Могат ли 20-те да се разберат?

Когато се срещат лидерите на страните от Г-20, Групата на двадесетте най-развити икономики в света и ръководителите на най-влиятелните международни организации, наблюдателите винаги се питат могат ли 20-те да се разберат, да постигнат съгласие. В Санкт Петербург стана ясно, че могат, но само, когато говорят за икономика и финанси.

Световната икономика се нуждае от устойчиво развитие, а не просто от застраховка срещу остри прояви на криза. Тази теза звучеше най-често в Санкт Петербург, където се състоя поредният форум на Г-20. Като цяло лидерите заявиха, че смятат днешната ситуация в световната икономика за удовлетворителна. За първи път от няколко години развитите страни започнаха да демонстрират положителна динамика. Положението наистина е обнадеждаващо, но все пак несигурно. Чу се предупреждението, че кризата може и да се върне, ето защо е необходимо да се предприемат съществени мерки, за да не се допусне ново икономическо "потъване". Двадесетте смятат за необходима по-нататъшната концентрация на усилията за излизане от най-продължителната в най-новата история финансово-икономическа криза.
В Петербург лидерите на 20-те държави и на основни международни организации приеха редица важни решения в сферата на глобалните финанси, икономическия ръст, създаването на работни места и съкращаване на държавните дългове. Двудневната среща завърши с обща декларация, а приетата икономическа програма експертите нарекоха една от най-продуктивните в цялата история на Г-20. Групата на двадесетте прие Санкт-Петербургски план за действие за всяка страна. В него са определени средносрочни цели по намаляване на бюджетния дефицит, а също така и по провеждане на структурни реформи. Става въпрос за мерки, свързани с регулиране на пазара на труда и данъчното облагане, развитието на човешкия капитал, модернизацията на инфраструктурата. Целта е да се гарантира дългосрочно стабилизиране на глобалната и националните икономики. Една от основните цели за развитието до 2017 г. е съкращаване на бюджетния дефицит и дълговите задължения, обявиха лидерите на Г-20. Днес в много страни от "двадесетицата" държавният дълг е съпоставим с обема на БВП. В Япония той дори го надвишава двойно.
Другата гореща тема бе финансовото регулиране. Обсъдени бяха стандартите "Базел-3", които ще започнат да влизат в сила още от 2014-а. Сериозно внимание бе отделено и на т. нар. списък Too Big to Fail (Прекалено големи, за да банкрутират). Световните лидери единодушно се съгласиха, че 28 банки и 9 застрахователни компании, такива като Bank of America, Citigroup, Goldman Sachs, Wells Fargo, са прекалено важни за глобалната икономика и не може да се допусне техният фалит. По отношение на тях бе решено, че ще се наложат допълнителни надзорни мерки и изисквания към акционерите им.
Двадесетте дискутираха и друга болна тема - борбата за данъците. Страните от Г-20 предприемат всевъзможни мерки фирмите да плащат данъци именно в онези страни, където те получават печалбата си. Обемите на неплатените данъци са поразителни: само за 2012-а в офшорните зони са били изведени над 8 трилиона долара - с 6% повече, отколкото предишната година. А общо за последните 40 г. според оценките на независими експерти в офшорки от данъци са били укрити 32 трилиона долара. Конкретните решения на срещата в Петербург засягат именно мерки за борба с неплащане на данъци. Двадесетте се надяват, че принципното им решение за създаване на глобална система за обмяна на данъчна информация между страните ще ги подпомогне в тази битка.
Участниците във форума обърнаха внимание и на задачата за създаване на нови качествени работни места. Темата за безработицата продължава да бъде особено болезнена за почти всички държави. Въпреки че се забелязва известно икономическо раздвижване, нивото на безработицата продължава да е изключително високо и е далеч от докризисните си показатели. Днес в страните от Г-20 без работа са над 90 милиона души. При това една трета от тях са безработни повече от година.
Лидерите на Г-20 обявиха категорично, че смятат за свой приоритет укрепването на растежа на икономиката и създаването на работни места.
Размяната на мнения за финансовата реформа и перспективите за глобалната икономика отнеха далеч повече време, отколкото дискусиите за евентуална силова акция срещу Сирия. Но пък именно тази тема предизвика най-голям интерес не само сред участниците във форума, но и сред наблюдателите. Срещата на върха на Г-20 в Санкт Петербург се превърна в международна битка за Сирия.
Принципните разминавания в позициите на Москва и Вашингтон за излизане от сирийската криза са добре известни. Надеждите, че непланираната извънредна среща между Путин и Обама може да изглади тези различия обаче бързо се изпариха. След 20-минутния разговор стана ясно, че всеки е останал на своите позиции и сближаване няма. Белият дом се готви за удар, Кремъл пък предупреди, че ще приеме каквито и да било удари без санкцията на ООН като "акт на агресия". Мненията на другите са разделиха. Вярно е, че американският президент получи подкрепата на 11 държави. В Санкт Петербург обаче за Обама прозвуча тревожен сигнал. Срещу силовия сценарий се изказаха не само традиционните противници на агресивните действия, но и държави, предпочитали преди да пазят неутралитет. В Санкт Петербург обаче най-неприятна за госта от Вашингтон със сигурност е била позицията на Европейския съюз, който също се обяви против силова акция срещу Дамаск, особено без санкция на ООН. След решението на британския парламент, който забрани участието на Лондон в подобна наказателна акция, това бе вторият шамар за Барак Обама.
Но европейското мнение всъщност е съвсем логично защото планът на Обама има всъщност един голям недостатък - Вашингтон изобщо не споменава до какво ще доведе агресия срещу Дамаск. А последици ще бъдат непредсказуеми. Удар срещу Сирия със сигурност ще дестабилизира целия Близък изток. Няма съмнение че Дамаск ще отвърне на атаката, при това най-вероятно, като удари цели в Израел. От своя страна, Иран вече предупреди, че няма да стои безучастно, а също ще атакува. Турция пък, която играе може би най-активната роля в цялата тази "игра", също може да "получи" някои и друга ракета.
Но проблемът не е само в предстоящата размяна на удари и кръвопролитието, което ще последва, както и безумният поток от бежанци, който ще залее Европа. Проблемът е, че всичко, свързано със събитията в Близкия изток, директно се отразява на глобалната икономика, защото това е регион, който снабдява голяма част от цялата световна икономика с енергоресурси. Можем да си представим какво ще се случи с цените, ако в Близкия изток наистина стана сериозен сблъсък. И тогава всичките тези иначе добри решения от Санкт Петербург ще си останат само на хартия и може би за дълго...