Многоликите протести

В последните няколко месеца вълна от протести заля доста страни в различни краища на планетата. Хората се събираха по улици и площади по какъв ли не повод и с различен променлив резултат. Някои прояви на народното недоволство уж успяха да постигнат онова, заради което хората пренебрегваха уюта на домовете си. Други - за съжаление, или пък за щастие - нямаха този късмет. А трети продължават да се борят за каузите, в които участващите в тези събирания вярват. Обединява ги обаче едно - всички те накараха света да им обърне поне някакво внимание: да разбере, че определени проблеми не само продължават да съществуват и властите нехаят, но ситуацията наистина е станала нетърпима.

Коронавирусът се превърна в онази обща грижа, която принуди хората в почти всички държави да направят едно и също: да се затворят вкъщи, да се опитват да вършат служебните ангажименти дистанционно, да се откажат от обикновени разходки в парка, да ограничат пиенето на кафе с приятели и да сложат на пауза всичко онова, което досега се приемаше за даденост. Обаче именно необходимостта от социално дистанциране, загубата на доходи и работни места се превърнаха в основните причини, поради които мнозина започнаха да изразяват явното си недоволство от случващото се.

Клоуни, измислени персонажи и различни артисти организираха в Мексико акция, настоявайки за помощ от правителството, тъй като карантината им отне почти всичко: публика, ангажименти и - съответно - заплати. В Америка мащабни протести превзеха няколко щата като реакция на действията на управляващите и рекордната безработица, а молби за помощи са подали 22 милиона души!

В Бразилия медицински сестри се събраха на символичен митинг, за да почетат паметта на здравните работници, засегнати от КОВИД-19 кризата. Уличните акции бяха подкрепени дори от президента на страната: Болсонару нарече съгражданите си патриоти, като междувременно подозрително кашляше.

За допълнителна помощ от италианското правителство настояваха собственици на ресторанти в Милано и Берлин. Представители на бранша за организиране на сватбени тържества и празнични събития в Израел недоволстваха срещу икономическите загуби, които търпят заради предпазните пандемични мерки. Готвачи от заведения в Брюксел разпънаха на един от централните площади кухненските си престилки, за да алармират за тежката ситуация, в която се оказаха заради КОВИД-19. Гръцки музиканти с маски също настояваха за държавни субсидии на засегнатия сектор...

Факт е, че на много места изключително строгите в началото на епидемията мерки бяха либерализирани. И днес почти няма страна, където населението и бизнесът да не се опитват да си вършат неотложните, необходими дейности, като в същото време правят всичко възможно да се нагодят към наложените ограничения.

Но никой не успя да надмине в това отношение Израел. В Тел Авив спретнаха показно как се прави митинг при спазване на физическа дистанция. Близо две хиляди души се подредиха на разстояние два метра един от друг. Снимки, документиращи акцията, обиколиха цял свят, но се оказа, че тя няма пряко отношение към пандемията. За спазването на правилата, определени от Министерството на здравеопазването в страната, бе направена специална маркировка. А демонстрантите всъщност протестираха срещу безкрайните преговори за създаването на правителство, което липсва от края на декември 2018 г. След мащабното събиране насред коронакризата все пак коалицията стана факт, като се отчете с 36-има министри и 16-ина заместници.

Сред най-интересните масови недоволства смело може да се отбележат юлските прояви в Сърбия. Местното население препълни площадите на Белград, като, освен срещу карантината заради пандемията, протестира против 5G мрежата, а също и че Земята се смята за кръгла (и това не е шега!). Напрежението ескалира, след като властите в западната ни съседка преди парламентарните избори свалиха ограниченията, наложени покрай коронавируса. А малко по-късно бяха принудени отново да ги върнат, тъй като случаите на заразени рязко нараснаха. Тогава жители на сръбската столица се събраха на улицата, за да изразят несъгласието си с такава политика. Протестите бяха белязани с безредици, сбивания с полицаи и искания за оставка на президента Александър Вучич. Разпространяваните кадри показваха как към представители на органите на реда летят камъни, огън, а една от радикално настроените групи се опитва да щурмува сградата на парламента. Униформените отговориха с палки и сълзотворен газ. А държавният глава обяви, че се въвежда комендантски час и се забраняват събиранията на повече от 5 души на едно място. На този напрегнат фон всичко някак много незабележимо и бързо утихна. А голяма част от хората и днес продължават да недоумяват: какво всъщност беше всичко това?!

Факт е, че французите открай време се смятат за основоположници на модни тенденции - както в облеклото, така и в революциите. И го доказаха за пореден път през 2018 г. със спонтанното си протестно движение, наречено "Жълтите жилетки". Първоначалната причина хората да излязат на улицата, облечени в светлоотразителни елеци, бе недоволството им от намерението на Макрон да увеличи данъка на гориво, основно - на дизела. После исканията на демонстрантите се разшириха до оставката на действащия президент на страната. Акцията бързо набра скорост. А най-любопитното е, че получи всеобща подкрепа на лидерите на основните политически партии и движения - от левите (Жан-Люк Меланшон и Оливие Безансно) и центристките (Жан Ласал) до десните (Лоран Вокие и Мари Льо Пен).

Протестите в Париж ще се запомнят с още една особеност - атаката на най-уязвимите места на капиталистическата система. Например, участниците в масовите събирания се явяваха в някой банков клон, настоявайки да им се изплатят накуп всички спестявания, като по този начин тотално блокираха работата на финансовата институция. Постепенно обаче проявите станаха по-маргинални, а френската полиция се научи да се справя с тях. Държавният глава неведнъж декларира, че е готов да преговаря, но до реални действия в тази посока така и не се стигна, поради липсата на лидери, излъчени от "Жълтите жилетки".

Споменаването на акциите им сред проявите от последните няколко месеца се дължи на факта, че нова вълна протести (заради пенсионната реформа) заля Франция в началото на декември миналата година. Париж буквално потъна в масови стачки и нови погроми. На 11 януари 2020 г. по улиците във френската столица излязоха 150 000 души. Шествията бързо прераснаха в сблъсъци с органите на реда, които се повториха и на 28 януари по добре познатия вече сценарий: камъни, бутилки със запалителна течност, сълзотворен газ... Но скоро дойде коронавирусът и успокои всички. От средата на март новини за прояви на "Жълтите жилетки" почти няма.

В края на май в САЩ, а после и на много други места по света, с масови събирания, мирни шествия и чисто вандалски прояви бе почетена паметта на афроамериканеца Джордж Флойд, убит от полицай в Минеаполис. Всъщност протестите с мотото Black Lives Matter ("Животът на черните има значение") избухнаха там, където не ги очакваха. Страната на неограничените възможности е всеизвестна с нейната "позитивна" дискриминация: при равен професионален ценз там по-скоро ще вземат на работа чернокож, отколкото представител на бялата раса. Дългогодишният опит за борба с расизма в Америка открай време се приема като знак, че този проблем е решен. Но последните събития показаха точно обратното. Всъщност протестите BLM е невъзможно да се коментират еднозначно. От една страна, наистина, полицейското насилие нерядко е неоправдано. От друга, какви адекватни аргументи може да се извадят срещу статистиката, според която афроамериканци (18% от населението в САЩ) извършват 55 на сто от всички престъпления?! Тоест, още доста време точката на тази история няма да може да бъда поставена.

И това е така, защото подобни протести са обединени наистина от ясна идея, но им липсват формална йерархия или структура, както и изявени лидери. Което всъщност е характерно за доста подобни прояви в последно време, включително за България и Беларус. Да, за тях като че ли се изписа доста. Но едва ли всичко...