Многоцветната дъга на молекулите

Когато кандидатстваме за финансиране по европейските програми за наука, важно е не само какво можем и дали имаме пари за съфинансиране, но трябва да докажем, че държавата се интересува от това, което правим, иначе не става. Отношението на държавата към науката е основата, върху която ставаме разпознаваеми в международното научно пространство. Европейските институции не дават пари за научни проекти в държави, които не се интересуват от собствената си наука, защото го приемат като пилеене на пари. Така доц. Павлета Шестакова обяснява успеха на лабораторията, в която работи и участието й в проект, финансиран от Седма рамкова програма за наука на ЕС. Тя е зам.-директор на Института по органична химия с Център по фитохимия (ИОХЦФ) при БАН и е сред шестимата учени, които съставят екипа на Лабораторията по ядрено-магнитен резонанс (ЯМР).  
В проекта участват ЯМР-лаборатории от 17 европейски страни и целта му е да се приобщят източноевропейските учени към единното изследователско пространство в тази актуална област. Участието на българската лаборатория е станало възможно благодарение на модерната апаратура, с която тя е оборудвана. А

тази апаратура е закупена с държавни средства

- чрез проект, който екипът спечелва през 2005 г. в конкурс за уникална научна апаратура на Националния фонд "Научни изследвания" на просветното министерство. Около 1,7 млн. лв. е стойността на основната конфигурация на модерен ЯМР-спектрометър с мощност 600 мегахерца, като съгласно условията на конкурса учените съфинансират закупуването му с над 500 хил. лева (30% от стойността му). При следващ конкурс през 2009 г. лабораторията успешно дооборудва апаратурата със специализирани модули за изследване не само на течни, но и на гелообразни и твърди проби на стойност около 650 хил. лв. Със собствени средства учените са успели да обновят и съществуващия малък ЯМР-апарат с мощност 250 мегахерца, инсталиран още през 1981 г. по проект на ЮНЕСКО (няколко години след създаването на Центъра по фитохимия в института под егидата на международната организация). Тогава това е бил първият импулсен ЯМР-спектрометър с криомагнит в България и региона. След обновяването му с нов магнит и устройство за автоматично подаване на пробите сега учените го ползват за рутинна работа. Това ни спестява много време, тъй като работи автоматично, зареждаме го в края на работното време, през нощта той извършва сам експериментите, които сме му задали, и на сутринта можем направо да започнем научната си работа, обяснява доц. Шестакова. Така с помощта на над 2 млн. лв. от държавата лабораторията в Института по органична химия е превърната в достатъчно модерна база за ЯМР-изследвания. Неотдавна Европейската комисия призна "Националния център по ЯМР спектроскопия - Bulgarian NMR Centre", и го включи в списъка с Европейски научни инфраструктури под №852.
Всъщност

какво е ядрено-магнитен резонанс?    

Неизкушеният в науката човек трудно схваща всичките тези радиовълни в магнитно поле, които при насочване към изследвания обект раждат някакви сигнали, които се "улавят" и се пращат в компютъра, където пък с помощта на математически изчисления се превръщат в... спектър. Важното е, че цялата тази магия дава възможност за много детайлно изследване на химическата структура на веществата и на отделните структурни фрагменти на молекулата, които са важни за нейното функциониране. Така може да се разбере например как действат белтъците, които са "градивните единици" на тялото ни, и как те си взаимодействат например с даден лекарствен препарат. По думите на Павлета Шестакова, ЯМР-спектроскопията е уникален  аналитичен метод и в момента е хит, авангардно направление в световната наука, в който се инвестират огромни средства. Достатъчно е да кажем, че ЯМР дава ново знание и едно от основните му приложения е при създаването на лекарства срещу раковите заболявания. Всички знаем, че традиционните препарати за химиотерапия нямат селективно действие и влияят както на туморните, така и на здравите клетки в организма. Учените в света се опитват да решат този огромен проблем, като с помощта на ЯМР-изследвания

търсят начин да създадат лекарства

които въздействат целенасочено на тумора, като обаче щадят организма.     
Друго направление в ЯМР-изследванията е получаването на информация за структурата на веществото и връзката й с неговите свойства, например при създаването на нови функционални материали, като литиево-йонни батерии, наноразмерни лекарствени носители или полимерни гелове. Последните са предназначени както за фармацията, така и за козметичната промишленост, за очистване на замърсена среда в екологията и пр. Всички тези нови и важни научни направления са включени в изследователската дейност на лабораторията, чийто ръководител е проф. Светлана Симова, като изследванията се реализират в рамките на различни национални и международни проекти и сътрудничества, благодарение на значително разширените възможности на новата апаратура. В последно време в България постоянно ни внушават, че науката едва ли не трябва да влиза от колбата в цеха, та и аз съвсем тъпо питам събеседничката си: "А науката ви до бизнеса стигнала ли е?" Оказва се, че екипът на лабораторията изпълнява поръчки на различни фирми - чужди и български (!), предимно фармацевтични. Обикновено целта е да се докаже идентичността и чистотата на даден продукт в съответствие с изискванията, поставени за него. Правени са такива анализи за "Софарма", за "Биовет", "Актавис", "Асарел-Медет", АЕЦ "Козлодуй" и други, както и за белгийски, германски и френски фирми. Лабораторията извършва анализи за всички химически и фармацевтични факултети на наши вузове. С приходите от тези дейности, които не са "дълбока наука", учените успяват да покрият разходите - около 30 хил. лв. годишно, за консумативите, с които работят апаратите - криогенни течности като течен хелий и течен азот. Ако обаче нещо се повреди и се наложи ремонт - не дай, Боже!
Връщаме разговора пак към проекта по Седма рамкова програма. Според доц. Шестакова има огромна полза от съвместната работа с учени от над 20 европейски страни, защото има и възможности да се пращат млади учени за обучение в утвърдените европейски ЯМР-инфраструктури, където могат да усвоят модерни ЯМР техники и новостите в тази научна област. Ако бъдат създадени условия, които да ги мотивират да се върнат на работа тук, ползата за това направление в България ще е огромна, смята зам.-директорката на института. Където и да отиде човек в БАН, няма начин да не стигне до този огромен проблем -

липсата на мотивация за младите учени

заради ниските заплати. Млад химик, назначен след завършването на университета, тук получава 320 лв. заплата, а главен асистент една година след защитата на дисертацията си - 499 лв. Бруто. След удръжките, иди че храни с тези псевдопари младо семейство!           
    В лабораторията още страдат за една от докторантките, която е защитила дисертацията си в средата на миналата година, работела е перфектно, а през февруари т.г... заминала в Германия. И там учените не са милионери, но все пак заплатата им е многократно по-висока от тукашната, както знаем. Слава богу, главен асистент Явор Митрев, който миналата година защитил дисертацията си, все още работи в ЯМР-лабораторията... А за докторската степен надбавката е само 60 лв., БАН просто няма пари за повече. А в някои вузове докторските пари са над 160 лв... Сега нов докторант ще започне обучението си тук от септември. Имаме 20-ина докторанти в института, но в последните няколко години много млади учени ни напуснаха и заминаха в чужбина, кахъри се доц. Шестакова. Хора можещи, много добре подготвени, изградени като добри учени в академията и накрая - изгубени за България!
Иначе учените от лабораторията непрекъснато търсят сред завършващите студенти такива, които са способни и имат желание за научна работа. Преподаваме в Софийския университет, имаме съвместна дейност с Пловдивския университет, с ХТМУ, по-рядко с Бургаския университет, разказва Павлета Шестакова. Питам как е положението с неплатените отпуски - заради ниския бюджет на БАН, който не покрива дори фонда "Работна заплата", в последните две години се налага институтите да излизат 1-2 месеца в неплатен отпуск. О, тази година, след като в академията бе въведено диференцирано заплащане на звената според резултатите им, получихме малко повече бюджетна субсидия като институт с много добри показатели. Въпреки това, след като разчетохме парите за второто полугодие, се оказа, че в нашия институт ще имаме само 4 неплатени дни до декември, усмихва се доц. Шестакова.
Според нея в БАН все още е запазен висококвалифициран научен потенциал, тук се обучават млади учени на много високо ниво, институтите са разпознаваеми в чужбина, ценят ги. Проблемът ни е в липсващата досега държавна политика за наука и на дългосрочна перспектива за развитието й, както и за връзката наука-бизнес, казва Павлета Шестакова. Тя се надява, че ще бъде създадена и защитена пред ЕС оперативна програма целево за наука и иновации.
В момента ИОХЦФ заедно с няколко други институти на БАН разработва дългосрочна програма "Интелигентно

оползотворяване на националното биоразнообразие

за икономическо развитие и устойчив растеж". Целта е тя да се превърне в национална стратегия за ефективно оползотворяване и опазване на националното биоразнообразие чрез създаването на атрактивни продукти за здравето на човека - лечебни и хранителни добавки, козметични препарати и други търсени сродни полезни продукти. Още повече че тук пътят вече е изпробван - с лабораторията по биологично-активни вещества в Пловдив, която е част от ИОХЦФ и с фирма, създадена от професор Христо Крачанов, който е работил в него, отдавна вече се произвеждат известните сокове "Витанеа" - от арония и други полезни плодове, базирани върху научните изследвания, осъществени в ИОХЦФ.     
А от 16 до 19 септември предстои 14-ият ЯМР-симпозиум на страните от Централна и Източна Европа, който ще се състои в България и институтът е негов домакин. Паралелно ще има среща на потребителите на апаратурата на фирмата "Брукер Биоспин" - двата ЯМР-спектрометъра в лабораторията тук са произведени от "Брукер Биоспин". По думите на доц. Щестакова това е признание за създадената научна ЯМР инфраструктура и за усилията на българския научен екип да развива този метод в региона. Защото друга апаратура на такова ниво за изследване на био- и нанометериали на практика в региона няма.