Моделът на саможивия творец не е актуален

Силви Басева е завършила Националната художествена академия през 1992 г., специалност "Стенопис" в класа на проф. Мито Гановски. Работи в областта на живописта, витража, стенописа и текстила. Има над 15 самостоятелни изложби в страната и множество участия в съвместни изложби в България и чужбина. Нейни творби са собственост на галерии и частни колекции у нас и по света. Нейни витражи има в община Балчик, в частни домове, хотели и заведения. Тя е сред учредителите на фестивала "Художници, Балчик, Любов", член е на СБХ. Участвала е в над 15 пленера по живопис. Носителка е на награда от конкурса на фирма "Тодоров" - "Философия на виното и живота" (2004). Омъжена е, има син и дъщеря.

- Госпожо Басева, кои автори участват в изложбата на участниците в пленера "Художници, Балчик, Любов", която може да се види до края на август?
- Изложбата, подредена в градската галерия в Балчик, е с творби на участници в пленера, който се състои в града всяка година през април. След това през лятото се представя създаденото от тях. Тази година се показват картини от последното издание и от няколко предишни, защото се пада 10-годишнина от първия пленер. Харесваме мястото, отиваме там през пролетта, закопнели след дългата зима да видим морето, да се вдъхновим, да отделим седмица-две за творчество. Инициатори на проявата сме Дарина Янева, Андрей Янев, Петър Савов и аз - първите два пъти сме ходили без предварителни уговорки с галерията, с общината, а после започнаха да ни помагат и те. Привлякохме други колеги с финансовата подкрепа на община Балчик, а за последните три пленера - и с помощта на двореца. В тазгодишната изложба участват и доц. Борис Желев, преподавател по стенопис във ВТУ, Георги Липовански, Роберт Цанев, преподавател по дърворезба в НХА, Николай Иванов, който е и представител на група "Ом", Надежда Кутева, която преподава по рисуване и живопис в НАТФИЗ, Веселин Дамянов. Стремихме се от всеки да има представени по 2-3 творби. Имали сме участие и на бургазлиите Огнян Петков, Лора Янева и Георги Динев, председател на Бургаската група на художниците, както и на Иван Стратиев. Част от произведенията може да се купуват, други са от фонда на галерията, които подаряваме след всеки пленер. Този фонд ще се пази завинаги и работите ни ще се представят по различни поводи, което е ценно и за нас. Така взаимно сме си полезни.
- Какви са вашите наблюдения - хората имат ли отношение към изкуството, склонни ли да купуват произведения?
- Определен кръг от хора са склонни да дават пари за изкуство. Друг въпрос е, че невинаги това съвпада с техните материални възможности. Ще се борим в едни по-добри времена и пазарът да се отвори малко, защото в момента е много ограничен. Иначе си имаме своите почитатели. В България всичко е толкова объркано и толкова често се сменят пластове и прослойки, че тъкмо се установят някакви неща, дори в медиите - рубрики, предавания и др., които насочват зрителя да ги търси, и те се сменят по някакви обективни или субективни причини. Галерии започват добре, но не просъществуват повече от няколко години, закриват се, идват други. Цялата тази сменяемост на всичко не е за добро - трудно се проправя пътека към публиката, с много работа и постоянство. Постепенно започва да се стига и до истинските ценности. Но хората първо трябва да уредят други, по-битови неща, за да се обърнат към изкуството.
- Всичко това не позволява да се утвърдят едни хубави традиции.
- Да. Няма приемственост. Публика се възпитава - като види човек някое събитие, което има повторяемост, проявява интерес и към следващите издания. Това подпомага и организаторите, и творците. При нас пазарът е хаотичен, не може да се предвиди нищо, което е много трудно за човек на свободна професия.
- СБХ навремето представяше наши творци на международни форуми, също и на обменни начала с творческите съюзи в други страни.
- Престижно е да имаш един съюз зад гърба си, но като международна дейност в момента нищо не се прави. Тук се организират инициативи, залите на "Шипка" 6 са много хубави, но само това. Макар да смятам, че един творец не бива да очаква някой друг да се грижи за неговите неща, той сам трябва да се постарае да си ги подреди и да ги предизвика да се случат. Но все пак трябва да има някакви реално работещи организации.
- Съществува ли общност на художниците, сътрудничите ли помежду си, правите ли заедно проекти? Има ли го този съвместен живот на гилдията?
- Много трудно... Контактуваме на по-малки групи. Например пленерите са чудесен начин - откъсваш се от всекидневието и прекарваш няколко дни с хора от твоята гилдия. От такива общувания се раждат хубави проекти, тъй като в големия град всеки работи по собствена програма и малко сме разединени. Дори такива емблематични места за среща на художници като на "Шипка" 6 се поразградиха, създадоха се едни безлични частни кафенета, които в никакъв случай не могат да имат атмосферата, която съществуваше. Може би и цените са станали непосилни за по-голямата част от творците, така че бохемата няма къде да се събира. Пленерът е 1-2 пъти в годината, но е извънредно събитие, през останалото време контактът липсва. Покрай по-близките приятели се ходи на откриване на изложби, срещаме се, разменяме по някоя приказка, но го няма онова място, където, когато и да отидеш, все ще има с кого да се видиш и да споделиш новини.
- Каква е ролята на галеристите, които добиха доста опит в този "бизнес"?
- Когато един автор е в по-тесен контакт с някоя галерия, това обикновено е за хубаво. Около всяка галерия се оформя кръг от единомишленици, в изяви тук или в чужбина, организации на пленери, пътувания и т.н. Но липсва меценатът, който да подкрепи по-сериозна международна дейност.
- Какво мислите за виртуалните галерии, които се появиха в последните години?
- Това е територия, която дава нови възможности. Аз също вече имам сайт - това е ниша, която не съм използвала достатъчно. И като че ли още е слабо застъпена сред колегите. В днешните времена всичко е много динамично, творчеството поглъща голяма част от всекидневието ни, но трябва да отделяме време и за поддържането на връзката с публиката. Никой не ни е учил на тези неща, а може би трябва - как да се саморекламираш, да направиш контакти с галерии или интернет сайтове. Защото със стоене само в ателието не става. Моделът на саможивия творец не е актуален.
- Много частни лица, фирми, банки оформят домовете и офисите си с произведения на изкуството в търсене на индивидуалност и с цел естетизиране на средата. Това дава ли по-големи възможности за приложното изкуство?
- Да, в последните години се налага разбирането, че ако искаш да направиш нещо по-представително, по-различно, трябва да включиш в интериора произведения на изкуството. Или да се допиташ до дизайнер, който да оформи нещата професионално, за да имаш жилище или офис, което е стилно и неповторимо. И това е процес на някакво узряване. С моя колега Петър Савов работихме витражи, рекламирали сме се по изложения и в началото хората изобщо не знаеха какво е витраж. А след 3-4 години вече задаваха по-конкретни, по-ориентирани въпроси. Оптимистка съм, че нещата ще се развиват в по-добра посока, лошото е, че в България всичко се случва прекалено бавно.
- Изкушавате ли се от илюстриране на издания?
- Случвало ми се е, но не мисля, че там ми е силата. По-скоро репродукции на готови мои работи са били включвани в книги. Илюстрацията предполага мислене в друга посока, различна техника, по-наситена с детайл. Но всичко е предизвикателство, ако имаш интересна поръчка - хубава работа не се връща. Един творец не бива да казва - това не го мога. Експериментът е нещо много важно. Ако говорим за чисто творческите посоки, има опасност, веднъж ако налучка някакъв стил или индивидуалност, един автор винаги да работи само тях, залагайки на сигурно, на това, което харесва публиката. В този смисъл уважавам художници, които представят неща, встрани от всичко, което сме виждали от тях. Най-страшно за един творец е да започне да репликира сам себе си.