинг мания", и феноменът му сигурно ще е обект на много анализи в бъдеще.
Моловете показват, че отдавна сме превърнали кризата във виц. Защото умножаването им доказва, че или сме лъжци, или големи лъжци. Но, разхождайки се из луксозните шопинг центрове, няма как да не забележиш, че заради кризата моловете приличат на музеи с полупразните си магазинчета. Полу, защото в тях все още скучае по някоя и друга продавачка. И лъжливото усещане за лукс и разкош изчезва като мираж... Собствениците на магазини все по-трудно плащат високите наеми. След състезанието кой е по-голям, днес търговските центрове се борят за повече клиенти с всички пазарни средства. През м.г. например търговци нададоха глас, че наемите са безбожно високи, и даже имаше протести. Наемът на голям магазин стига до 30 000 лева на месец - сума, която въобще не може да се покрие от оборота на бутика. Независимо от това, цената на кв. м площ в големия магазин не пада.
Съвременните молове се развиват пред 20-те години на ХХ век. Възникването им съвпада с подобряването на живота в предградията в много части на западния свят и особено в САЩ, което се случва след края на Втората световна война. В голяма част от света се е използвало понятието търговски център - особено в Европа, Австралия и Южна Америка. Терминът "мол" се използва предимно в Северна Америка и Филипините. И у нас...
България е поставена на 13-о място в Европа по площ на новостроящи се шопинг комплекси. Риторичен е въпросът защо с неудържим устрем компаниите не спират да градят нови и нови търговски центрове в условията на стагнация, когато това противоречи на всякаква икономическа логика. Защото за никого не е тайна, че с построяването на Големите сгради се перат Големи пари. И защо трябваше един български сериал да ни покаже, че

зад лъскавата фасада на Стъкления дом се редят корупционни схеми

въртят се далавери и се препират мръсни пари!?... И то с участието на държавници и политици. Като че ли не го знаехме... Или поне не се досещахме.
Според експерти огромните търговски сгради са обречени да останат полупразни, докато не отмине кризата. Психолозите постоянно разказват, че сме особено податливи на примамките на консумативното общество.
А молът съчетава консуматорския дух на младите поколения и стремежа да бъдеш част от един илюзорен свят. Но нали фалшивите надежди са най-големите убийци на реалността, защото, попадайки в златната им клетка, заживяваме живот без каузи. А мисълта на Хайне, че всеки човек е една вселена, започва да прилича на текст за чалга песен...