Много шум и... нищо

Италианският премиер Джузепе Конти успя да накара френския президент Еманюел Макрон да се съгласи, че е необходима автоматична система за приемане на мигрантите, спасени в Средиземно море. Казано с други думи - европейските държави да отворят вратите си за успелите да се доберат до италианския бряг мигранти. На пръв поглед изглежда, че това е успех за Конте, тъй като напоследък Париж рязко критикуваше Рим заради отказа на италианците да допускат в пристанищата си корабите на различни правозащитни организации, които се занимават със спасяването на мигрантите в Средиземно море. Французите бяха възмутени от "нехуманното" отношение на Италия към бедстващите търсачи на рая. Рим от своя страна бе не по-малко възмутен от факта, че другите в Евросъюза нехаят за стотиците хиляди мигранти, налазили Ботуша като скакалци - никой не бързаше, а и не бърза и сега, да прибере мигрантите. В тази ситуация наистина не е много ясно кой точно е "нехуманен". Факт е, че Италия и Гърция са двете европейски страни с най-голям брой мигранти. И въпреки многото приети споразумения решения за тежката ситуация засега не се очертават.
Всъщност още миналата година европейците уж се разбраха, че ще има преразпределение на спасените в Средиземно море мигранти. Но веднага поставиха едно важно условие - на доброволен принцип. Бързо се разбра, че добрата воля отсъства. Самата Франция, която толкова яростно критикуваше Италия, със зор прие неколцина мигранти. Явно от кумова срама. В същото време няколко централноевропейски държави начело с Унгария продължават да са категорични - не искат никакви мигранти. Унгарският премиер Виктор Орбан не спира да повтаря, че неговата страна няма да отвори врати за нашественици, при това с чужда вяра. Не са малко тези, които са съгласни с Орбан, при това не само в Централна Европа. Именно тази позиция накара Еманюел Макрон отново да размаха пръст, че тези, които се отклоняват от хуманните европейски позиции, трябва да бъдат наказвани. Макрон не уточни за какви именно наказания става въпрос, но от Брюксел на няколко пъти се заканваха, че ще спрат на непослушните финансирането по европейски програми.
Междувременно положението с мигрантите отново се влоши. Гърция отчете рязко увеличаване на броя на търсачите на щастие в чужбина. А от Либия пристигна тревожната новина за близо 700 000 мигранти, които със сигурност са готови да щурмуват бурните води на Средиземно море. Ердоган, чакащ с нетърпение европейските пари, пък заплаши, че ще отвори границата и ще пусне мигрантите, ако не побързаме да му платим. А Европа продължава да умува как аджеба да ги преразпредели тези хора, пристигнали на Стария континент без образование, без документи, без пари, но с надежда за охолен и безгрижен живот. Поредното разбирателство между Макрон и Конти не е нищо друго, освен просто хвърляне на прах в очите.