Моите високосни изповеди

Две души у мен се борят.
Две по тридесет и пет...
Неуморно и безспорно
в тяло на седемдесет...
  
Така започват "Високосни изповеди", които идват насреща на моята скромна 70-годишнина, която се надявам през март да отбележа със скромно тържество в някой клуб като "70 минути с творчеството на Лозан Такев".
Почти традиционно стана да представям най-напред в левия вестник новата си книга, която е в печатницата на БНТ. Дело е на издателска къща "Александрова дизайн", дизайнът е на Ани Богданова, и излиза с подкрепата на Албена и Антон, ръководството на Националната телевизия, и включва нови петдесет изповеди в рими и избрани 70 предишни заглавия от книги от минали години.
"Как се изтъркаляха годините! И календарите се свършиха... И как дойде като хлапе немирно, ненадейно моята внезапна първа и поредна - кръгла като нулата - годишнина!"
Тези начални редове определят като цяло облика на "Високосни изповеди", които съкровено събират откровения, пристрастия, искрени послания.
Няма как да не се опра отново на редове от книжното тяло още в началото в "Сто на седемдесет като формат":
"Защо изглеждам примерно на 100 по преживяното!
И по среброто - само като цвят в косата и в брадата...
По изписаните страници Живот...
И според новините, минали през мен като съдба..."
Поезията естествено е много лично преживяване, но споделена с човека срещу теб, с приятеля и опонента, те прави по-силен и превръща това самотно занимание в обществена потребност и същност. В стиховете надникват изписаните страници, когато си бил на двадесет, на тридесет, на петдесет години. Между редовете дишат мечти, копнежи, стъпки от пътеки и площади. Улиците на живота ти надзъртат като трудно проходими урви, върхове и бездни... Те са "част от пропастта между омразата и обичта. Между живота и смъртта".
В тези изповеди е и "есента, в която си отива лятото и идва зимата"...
Точно тук просто няма как да не цитирам четири реда от "Вода от стомната":
"Белези от рани и от болка са
песните, налети лично в стомните...
Жадно преглътнете. Вижте само колко са...
И поне една от тях дано си спомните!"
Това е и преразказът на Ботевия стих "Но стига ми тая награда..."
Всъщност последната инстанция за рецензия има право читателят. Само читателят.
В "Наследство" от "Изповедния ми триптих" съм определил и личното наследство на децата ми:
"И какво ще оставя след себе си аз?
Само няколко хиляди стари изрезки от вестник!"
А "Изрезки от вестник" е единадесетият сборник с лозанки, който също е свързан със седемдесетата ми годишнина и излезе вече от печат благодарение на подкрепата на моята близка Вера Димитрова от Сан Диего, която, след като прочела в ДУМА, че никой не е откликнал от помолените над двадесет български и европейски политици да подкрепят финансово публицистиката и сатирата, изпрати веднага малка сума като съдействие и помощ към банковия ми личен кредит за издаването на книгите...