Моливът е по-могъщ от меча

Един въпрос, след който всичко се променя. "Коя е Малала?" Уплашените погледи на момичетата в задушния училищен автобус. Трите изстрела и треперещата ръка на убиеца. Всичко се случва мигновено, няма време дори за подготвените за подобна ситуация думи - "Добре, застреляй ме, но преди това ме изслушай. Не постъпваш правилно. Нямам нищо лично против теб, просто искам всяко момиче да ходи на училище"... Това щеше да бъде краят на току започналия живот на едно момиче, ако не бе станало чудото. Така щеше да завърши историята на пакистанката Малала Юсуфзаи, ако не бе успяла да се пребори и с това предизвикателство на съдбата. Тя оцеля, защото има мисия - да промени света, надигайки глас за наболели проблеми.
След като миналата година бе удостоена с наградата "Сахаров" на Европейския парламент, след броени дни, на 10 декември, Малала официално ще получи и Нобеловата награда за мир заради своя поход за правата на децата и достъпа на жените до образование в страната си. В час по химия Малала разбира, че е тазгодишният носител на Нобела за мир. Макар и развълнувана, изкарва занятията си докрай. Малала, нареждаща се редом до вдъхновяващи и забележителни личности, е най-младият лауреат на Нобелова награда. Досега това бе 25-годишният британски учен Лорънс Браг, който печели наградата за физика през 1915 г.
Като повечето от връстниците си Малала искала да стане лекар, но впоследствие разбира, че може да помогне на повече хора като премиер. "Мога да отделя голяма част от бюджета за образование", казва момичето. "Защо да чакам някой друг? Защо да се надявам на правителството, армията, да ни помогнат? Защо аз да не извися глас? Защо ние да не се изправим и да се борим за правата си?", възкликва Малала. На крехката си възраст тя е прозряла истината, че "единственият начин да постигнем световен мир е, като образоваме не само умовете си, но също сърцата и душите си".
Макар пакистанските политици да се гордеят, поне на думи, с дейността на Малала, която определят като "посланик на нацията пред света", трудно е да се каже, че правят нещо съществено, за да се справят с талибаните, както и за момичетата, които искат да учат. Почти 1/4 от момичетата в Пакистан между 6 и 16 години не ходят на училище. Според данни на международни неправителствени организации само 18% от финансовите помощи са отишли за образование. Съществуват и данни, че немалко пари се отклоняват към "училища фантоми".
В световен мащаб ситуацията също не е никак розова. Днес 61 млн. деца са лишени от правото си на образование, а заради крайно незадоволителното му качество други 120 млн. отпадат от училище много рано, 130 млн. пък нямат основни познания. В това число влизат и момичетата, на които им е отнето правото на образование заради консервативни и архаични религиозни разбирания. Тези тенденции са най-силно изявени в бедни или раздирани от конфликти страни.
Опитът за убийство на Малала през 2012 г. привлече световното внимание върху дейността й - борбата за правата на жените в Пакистан. Момичето се превърна в символ на съпротивата срещу екстремистите, на защитник на правото на образование и редица други неизменни човешки права.
Но как едно невръстно дете, пораснало преждевременно, се превръща в защитник на човешки права? Малала, кръстена на най-великата афганистанска героиня, е обикновено момиче от долината Суат в Пакистан, което мечтае да се сдобие с вълшебния молив на любимия герой от детско филмче, за да направи с него всички щастливи. Тъй като баща й ръководи местно училище, тя отраства в тази среда. А майка й е останала без образование като повечето жени в племето.
Идва 11 септември 2001 г. От дистанцията на времето сега Малала осъзнава, че тези събития ще променят и нейния живот и "ще доведат войната в красивата ни долина". Защото, както пише в книгата си, Пакистан няма друг избор освен да подкрепи американците в борбата им срещу тероризма, защото в противен случай ще бъде бомбардирана страната. Толкова опит натрупва момичето за крехката си възраст, за да стигне до прозрението, че "ако парите, които САЩ дават за оръжия, се пренасочат към образование, промяната ще дойде. Най-добрият начин за борба с тероризма е чрез образованието. Атаките на дроновете може да убият двама или трима терористи, но не изкореняват тероризма. Напротив той се разпространява все повече."
Когато талибаните поемат контрола над долината Суат, ситуацията крайно се изостря. Спират музиката, задължават жените да носят бурки, забраняват им да се образоват, започват да рушат и затварят училища. Наред с това по площадите се търкалят отрязаните глави на дръзналите да не се подчинят.
Но Малала не се примирява, защото "талибаните можеха да ни отнемат писалките и книгите, но нямаше да ни принудят да престанем да мислим". На 11-годишна възраст, всецяло подкрепяна от родителите си, тя започва да води блог за БиБиСи, пишейки под псевдоним, за да покаже на света как живее едно дете под окупацията на талибаните. Разказва за екзекуциите, за тормоза над жените, за забраната да се образоват. "Ню Йорк таймс" през 2009 г. дори прави документален филм за нея - "Последният училищен звънец в долината Суат". Следва номинация за международната детска награда за мир. През 2012 г. Малала е удостоена с националната награда за мир от пакистанското правителство, впоследствие носеща нейното име. Заради откритата си кампания за правото на момичетата да учат Малала и нейният баща обаче получават редица смъртни заплахи. Момичето дори тайничко, след като вечер цялото семейство заспи, проверява дали вратата е заключена...
Но идва 9 октомври 2012 г., когато талибаните, за които Малала, придобила известност с дейността си, се е превърнала в сериозна заплаха, я прострелват. Като по чудо тя оцелява.
Речи на световни форуми и участие в медийното пространство следват за Малала. Тя дори става корица на легендарното списание "Тайм". Издава своята автобиографична книга "Аз съм Малала", която се превръща в бестселър. Пакистанското момиче основава и фонд "Малала", който помага на деца по целия свят, защото "всяко момиче и момче е способно да промени света и се нуждае единствено от шанс".
Сега Малала живее във Великобритания и макар да има всички удобства на цивилизацията, тя не спира да мечтае за своята родина, която не е само с часове, но с векове назад. Там обаче няма как да се върне, защото талибаните заплашват да убият нея и семейството й.
Уважавана в различни краища на света, в собствената си родина обаче Малала не е приемана така еднозначно. Мнозина пакистанци смятат, че 17-годишното момиче е част от заговора на Запада, целящ да дискредитира страната. След като беше номинирана за Нобелова награда за мир миналата година, във фейсбук дори се появи страница "Ние мразим Малала Юсуфзаи, агент на ЦРУ". Мнозина смятат, че историята на Малала е провокация от американски, индийски или израелски разузнавателни служби с цел да бъде опозорена страната. "Какво добре е направила тя за Пакистан. Много други пакистанци заслужават повече от нея. Тя мрази армията на Пакистан", коментира пакистанец в социалната мрежа. БиБиСи пък цитира Тарик Катак, редактор на изданието "Пакистан обзървър", който заклеймява Нобеловата награда и самата Малала: "Тя е обикновено, безполезно момиче. Нищо в нея не е специално. Тя продава това, което Западът би купил". В думите на тези хора може и да има истина, но е жалко, ако едно дете е използвано по този начин.
Малала призовава момичетата в развиващите се страни да използват образованието си. "Искам да кажа на всички момичета - осъзнайте колко важно е образованието, преди да са ви го отнели", казва тя. Защото "мъдрата поговорка, че моливът е по-могъщ от меча, се оказа вярна. Екстремистите се страхуват от книги и моливи. Силата на образованието ги плаши, те се страхуват от жените. Силата на гласа на жените ги плаши", заяви Малала пред ООН миналата година.


Нобела за мир Малала поделя с 60-годишния Кайлаш Сатяртхи, който "продължава традицията на Махатма Ганди и оглавява редица форми на мирни протести, фокусирайки се върху потресаващата експлоатация на децата с финансова цел. "Това е признание за всички деца, които все още страдат в робство, принудителен труд и трафик", това бе първата реакция на Сатяртхи при вестта, че е един от тазгодишните носители на Нобела за мир. През 1980 г. Сатяртхи основава движението "Спасете децата" и оттогава дейностите му са насочени към защитата на правата на 80 000 деца. "Нещо, родено в Индия, стана глобално и днес имаме световно движение срещу детския труд. След като получих тази награда, смятам, че хората ще обръщат повече внимание в името на децата по света", подчерта Сатяртхи.


Дейността ми дава надежда на много деца и млади хора, че тяхната работа има ефект и може да донесе промяна, категорична е Малала


За Малала най-добрият начин за борба с тероризма е едно просто нещо - образованието на следващото поколение

Малала говори пред Общото събрание на ООН през 2013 г.
Снимки БГНЕС