Молитвата на Борис Христов

Магдалена Манолова
 

"...Мисълта ми, че българския народь трябва да усвои принципа на почить и уважение къмь своите първенци и го закърми като традиция, е станала за мене мечта. Това би ни улеснило да се издигнемь предь себе си и предь очите на чуждия свять, заемайки по този начинь мястото на една истински културна нация, за което нещо, естественно притежаваме необходимите качества.
Не би трябвало да ни укорявать повече и даже ние самите да се укоряваме, че завиждаме на нашите издигнали се сънародници и че се отнасяме сь пренебрежение къмь добрите дела.
Уважавай себе си.
И ще бъдешь уважвань от другите!
България чрез своите избраници действително би могла да допринесе за усъвършенствуване нивото на културния и артистичень животь вь Европейското общество.
Ето къмь какви разсъждения ме подтиква Вашата Великолепна личность и аз сияя от щастие, че мога сь открито сърдце така Вамь да говоря...
Вашь Борись"

Мечтите на Борис Христов да уважаваме себе си, за да ни уважават другите се сбъдват в тази юбилейна година. Стогодишнината от рождението на оперната легенда Борис Христов накараха света да заговори за България. Избран за личност в културния календар на ЮНЕСКО в 2014 г., големият българин и гражданин на планетата е уважен в Родината си и в цял свят с поредица от събития. Мисля, че в трудното време, в което живеем събуждането на паметта за големите личности означава нещо повече от честването на една годишнина. Означава признание за България, България, която чрез своите "избраници би могла да допринесе за издигане културния живот в съвременна Европа." Така, както някога в далечната 1967 г. Борис Христов мечтае в писмото до художника Борис Денев.

Величие и смиреност

Честването на българина, който живя в Италия, имаше особен привкус в родината на операта. Българските и италианските институции обединиха усилията си в големия празник. На 18 май, рождения ден на Борис Христов, в Националната академия "Санта Чечилия" в зала "Резонанс" на Аудиториума "Парка на музиката" се откри изложба и бяха представени два документални филма. Като автор на единия документален филм и изложбата с едно и също заглавие - "Молитвата на Борис Христов", съм удовлетворена, че празникът бе уважен от ръководството на академията и представители на българската мисия - проф. Кирил Топалов, Българския културен институт в Рим и др. Изложбеното пространство предложи своеобразен тематичен диптих - Борис Христов в света на операта (фотоизложба на домакините) и малко познатия Борис с посланията си към човечеството и България в авторска изложба "Молитвата". Избрах неслучайно този тематичен ракурс, църковнославянските песнопения, които той ни завеща и сюжета за голямото завръщане на Борис в България. Един различен ракурс, разкриващ интимните и съкровени копнежи на великия оперен артист. Записите на църковнославянски песнопения в храма, откъдето той тръгва като младеж по своя път. Всяко пано разтваря завесата за началото и завръщането в зряла възраст, за записите в магичната атмосфера на храма и мислите на Борис, родени по време на това особено свещенодействие, в което участват и неговите приятели от млади години - хористи в църковния хор. Един свят, различен от оперната сцена. Свят на молитва и изповед на завърналия се в родината Борис.
Зарадвах се, че публиката с интерес се спираше пред всяко пано и с видим интерес не само се наслаждаваше на визията (дизайн на художника Орлин Атанасов и фотосите на фотографа Мирчо Сливенски, идея и текстове на Магдалена Манолова), но се зачиташе в текстовете. Посланията на Борис.
Всъщност това им въздейства, както и неговата "На многая лета", с която сме на всеки голям български празник. Филмът "Молитвата" разтвори завесата за едно различно изживяване от познатото. Гласът на Борис, който се молеше. Различният Борис, който казва, че "не иска да се усеща, че оперен певец пее. Пейте и се молете, пеенето е умолително и омилително". В това пеене Борис изля цялата си душа. Този глас събуди дълбоки емоции, изпълни сърцата на публиката българска и италианска с онова особено усещане, което имаме в съприкосновение с божественото. Поздравленията приемах като израз на нещо, което бе дълбоко заспало у хората, а той, с божествения си глас бе предизвикал необикновеното, магичното в нас. Истината, която се познава само със сърцето. Това бе и голямото разкриване на непознатия Борис за италианската публика. Другият филм - "Писмо от Тоскана" на Георги Тошев, по-скоро биографичен, бе среща с тези, които са познавали Борис, италианците, с които е живял или работил. Два различни ракурса към юбиляря. Взаимодопълващи се, които по особен начин портретираха величието и смирението на Борис, личността, която аз възприемам като необикновена ренесансова личност.
Приех тази вечер като скъпоценен подарък, който има особена стойност в нашето време. Защото бе особен разговор с две различни времена - времето на Борис и нашето, но с послания, които са толкова необходими днес за "Мир на земли и благоволение". Защото в човешкия глас е цялата душа на човек, а гласът на Борис Христов е израз на богатата българска душевност. Нещо, което подсказва защо България избра на националния референдум на БНТ за най-голямо събитие на ХХ век "Българския вокален феномен".
 На 25 май в зала "Петраси" на Аудиториума "Парка на музиката" в Рим бе празничният концерт с младите таланти и словото на Маурицио Модуньо. Маурицио Модуньо откри вечерта с доклада "Портрета на един глас" и участието на Чечилия Гоби. Инициативите в Италия обединиха усилията на българските и италианските институции - на българското Министерство на културата, Националната академия "Санта Чечилия", фондация "Борис Христов", Българския културен институт в Рим, посолството на България в Италия и на посолството ни във Ватикана, Държавния културен институт при МВнР, на българската общност.
Концертът, отлично замислен с участието на възпитаници на фондация "Борис Христов" и "Оперно студио" към академията - двама баси и двама баритони, двама българи и двама италианици, също бе особен портрет на гласовете на българи и италианци. Програмата бе реплика на последния концерт на Борис Христов в Италия през 1977 г. - концерт с изключителна програма от барока до руската музика. Двамата българи (също и италинаските певци) - баритонът Иво Йорданов и басът Делян Славов, са специализанти към фондацията "Борис Христов" в Рим и в Оперното студио на Националната академия "Санта Чечилия".
Иво Йорданов утвърди представата ни за интелигентен певец, който показа в камерното музициране изключителни качества. Неговият "Горски цар" от Франц Шуберт бе вълнуваща вокално и артистично драма, истински театър. Докато в Рахманинов бе коренно различен - поетичен и лиричен. Явно този млад оперен талант има онези малко позабравени у нас качества на истинското вокално камерно музициране. Басът Делян Славов разкри мащабите на гласа си в песните на Н. Римски-Корсаков с патос и вокална мощ. Песни на Шуберт изпълниха и италианските певци - баритонът Серджо Витале и басът Антонио ди Матео. Но на тях се падна и трудната задача да интерпретират барокова музика. Един стил, който изисква не само различна певческа техника, но и познаване на стила. Разбрах по-късно, че за първи път изпълняват барок. Истински талант и интелигентност, красиви гласове, младост, която покоряващо поднесе шедьоврите на Страдела, Хендел, Роси и др. Внушение, което достигна до публиката някак много непринудено. Този концерт - реплика на завещаното от Борис Христов, показа, че и днес младите певци имат желание и дарба да разкриват тези позабравени шедьоври, стига да имат сцена за това. Тази програма припомни мащабите на различните лица на Борис Христов. Познатия маг от оперната сцена и изследователя - майстор в песенното творчество. Ако познаваме повече неговите оперни герои, този концерт припомни колко важно е да разкриваме и по-малко познатия вокален портрет на юбиляря.
"Молитвата на Борис Христов", изложба и документален филм с автор д-р Магдалена Манолова, обикаля света. Завещаното послание на Борис Христов за "мир на Земята и благоволение между човеците" завладя публиката от Америка до Азия, в цяла Европа. Човекът-легенда, пресъздал с героите си от света на операта сложното време на миналия век, не само издигна паметник на руската музика, но накара света да заговори за България. Завърна се в Родината и въздигна паметник на църковнославянските песнопения, влезли в музикалната памет на човечеството. "На многая лета" с неговия глас оглася цяла България на всеки голям празник заедно с празничните камбани на най-големия катедрален храм на Балканите "Св. Ал. Невски", който отбелязва 90-годишнината от освещаването на храма.
На 21 май в Брюксел в Атриума на Европейския икономически и социален комитет бе честван вековният юбилей на гражданина на света Борис Христов с концерт и откриване изложбата "Молитвата на Борис Христов", прожекция на филма "Писмо от Тоскана". Празникът е уважен от Принцеса Леа, член на кралското семейство на Белгия, ръководителя на Регионалното бюро на ЮНЕСКО в Брюксел - г-жа М.-П. Рудил, пратеници от Париж и Рим, над 30 посланици. На 18 май в Рим тържествено бе открито честването с представяне диптиха "Молитвата на Борис Христов" (изложба и филм с автор д-р Магдалена Манолова) и "Писмо от Тоскана" (филм на Г. Тошев).
----------
На 19 юни от 18 ч. в галерията на зала "България" ще бъде представена изложбата, филмът ще бъде излъчен по БНТ 1 на 19 юни от 16.30 ч., и в кино "Люмиер" от 19 ч. на 25 юни в рамките на международния фестивал "Софийски музикални седмици".

Авторката на изложбата и документалния филм "Молитвата на Борис Христов" д-р Магдалена Манолова на представянето в Рим

Изложбата в зала "Резонанс" в Рим
Снимки Личен архив