Могат, ако искат

Заклеха се, вече имаме нови народни представители. Ако искат, могат да направят така, че държавата ни да стане по-добро място за живеене. Те могат да ни изтеглят от тинята, но могат и да се заровят дълбоко в нея. Всичко опира до това какъв е основният им мотиватор да седнат на депутатските банки. И до способности.

Преди избори всички обещават, след избори твърде често забравят. Понякога осъзнават, че са анонсирали откровени глупости, само и само да ги хареса народът. И опираме до въпроса какво иска народът?

Очаквано бе и се случи - ГЕРБ поне привидно бяха изтикани в ъгъла, наказани и пренебрегнати. Това иска народът, след като изпрати в НС толкова техни противници. Новите любимци вече включиха иронията и започнаха да "бият" по гербаджиите. Могат ли обаче тези противници наистина да бъдат опозиция, или с властта ще дойдат и изкушенията? Изглежда леко абсурден опитът на всички да се представят като автентичния противник на ГЕРБ, единствения истински борец срещу статуквото. Още повече, че реално почти всички от тях в някакъв етап от битието си са заигравали под една или друга форма с останалите. Не са толкова чисти и неопетнени.

В първия си ден парламентаристите прогнозираха, че последният им ден в това НС няма да е след 4 години - по-скоро ще е, и го знаят. Затова ще продължат да търсят народната любов. Започнаха смелите заявки за поредни разтърсващи реформи, грандиозни законодателни промени и грижа за всички, страдали от ГЕРБ и кликата им. 

Избрахме ги, за да изринат Авгиевите обори и да ни поведат по чист и подреден път напред. Те ясно осъзнават какво искаме да чуем. Проблемът е дали знаят как да го направят, могат ли и искат ли. Страшно ще е, ако прекалено залитнат по исканията на масата, без да се замислят какво може да последва. Уви, мнозинството българи действа първосигнално и единственото, което иска, е да "измете политиците". А после?

Кой ще управлява, ще провежда политики, ще "сресва" разнородните искания на суверена? Повечето българи и хал хабер нямат какво ще последва, ако се реализира мечтанието им за вот по пощата. Махането на партийните субсидии лесно може да отвори вратата към разюздана политическа корупция и неприкрит лобизъм. Повечето от "новите" залитнаха в ухажване на българите зад граница, дали обаче и българите тук искат същото? Изборни реформи пак ни чакат, стана ясно от всички изказвания. Дано отново не са в полза на определен политически субект, не са резултат от безпринципни договорки, не са писани набързо и не са поредната стъпка към хаос, манипулации и машинации.

Те, новите депутати, могат да бъдат и добри, и лоши. Важното е да не си повярват прекалено много, докато са на власт. Един от тях вече се размечта за Крумови закони. Искаме ли обаче нови Цветановци да ни съдят без съд, да ни наказват без постановление, че и да излъчват "процеса", за да трупат бонус точки за рейтинга си на велики цезари? Те, новите депутати, могат да са смирени и загрижени за всички българи, важно е да го поискат.

А ние трябва да ги следим и да ги "осъсвестим", ако се налага.