Модест Мусоргски - този светъл гений на Русия

Певец на музикалната правда, борец за социална справедливост и за човешка свобода - такъв се разкрива пред нас в своите произведения руският композитор Модест Мусоргски. Неговата музика е вопъл, стон на страдащата човешка душа. Тя е страстен и непримирим протест срещу насилието и потисничеството. Неговата музика е възторжен химн на живота. В произведенията на Мусоргски сякаш израства Русия - безкрайна, просторна, волна, огласена от суровите гласове на бурлаците, от тържествения звън на камбаните, от могъщия грохот на бунта...
Мусоргски се нарежда между най-самобитните творци на руската култура през втората половина на ХIХ век. В музиката му намират могъщо отражение острите социални конфликти на руското общество, които постепенно подготвиха големите революционни взривове. Носещ в себе си голямото сърце на творец и човек, остро реагиращ на несправедливостта и насилието, с болка и искрена топлота откликващ на човешките страдания, той се оформя и израства като музикален творец, който страстно разкрива и разобличава обществените пороци.
Художественият критик Владимир Стасов много добре е успял да долови тази могъща страна на гения на Мусоргски, сочейки, че в неговите произведения е пресъздаден "океан от руски хора, съдби, характери, отношения, нещастия, непоносима тягост..."
Основната интонация, основният мотив в музиката на Мусоргски е горещата и искрена любов към човека, към хората. Тази любов е изразена просто и непосредствено в думите на композитора: "...И сега, и вчера, и преди седмица, и утре - една мисъл ме владее - да кажа на хората ново слово, думи на дружба и любов, правдиво звучащото слово на скромен музикант, но борец за правдива мисъл в изкуството."
Мусоргски страстно се стреми да създаде изкуство, "любящо човека", което е в състояние да развълнува най-съкровените кътчета на човешката душа. Тази огромна неподкупна любов го подтиква и вдъхновява при създаването на музикални образи с пленителна душевна красота, помага му да постигне многообразие при обрисуването на човешките характери. Интересът към селянина, съчувствието към идеите на селските бунтове го сближават до голяма степен с поезията на Некрасов. Мусоргски е забележителен психолог и сърцевед. По дълбочината на психологическия анализ, по силата на художественото разкриване на съкровените кътчета на човешкото преживяване той е близък и родствен на Достоевски, Толстой, Репин, Перов.
Жизнената среда и творческият път на Мусоргски са твърде типични за прогресивния художник-борец в условията на жестоката и безпощадна епоха на царска Русия от втората половина на ХIХ век.
Съдбата на Мусоргски е безпощадна и трагична. Изобличител на обществените пороци, приятел и другар на угнетените, той непрекъснато е преследван, унижаван и оскърбяван от царската цензура и реакционната критика. Материалните лишения и тежките нравствени страдания се оказват решаващ фактор за ранната жизнена катастрофа на този светъл гений на Русия.
Първите десет години от живота на бъдещия композитор протичат в село Карево, Псковска губерния, откъдето запазва завинаги спомените от селския живот и приказките, които е слушал от своята няня. С музика се занимава от малък. Първа учителка по пиано е неговата майка. Мусоргски завършва школата за гвардейски подпрапоршчици и е зачислен в Преображенския полк, откъдето започва военната му кариера. Но музикалните занимания не прекъсват. Решаваща роля изиграва срещата му с Балакирев, на когото става ученик и участва в музикалния кръжок, наречен от Стасов "Могъщата група".
Закипява трескав и организиран творчески живот. Зараждат се замисли, създават се произведения, оформя се творческият облик на композитора. Появяват се оперните шедьоври "Борис Годунов" и "Хованщина", забележителните песни и клавирните творби, сред които се открояват "Картини от една изложба". В интерес на музикалното творчество Мусоргски изоставя военната кариера. Става чиновник в Горския департамент. Но това му отнема от скъпото време за творчество. Небрежен в своите служебни задължения, той е принуден да изостави работата. Изпада в остра материална нужда. Всичко това, заедно с интензивната творческа работа, подкопава силите му. Животът на Мусоргски угасва на 28 март 1881 г., когато се намира в разцвета на своите творчески сили, изпълнен с нови идеи и творчески замисли.
Творчеството на Мусоргски поразява с необикновената дълбочина и богатство на съдържанието. То е дълбоко руско, национално по дух и характер. В него доминира общественото, социалното над интимното, индивидуалното. Но те са преплетени тясно и взаимно проникват. Най-пълно творческият гений на композитора се е проявил в музикално-сценичния жанр, в операта, която особено много подхожда на неговата художествена натура. Оперите "Борис Годунов" и "Хованщина" са грандиозни музикални фрески, вълнуващи звукови платна, наситени с психологизъм и художествена правда. Наред с гениалните музикални драми "Борис Годунов" и "Хованщина", наред с искрящата от жизнен хумор комична опера "Сорочински панаир", Мусоргски създава самобитни по своя характер инструментални и камерно-вокални творби. В тях той се насочва към реалистично изобразяване на света, в тях той се стреми към разкриване на образи и сцени, взети непосредствено от живота. В музикалното творчество на Мусоргски преобладават вокалните и музикално-сценичните жанрове. Инструменталните и оркестровите произведения са сравнително по-малко на брой, но и в тях се проявява с не по-малка сила и пълнота самобитният творчески дар на композитора. В тях се забелязва до известна степен проникването на песенни елементи.
Мусоргски се утвърждава като творец на музикалната правда, като ненадминат майстор на социално-психологическия музикален портрет. Той се стреми да долови и най-тънките трепети на човешката душа, едва доловимите нюанси на психологическото състояние, сложността на чувствата и преживяванията на човека, за да ги пресъздаде музикално. Поради това музиката му е действена, импулсивна, жива и непосредствена. Това особено осезателно се проявява във вокалните произведения на композитора, в песните и романсите, в оперите му, където особено внимание е отделено на словото, на вокалната интонация, която непосредствено произтича от говорната интонация и става изразител на емоционалното състояние, на душевните преживявания. Тази особеност на музиката на Мусоргски прониква и в неговите инструментални и оркестрови произведения. Едновременно с това в инструменталната музика на композитора се проявяват и други страни от неговия творчески облик. Това е усетът за тембър и колорит, ярката звукова образност, пълнотата на музикалното изображение, която достига до ярка асоциативност, поражда едва ли не зрими образи. Мусоргски предпочита програмността в инструменталната и особено оркестровата музика, стреми се да пресъздаде състояния и настроения, които се свързват с определени картини от природата или явления от живота. Всичко това го оформя като забележителен майстор на музикалната живопис.
Грандиозните оперни шедьоври "Борис Годунов" и "Хованщина" са велико и неповторимо художествено явление, нямащо равно на себе си. В тези произведения е постигнат идеалът за музикална драма, при органично сливане на словото, жеста и музиката, към които са се стремили великите оперни реформатори Монтеверди, Глук, Вагнер и Верди. Те ни завладяват със своята жизнена правда, реализъм и необуздан новаторски дух. Композиторът постига самобитен музикален език, изграден върху основата на словото, на човешката реч, на майсторското претворяване на говорните интонации. Своята естетическа позиция Мусоргски изразява със знаменитите думи: "Иска ми се... моите действащи лица да говорят на сцената, както говорят живите хора, но при това така, че характерът и силата на интонацията на действащите лица, поддържани от оркестъра, да достига своята цел, т.е. моята музика трябва да бъде художествено възпроизвеждане на човешката реч като външна проява на мислите и чувствата, трябва без насилие да се превърне в музика, правдива, точна, но художествена, високо художествена. Ето идеалът, към който се стремя."
Мусоргски е неуморим и непримирим борец за изкуство, което да служи на хората, на народа. Той се нарежда между най-значителните творчески личности на руското изкуство от втората половина на ХIХ век, редом с Толстой, Достоевски, Чехов, Тургенев, Репин, Верешчагин, Перов, Римски-Корсаков, Чайковски...
"Музиката е средство за беседа с хората, а не цел..." Тази мисъл, изказана от композитора, разкрива неговото творческо кредо, неговата художествена позиция на творец-реалист.